Метеорологичните условия са сред най-често посочваната причина за неуспеха при отглеждане на културата, но дали това е така?
Природните условия се посочват като причина за всеки неуспешен сезон при царевицата още преди началото на нейното прибиране. Никой не оспорва факта, че в отделни години метеорологичните показатели могат да бъдат крайно неблагоприятни. В същото време редица специалисти са на мнение, че когато се вземат предвид преобладаващите метеорологични условия, културата по-малко страда от проблеми, причинени от природата.
„Царевицата прегоря“ – често чуваме подобни изказвания в стопанства от различни райони на страната. Действително на места реколтата може да претърпи значителни загуби поради високи температури и липса на влага. Като цяло обаче, ситуацията с метеорологичните данни невинаги е причина за неуспеха.
Количеството на валежите през първите осем месеца на годината е от важно значение. Но същевременно е много важно как това количество ще бъде съхранено в почвата без загуби. Възможно е например през март-април валежите да са по-малко, но във втората половина на годината – края на май, юни и юли, да в по-големи количества. Когато валежите имат проливен характер, те уплътняват почвата и не проникват в дълбочина, а вместо това се оттичат. И резултатът е, че тази влага не се акумулира в почвата. Тук основна е ролята на правилния избор на вида обработка на почвата. Температурата също невинаги е основната причина за недостатъчното опрашване на кочана и наливане на зърното.
Неспазването на агротехническите срокове води до последствия за културата
И така, в условия на недостиг на влага в почвата и ниски температури напролет, земеделците бързат да засеят, за да не се изпари и малкото налична влага. Но те не се съобразяват с фактора температура – сеят в студена почва. В условията на студено време съвсем прогнозируемо е, че може да се очаква „млечасване“ на семената при набъбване. В резултат на преохлаждане на семената от ниски температури, се получава намаляване на полската кълняемост и на кълняемата енергия на семената, както и различни хормонални нарушения.
Гъстите посеви не гарантират по-висок добив
Освен това в стремежа за по-високи добиви често се случва сеитбата да се направи при по-голяма гъстота на растенията от препоръчаната. И това е една от основните грешки на земеделците. За правилното гарниране на посевите е необходимо да се вземат предвид както особеностите и изискванията на съответния хибрид, така и условията, при които ще се отглежда. В случай на прогноза за повече или по-малко валежи, е необходимо да се направи допълнителна корекция на сеитбената норма. Ако растенията ще се борят за по-малко количество влага, тогава колкото сеитбата е по-рядка, толкова по-добър ще бъде резултатът.
Понякога в стремежа всичко да се свърши набързо, графикът на полската работа се обърква и се правят прибързани или пък закъснели операции, като например третиране на културата с вегетационни хербициди. Когато това се направи извън оптималния за културата срок, носи риск за културата. Последиците са намаляване на размерите на метлицата и кочана, механично разкъсване на тъканите, лесно пречупване при вятър и др.
Късният цъфтеж носи риск за опрашването
Когато вегетационният период започне в необичайно студено за пролетта време, цъфтежът на царевицата настъпва 5 – 15 дни по-късно от обикновено. А при по-късните хибриди (мнозина преследват възможно по-високо ФАО, тъй като такива хибриди са по-продуктивни), времето на цъфтеж съвпада с периода на високи температури. В резултат на това царевицата е по-слабо опрашена, а там, където е опрашена, кочанът не е достатъчно озърнен. При такива условия по-подходящи са ранозрелите хибриди с FAO 200-300, които се представят по-добре от хибридите с голямо FAO.
Слабата коренова система ограничава потенциала на растението
Дори в случаи, когато температурите не са критично високи, бедата може да дойде от силна суша в критичния период на водопотребление на царевицата – 10 дни до изметляване и по време на цъфтеж. В този период сушата може да нанесе значителна вреда и от това, че почвата е преуплътнена от обработки или проливни дъждове. В резултат царевицата формира слаба коренова система, която не може да снабдява растението с вода и хранителни вещества за формиране на кочан. Това е и една от основните причини за ниските добиви при културата – нарушени хранене и влагоосигуреност на растенията от недоразвита коренова система.
Предшественикът е от ключово значение
Важна роля има и предшественикът на царевицата: особено лошо се отразява сеитбата на царевица след слънчоглед, който извлича много влага от почвата. Негативна е и ролята на монокултурното отглеждане. Когато селекционерите твърдят, че даден хибрид е толерантен към монокултура, те има предвид повторка на посева, а не оглеждането му на едно и също поле години наред. Това съществено увеличава патогенния товар в почвата.
Изводи
В резултат на климатичните промени влагата в почвата през последните години все повече не достига. Съответно, нормата на торовете трябва да се изчислява не спрямо добива, а в зависимост от запасите на влага, като се отчита евапотранспирацията и се прибавят възможностите за валежи.
Основен фактор за успешното отглеждане на царевица трябва да стане и гъстотата на сеитба. Специалистите съветват при определянето ѝ да се вземат предвид физико-механичните свойства на почвата, предшественикът (колко влага е оставил след себе си), експозицията и скоростга на просъхването на полето, наличието на подпочвено оттичане на вода. Трябва да се има предвид и синхронността в цъфтежа, неговата скорост, жизнеспособността на прашеца: от всичко това зависи добивът в стресови условия. Тенденцията е да се отива към посеви с по-малка гъстота. Това е възможно поради факта, че съвременните хибриди имат много добра компенсаторна способност – реагират положително, като увеличават масата на зърната в кочана при намалена гъстота.
Не на последно място са правилният избор на срока на сеитба и правилното разпределение на площите с различни по зрелост хибриди. За правилно специалистите приемат: 10% от площта за царевица да е с ранни хибриди, 60% – със средноранни и 20% – с късни. Това, разбира се, не е задължително и зависи от конкретните условия на стопанството и техническата му обезпеченост.
Що се отнася до обработките, мненията на специалистите са различни. Едни смятат, че No-till, а също и минималните обработки дават по-добри резултати, защото позволяват съхраняване на влагата в почвата, като не ѝ позволяват да се изпари, както е при оранта. Други смятат, че от минималните обработки възниква уплътняване на почвите, от което дъждовете, падащи през май-юни, се оттичат, а не се просмукват на дълбочина в почвата.
