loader image

Зърнопроизводители се притесняват, че ако вдигнат рентата, ще фалират

Голяма част не знаят как ще покрият разходите си

Пазарът става нисък и непредвидим

Диана Ванчева

Най-голямото притеснение на зърнопроизводителите това лято е успешното завършване на жътвата и какво да бъде пазарното им поведение след това. Тази година ще има доста чудене кога ще е най-подходящият момент за сделки, които да им донесат печалба от целогодишния труд.

Налице е доста голяма непредвидимост, придружена от стрес дали всички фермери ще успеят да покрият направените по-високи разходи.

Настроението на земеделските производители

не съвпада с това, което се вижда и преценява „от горе“ – тоест от бюрата в Министерство на земеделието, казват те.

Докато според министър Иван Иванов се очертава добра година за реколтата от пшеница и се очаква в силозите да има достатъчни количества преходен запас и прехрана, то представителите на бизнеса твърдят, че се сблъскват с актуални трудности и проблеми и не смятат, че обстановката е безоблачна, както я вижда МЗм.

Шефът на НАЗ Костадин Костадинов споделя тревогата на своите колеги от страната. Той изтъква, че ги тревожи нерегламентираният внос на зърно и добавя, че когато зърнопроизводителите у нас правят износ, на тях им изискват безброй документи, вкл. и дневници за растителна защита, а когато идва зърнена стока от внос държавата не прилага реципрочни мерки. Според него в момента не се осъществява контрол, а внесеният слънчоглед не е с необходимото качество. Този двоен аршин не се харесва на НАЗ.

Що се отнася до финансовата помощ за фермерите, с която министър Иван Иванов парадира, то зърнопроизводителите са напълно пренебрегнати, твърди Костадинов.

Според него са много и неизвестните около цените.

Какво ще се случва с цените на продукцията

Засега това не е известно, но по последни данни те се движат в посока надолу, а понижението и при ечемика, и при пшеницата е с около сто лева на тон.

В същото време, ако погледнем данните от международните пазари, в първата седмица на юли те показват, че след като страхът от войната в Украйна и от „глобалния глад” е започнал да отминава, са провокирани масирани продажби на пшеница и царевица на борсите в Чикаго и Париж. От това следва рязко понижение на експортните котировки на основните зърнени култури на международните и регионални пазари. За паническите разпродажби на фючърсните контракти в значителен степен е повлияла и информацията за бързи темпове на жътвата в северното полукълбо, както и прогнози за наближаваща рецесия на световната икономика.

Към това се добавят и разчетите на Международния съвет по зърното (IGC), Министерството на земеделието на САЩ, Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO), големите инвестиционни банки и независимите аналитични компании, които показват, че спадът в производството на пшеница в Украйна ще бъде компенсиран с увеличен експортен потенциал на други страни.

Това тревожи българските зърнопроизводители. На този фон, според първия председател на НАЗ, Красимир Аврамов, това лято добивите при тях в Старозагорско и околните райони, няма да бъдат по-добри от миналогодишните, заради сушата. А като се прибавят допълнителният натиск на пазарите и по-ниските цени, много стопанства ще закъсат икономически. Според него всеки, който се реши тази година да предприеме увеличаване на рентата, може да стигне до фалит.

Красимир Аврамов обяснява, че сега зърнопроизводителите получават 32 лв/дка субсидия, която на много места е 3-4 пъти по-малка от рентата, която раздават, докато през 2007 г. например субсидията е била два пъти по-голяма от рентата.

При такива условия е много трудно да се работи и да се предвижда, твърди той. Особено, когато и световната политическа и икономическа обстановка оказват негативно влияние.

…Тези проблеми ще обсъдят зърнопроизводителите на организираните Дни на полето в Добруджа от 26 до 29 юли. Форумът е организиран от НАЗ, със съдействието на аграрното министерство, и ще премине под надслов „Устойчиво управление на земеделската земя”.

Производителите ще покажат на територията на житницата около 200 хибрида царевица и слънчоглед, а около 20 фирми ще демонстрират възможностите на съвременната земеделска техника.

В деловата и семинарна част ще бъдат обсъдени проблемите на производството, както и Стратегическият план за развитие на българското земеделие до 2027 година.

През погледа на МЗм – какви плащания ще има

България продължава да е значим фактор на международния пазар, заемайки престижното 11-о място в света по износ на пшеница в над 30 държави през 2021 г. За същата година пшеницата заема близо 20% от общия аграрен износ на страната.
Средствата, които ще получат тази година българските земеделски производители са безпрецедентно много и ще се разпределят не само по-прозрачно, но и по по-справедливо, твърди министър Иван Иванов.

Според него са изплатени по СЕПП близо 643 млн. лв., зелените плащания са над 451 млн. лв., а преразпределителните – над 104 млн. лв.

Фермерите ще получат подпомагане от извънредната мярка на ЕК, от която за България са предвидени 10,6 млн. евро, с възможност да бъдат увеличени с национални средства до 200%, или общо 62 млн. лева.

По временната рамка на ЕС за мерки за държавна помощ при кризи и в подкрепа на икономиката е предвидена помощ до 35 000 евро на стопанство.


Очаква се и преразпределение на 5% от неизразходваните средства от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2021 г. и 2022 г., което би трябвало да стане факт през юли и да се изплатят 33 млн. евро на земеделците. След промяната в регламента Министерството на земеделието ще внесе нотификация за изменението на програмата.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X