Кайсиите отидоха за ракия, преработвателните предприятия нямат сметка да работят при тези цени
Търсене за пшеницата и ечемика липсва, а себестойността на производството е огромна
Сушата унищожава пролетниците
Ася Василева
Земеделска кооперация „Нива-93“ в силистренското село Професор Иширково с председател Велика Славова е най-големият работодател в региона, осигурява заетост на 160 души, стопанисва 30 000 дка с разнообразни култури и развива активна социална дейност. Велика Славова е известна като борбен професионалист с несломим дух. Но днес и тя звучи разтревожена.
– Госпожо Славова, каква е текущата ситуация на полето при вас?
При нас годината може да се каже, че е добра по отношение на реколтата – пшеница, ечемик, кайсии. Ечемикът тук дава около 750 кг/дка, при пшеницата ще завършим на около 700 кг/дка. Има райони, към Тутракан, където е валяло, са по-добре. Но в Добруджа масово добивите не стигат и по 450 кг/дка.
Много се засуши и вече е опасно за пролетниците. Царевицата се завива, слънчогледите са увехнали. Жал ти е да ги гледаш.
Но пазарите ни тревожат – буквално се сринаха. Почти няма обявена цена нито на пшеница, нито на ечемик. Където има, е много ниска. Рапицата също няма никаква цена. Високите цени от преди вече ги няма. А няма и търсене. Дори и търговците, които купуваха преди, сега чакат.
ЕС обяви безмитен внос на стока от Украйна и Молдова. Тази стока трябва да минава транзит през България, но остава и тук. Цените естествено паднаха. Търговците няма да купят нашата пшеница на 650 лв/т, ще купят украинската. Себестойността на производсвото им е по-ниска, стоката влиза на по-ниски цени и става нещо страшно.
Каква е себестойността на производството при пшеницата тази година?
За да сме леко над нулата, цената не трябва да пада под 600 лв/кг. Всичко под тази цена доближава до себестойност.
Чудим се как ще заложим новото производство. Торовете са изключително скъпи, нищо чудно наесен да бъдат и още по-скъпи, семената от 1800 лв/тон сега са по 3600 лв/ тон, препаратите са поскъпнали с 20-30% и продължават да растат.
А ние не можем да чакаме, най-много до септември и трябва да продаваме. Идват ренти, има кредити за покриване, има нужда от някои машини. Нафта постояно трябва да се купува. Себестойността на производството е много висока. А цените на продукцията са ниски.
Но най-голямата ни болка е, че имаме много кайсии, но няма пазар. Никой не купува тази година. Изобщо няма никакъв пазар. Всичко отива за ракия.
Защо се получи така?
Няма преработвателно предприятие в радиус 200-300 км от нас. Транспорт, газ, електрическа енергия за преработката – всичко е скъпо. И при тях се вдига себестойността. Нямат изгода да преработват и да търгуват. Това води до намалени заявки за изкупуване и производство. Освен това влиза евтина стока от Гърция, която е по-близо до преработвателните предприятия в Южна България.
