Някои от основните дейности, за които получаваха субсидия на декар ще бъдат вече задължителни и за тях няма да им се плаща. Засега Стратегическият план още се „комуникира“ между екипи на МЗм и ЕК и земеделската общност не участва в дебатирането му
Диана Ванчева
Както е известно и въпреки че ежедневно ни се повтаря, че България „плува“ в много кризи едновременно и взима мерки да се справи с тях, една от кризите може да се окаже в зародиш и да се появи в близко време, ако отсега не бъде овладяна.
Става дума за планиране на земеделието ни от 2023 г. нататък и съответно гарантирането на продоволствената сигурност и спокойствие на държавата.
От 2023 г.,т.е. само след шест месеца, трябва да влезе в сила новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС, респективно националния стратегически план. Но той трябва да се преработи най-късно до края на лятото, като корекциите се съобразят със забележките и коментарите на ЕК.
На първо място земеделският бранш у нас от години страда от липса на предвидимост и стабилност, което и сега не липсва. Той обаче, за съжаление, и сега продължава да бъде държан в неведение как се преработват и до каква степен бъдещите визии.
Това сега става само на етап комуникация между аграрното министерство и Европейската комисия.
Добре, че все пак някои браншови организации като НАЗ и Института за агростратегии и иновации проведоха регионални срещи с фермерите, за да чуят те за какво земеделие ще става дума в новия програмен период.
Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации обясни и пред аграрните журналисти основните нови пунктове от Стратегическия план.
Всъщност на въпроса ясно ли им е на фермерите какво земеделие трябва да правят от 2023 г., тя отговори, че на регионалните срещи е видяла, че хората още не разбират за какво става дума, което е жалко. Много от плануваните мерки и интервенции, в които ще трябва да се включат, са като мъгла за тях.
А да не забравяме, че през юли трябва да направят споразуменията помежду си за ползване на земята по чл.37 в от ЗСПЗЗ с цел комасация на обработката, а наесен трябва да очертаят земеделските си площи, с които ще участват и кандидатстват за основните и допълнителни плащания.
И така…какво не е ясно на един обикновен фермер, ако проследим новостите в Стратегическия план и кои са неизвестните величини за него?
–––-
Какъв е финансовият план за периода 2023-2027 г.
Общо интервенциите за финансиране по първи и втори стълб ще възлизат на 8 045 046 528 евро, от които 5 637 401 258 евро от европейските фондове и 2 407 645 270 евро национално съфинансиране.
Размерът за директните плащания е 4 118 959 729 евро.
Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните /еко схеми/ ще заемат 25% от тях.
За развитие на селските райони ще има 1 410 813 220 евро евро/. + 60% национално съфинансиране / 2 116 219 830 евро/.
За целите, свързани с околната среда и климата се запазват 35,99% от тях.
––––
От нулата…
На някои земеделски производители ще им се наложи да тръгнат буквално от нулата дори с новите определения и дефиниции в Стратегическия план.
За „селскостопанска дейност“ ще се смята всяко производство на селскостопански продукти, както и поддържане на селскостопанска площ, което я прави подходяща за паша или обработване.
Ново! В „земеделска площ“ ще се включват обработваеми земи, трайни насаждения и постоянни затревени площи, но вече и агролесовъдни системи!
Под „хектар, годен за подпомагане“ ще се имат предвид земеделските площи, но и особеностите на ландшафта, придружени от Стандартите за добро земеделско и екологично състояние – ДЗЕС. Ще влизат и други особености на ландшафта като канавки, полски пътища, каменни стени. Тоест ландшафтът вече става много важно и задължително изискване. А особеностите му ще бъдат обособени в 2 групи – едните трябва да покриват задължителните стандарти, другите може и да не ги покриват.
„Земята под угар“ вече ще се смята за обработваема земя, но в нея ще трябва да е извършена поне една от следните обработки: изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъци.
Що се отнася до „правното основание“, занапред е ясно, че всеки един фермер ще трябва да разполага с него, но вече това ще трябва да се отнася и за особеностите на ландшафта.
Какви са новите условия за новото основно плащане
Внимание!
Новото, което трябва да научат българските земеделски производители е това, че ако не спазват т.нар. екологична условност, няма да получават и основното плащане.
Именно тук трябва да се следят и спазват новите стандарти ДЗЕС, или екологична устойчивост, които са общо 9.
Например ДЗЕС-7 „Запазване на потенциала на почвите – диверсификация на културите“ е старата и позната диверсификация, за която фермерите получаваха досега по 13 лв./дка към основното си пащане на площ. Но занапред това вече ще бъде задължително условие, за да получат основното плащане. Така че фермерите ще трябва да търсят откъде другаде да си набавят тези 13 лв./дка, които сега губят.
ДЗЕС-8 пък е „Поддържане на не-производствените характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството – минимален процент от обработваемата земя“. По него всяко стопанство над 10 ха ще трябва да поддържа поне 4% от обработваемата си земя като не-производствени площи и характеристики. Тук влизат земя под угар, тераси, особености на ландшафта като живи плетове, дървесни пояси, дървета, синори, влажни зони, буферни ивици и др.
Еко схеми при директните плащания – кои ще са допустими за подпомагане
За еко схемата за биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура ще се получава субсидия, но първо МЗм трябва да изготви слой „Екологична инфраструктура“, което прави в момента, за да могат фермерите да кандидатстват. Това са площите, които досега бяха недопустими, но вече стават допустими за подпомагане в новия програмен период.
За екологична инфраструктура в обработваеми земи е предвидена субсидия 591,57 евро/ха, за трайни насаждения – 901,17 евро/ха, за постоянно затревени площи – 283,77 евро/ха.
Еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал става много важна – ще насърчава зеленото торене и органичното наторяване и др. и ще бъде подпомагана с 52,87 евро/ха.
Еко схемата за намаляване на използването на пестициди ще се заплаща по 65,27 евро за обработваеми земи, 123,48 евро/ха за трайни насаждения, по 5,88 евро/ха за постоянно затревени площи. Има различни изисквания – да не се използват активното вещество глифозат или първа категория препарати за растителна защита. Контролът от страна на институциите ще става чрез проверка на растително-защитните дневници на стопанствата и фактурите им за купените ПРЗ.
Друга екосхема, която надгражда стандарта за разнообразяване на отглежданите култури (който става условие за получаване на основното плащане на площ) е за разнообразяване на отглежданите култури, по която ще се получава допълнителна субсидия на площ, ако земеделският стопанин добави допълнителна култура за диверсификация.
Стопанствата с до 10 ха с медицински и ароматни култури трябва да имат най-малко 2 различни култури, като основната не превишава 95% от обработваемата земя.
Земеделските стопанства с обработваема земя между 10 и 30 ха трябва да има най-малко 3 култури.
За стопанства с над 30 ха вече ще трябва да са налице най-малко 4 различни култури.
Например трябва да се знае, че зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.
Например спелтата /Triticum spelta/ се смята за различна от културите, които спадат към същия род.
Повече за интервенциите при Развитие на селските райони и други ще прочетете в следващите броеве. Благодарим на Светлана Боянова, която внесе голяма яснота как трябва да четем и разбираме Стратегическия план в различните му части. Това казват и множеството фермери, които участваха в регионалните срещи из страната. Някои от тях признават, че слушайки новите схеми, мерки и интервенции от 2023 г. нататък, не разбират много неща и все едно им се говори на чужд език. Ами, така е – езикът е брюкселски!
Което показва каква голяма е отговорността пред Министерство на земеделието да ги обяснява оттук нататък.
