В средата на седмицата парламентарната комисия по земеделие не успя да се събере и да обсъди проекта за промени на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от МС. Евентуалното разпускане на парламента ще направи невъзможно приемането им.
Законопроектът, внесен в парламента от правителството на 2 юни, поставя за първи път срок, в който да се случи последният етап на реституцията. Редакцията на закона предвижда срок от 2 години от влизането им в сила, през който бившите собственици или техни наследници подават заявление за установяване на границите на земеделските имоти. След това в продължение на още 5 години, но считано от 23 декември 2020 г., земеделските служби по места ще трябва да разполагат със земи, с които да удовлетворят претенции на правоимащите собственици.
Целта на промените е да се даде възможност за приключване на процеса по реституция на земеделските земи, които са признати чрез спечелени съдебни дела или с влезли в сила решения на съответните общински служби по земеделие за
възстановяване на наследството в съществуващи или възобновими реални граници.
Според предлаганите промени, от собствениците или техните наследници се изисква да подадат искане в съответната общинска земеделска служба. В случай, че не го направят, съответната общинска земеделска служба ще възстановява служебно имотите.
Една от причините за удължаването на сроковете за връщането на земеделските земи са многото присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека. Причината за загубените дела в ЕСПЧ е прекомерна продължителност и необосновани забавяния в реституционни процедури, инициирани от жалбоподателите или техните наследодатели.
Адвокат Ивайло Юруков припомни, че връщането на земята продължава от 1991 г. и до 2025 г. ще станат почти 35 години. „Показателно е колко време е необходимо да настъпи преходът у нас от тоталитаризма към новото демократично общество. Удължаването на срока означава, че според законодателя, този преход още не е настъпил.
Безумно е толкова години да не могат да се върнат имотите на хората“,
смята той. „Забавянето се дължи на липса на заинтересованост от страна на властта към правата на хората. В България, както е известно, човешки права не съществуват. Само на книга са. Влезе ли човек в съдебната система установява, че такива права на практика в България не съществуват и не се прилагат. Правото на частна собственост е признато от Европейската конвенция по правата на човека, като едно от основните“, припомня адвокатът.
На въпрос за случаите, когато тези имоти не са потърсени от собствениците или наследниците, адв. Юруков поясни, че ще бъде потърсена възможност те да бъдат одържавени. „Принципно това е логично. В случай на непотърсен имот, използван от друг, придобивната давност е 10 години и така той става собственост на ползвателя. За да не се случва това обаче, трябва да има някаква информираност. Редно е хората да бъдат информирани, че имат право да потърсят имота си. Държавата трябва да измисли
механизъм за подобно уведомяване и едва след това да предприема други мерки“,
смята той.
Според адвокат Михаил Екимджиев реституцията на земята не е от тази сфера на правото, която е хармонизирана с ЕС и там изцяло преценка имат националните власти, дали и какво да реституират. По думите му поставянето на крайни срокове за реституция е удачно, доколкото има принцип на правната сигурност. „Давностните срокове са за да няма безкрайно дълга неопределеност за това кой е собственик на даден имот. Някакъв срок, макар и гъвкав, търпящ удължаване по форсмажорни обстоятелства и обективни причини на правоимащите да го упражнят, е мислим“, смята Екимджиев.
КОМАСАЦИЯ
Стайко Стайков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, смята, че евентуалното удължаване на срока за търсене на невърната земеделска земя може да е в полза на хората. „Иначе какво ще стане с нея? След като изтече обаче въпросният срок, непотърсената земя трябва да отиде в държавна поземлена банка. Вземат ли я общините, те веднага ще я пуснат търг или през някоя друга схема ще я продадат, което не е правилно. Въпросната банка може да управлява и земя на собственици, които нямат възможност да се разкарват из страната да уреждат някакви формалности. И така тя ще може да бъде давана под наем или на млади хора, искащи да се занимават със земеделие. По този начин хазната ще има приходи. Продажбата на такива имоти, ще носи само негативи за държавата. Да не забравяме, че земята не е актив, който се произвежда“, каза той.
Според Стайков, държавата трябва да участва в комасацията и да се премине към интензивно земеделие и то да не бъде монокултурно, каквото преобладава в момента. По този начин ще могат да бъдат запазени малките ферми. Не бива да забравяме, че комасацията не е само уедряване на площите. Тя е и първата стъпка към оправяне на живота в даденото землище. Без инфраструктура, никой няма да дойде в едно пусто поле“, смята той.
СТАТИСТИКА
Към октомври 2021 г. използвана земеделска площ у нас е 5 046 597 хектара, като през 2012 г. е била – 5 122 983 ха, сочи статистиката на агроминистерството. За този период обаче и необработваемата земя намалява от 358 239 ха, на 180 753 ха. Площите от територията на страната със селскостопанско предназначение намаляват за тези 10 години от 5 481 222 ха през 2012-та на 5 227 350 хектара.
