На полето на Тодор Джиков, земеделец от Ихтиман и председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, отидохме не случайно. Но срещата, която се случи там беше късмет. Дори и ние бяхме изненадани когато в комбайна, който жънеше, механизатор се оказа комисар Тенчо Тенев, началник на „Пътна полиция“ към СДВР.
Комисар Тенев, защо Ви намираме да жънете на полето на картофопроизводителя Тодор Джиков в Ихтиманско?
Използвах обедната почивка, за да са видя с моя приятел и да се кача на комбайн. Комбайнерството е първата ми професия. Дълги години съм работил със зърнокомбайни и всяка година по време на жътва спирам при някой приятел, да се кача, и както казват по нашия край, – „да направя два завоя с машината“, да се поопраша с праха от селскостопанската продукция, която жънат земеделците. По тази причина ме намерихте на полето в обедната почивка.
Разкажете ни как се е родила тази любов към земеделието у вас?
Започнал съм житейския си път в моето родно село – Странско, общ. Димитровград, където земите са много плодородни. Дядо ми и баща ми са потомствени комбайнери. През 1945 г., след края на Втората световна война, дядо ми е бил първият комбайнер в Хасковски окръг, първенец на окръга. Бил е председател на тогавашния Български земеделски народен съюз. Баща ми е потомствен комбайнер, брат ми – също. Естествено, и аз. Това ни е в кръвта.
От много ранна детска възраст ме увличаха и тракторите, и комбайните. Завърших основно образование в родното ми село, след това продължих образованието си в Техникума по индустриална химия в Димитровград. Всеки божи ден пътувах от Димитровград до моето родно село, за да се прибера в къщи, да си науча уроците и да отида с баща ми на полето, за да му помагам. Тогава се балираше слама, люцерна и още много друга полска работа имаше. Оттам тръгна желанието ми да работя тази професия.
След това завърших и Техникума по механизация на селското стопанство в Хасково. Ожених се, родиха ми се две дъщери и започнах да работя като механизатор.
За някого това може да е проста професия, за мен е изключително сложна и отговорна. В кариерата си на механизатор-комбайнер съм управлявал абсолютно всички машини, които работят на полето. Като се почне от верижните ДТ54, старите Белоруси, новите ЮМЗ-та, силажокомобайни КС 100, косачки Е301 и Е302, всякакви зърнокомбайни С4, С5, Пулс, Е516, Е517, производство на ГДР.
След демократичните промени моите родители направиха фирма за услуги със земеделска техника. Първо закупиха комбайн от ликвидационния съвет на местна кооперация, стегнахме го и започнахме да обслужваме кооперациите, които бяха тогава в началото на пътя си. После дойдоха европейските програми, земеделците се снабдиха с техника и нещата за фирмите като нашата приключиха.
Работил съм с всички машини, които съществуват в селското стопанство. Бил съм национален първенец по памукопроизводство през 1983-1985 година. Тогава работих в АПК Симеоновград. След това се върнах в родното си село, станах механизатор-комбайнер на акордна група. Тогава имаше и социалистически съревнования. На всеки 3 дни се отчиташе кой колко е нажънал и ние винаги бяхме първенци.
През 1989 г. по лични причини станах полицай. Старшина, автоконтрольор в „Пътен контрол“, Димитровград РПУ, след 1989 г. вече станах офицер в КАТ Хасково. След това бях началник в Димитровград, и от 2014 г. до момента съм началник на „Пътна полиция“ към СДВР.
През всичките тези години, преди да дойда в София, всяка година си взимах отпуска, за да жъна с комбайните на баща ми на полето. А дори и без отпуска след работа свалях униформата, качвах се на личния си автомобил, пътувах до Търговище, например, вечерта жънех до 3 сутринта, спях по 2 часа, в 5 ч. тръгвах за работа и в 7.30 ч. бях на работното си място в Хасково.
Земеделието за мен не е просто хоби. То е в кръвта ми. Цялата фамилия сме потомствени механизатори и комбайнери.
Имате ли планове да се върнете към земеделието?
Разбира се. Почнал съм кариерата си като механизатор-комбайнер, може би така и ще завърша житейския си път. Може би ще се върна след пенсия в родното си село и ще работя в местната кооперация. Възможно е след някоя година отново да се кача на комбайна и да работя.
Жътвената кампания е към края си. Как премина тя, според статистиката на СДВР?
На територията на Столична община засега няма проблеми с жътвата. Земеделците си извозват продукцията. Това, което следят колегите от ДАИ е да не се претоварват камионите. Времето е топло, температурите са много високи, асфалтът става по-мек и ако се претоварят камионите, които извозват зърното, по пътя се получават неравности, които разрушават асфалтовата покривка. До момента не сме имали проблеми с извозването на продукцията и с нарушения от страна на водачите, които карат зърното от нивите.
Земеделските производители са наясно, но нека припомним правилата, които трябва да спазват при движение на земеделската техника по републиканската пътна мрежа?
Забранено е земеделската техника да се движи по магистралите. Когато се движат по междуселски пътища, земеделските машини трябва да имат съпровождащи леки коли отпред и отзад с включени сигнални светлини, за да могат водачите на леките автомобили да са внимателни. Комбайните са големи машини, тежат много 15-25 тона, хедерите са между 6 и 11 метра. Те трябва да са откачени по време на транспорт по пътя и да бъдат поставени на специални колесари. Досега не сме имали проблем с придвижването на селскостопанската техника и слава богу не сме имали и ПТП.
Кое е по-трудно да си началник „Пътна полиция“ или комбайнер?
Еднакво трудни са и двете професии. Като началник на КАТ отговаряш за почти 700 души, колкото са служителите в Пътна полиция. Като комбайнер отговаряш за хляба на народа. Професията на комбайнера е изключително отговорна. И двете позиции са сериозни. На едната отговаряш за много хора и човешки съдби, а на другата – за продукция, която е важна за страната.
Ася Василева
