loader image

Защо преработката на индийски коноп и българското законодателство не могат да се разберат

Забраненото растение е ценна земеделска култура, отгеждана в ТКЗС

Българският бизнес губи милиони от липсата на този бранд, който се изнесе в Румъния

Диана Ванчева

Да започнем с това каква е разликата между конопа и марихуаната. Те са различни разновидности на един и същи вид растение – Cannabis sativa L. Но има различни разновидности канабис.


Марихуаната е психоактивна разновидност на канабиса, която се отглежда заради високото съдържание на тетрахидроканабинол (ТНС). Това е растението, което почти навсякъде по света е незаконно за отглеждане и продажба с цел употреба за развлечение. Разрешено е за медицинска употреба в някои страни.

Марихуаната, за разлика от конопа, има високо съдържание на психоактивната съставка ТНС – между 3 и 22%.

Конопът (или индустриалният коноп) е култивирана разновидност на канабиса и е с ниско съдържание на ТНС – под 0,3%. Има мого ценни семена, масло и влакна, популярно наричани кълчища. Днес по света все повече се отглеждат разрешените разновидности на конопа и това вече е една от големите индустрии.

Конопът е познат на човечеството от хиляди години, той е една от най-старите растителни култури на света. В миналото части от растението са масово използвани за направа на облекла, на въжета за мореплаването, в градежите.

От агрономска гледна точка е известно, че там, където по нивите е имало коноп, почти не е имало подземни вредителикато сляпо куче, попово прасе и др.

Като едно от най-развитите селскостопански култури на планетата, конопът се е използвал още и в маслодобивната, хартиената и други промишлености.

За индустриалното му приложение може да се обяснява дълго. Влакната от периферната част на стъблото му са обличали милиони хора в Китай от хиляди години.

Любопитно е, че облеклото на кралете в Европа често е било произвеждано от смес от коноп и лен.

Малцина може би знаят, че първата библия на Гутенберг е отпечатана на хартия, произведена от коноп.

Неговите устойчиви на износване и лесно достъпни влакна са служели за производство на военни облекла по време на двете световни войни.

Дълго време те се използват и за производство на банкноти, преди да се заменят с коприва.

Също малко се знае, че централната част от стъблото на копона се използва за производство на абсорбиращи постелки в животновъдството, които са с много добро качество като абсорбант и уловител на миризмата.

.

Конопната вата е известна като много добър изолатор, конкурент на минералните вати, защото не създава здравни проблеми. Например азбестът и минералната вата бяха обявени за канцерогенни заради много късите фибри, от които се състоят, и които навлизат дълбоко в бронхите.Най-големият производител на строителни изолации от коноп се намира във Франция.

Да не говорим, че олиото от коноп е използвано още от Рудолф Дизел при създаването на неговия дизелов двигател, а нафтата се появява много по-късно.

Всичко това е било масово до XX век, когато в Европа конопът е заменен с памук, дошъл от САЩ.

И днес обаче олиото, получено чрез пресоване на конопени зърна, има отлична диетична репутация поради съдържанието на мастни киселини от тип омега 3, поради това може да се намери в биомагазини в Западна Европа за над 40 евро за литър.

Извлеченото от конопени зърна масло има свойството на бързо изсъхване, за разлика от лененото. Прилага се при производството на бои, лакове, мастила и други.

Конопът се използва за различни видове специални хартии – за банкноти, цигари и др.

Обработка на конопа след нивата

Специалистите обясняват, че обработката не е трудна. Ожънатите стръкове коноп се подлагат на предварителна обработка – накисване във вода в продължение от 10 до 14 дни. Водата разрушава горния тънък епидермисен слой и след „изпиране“ стеблата се подлагат на натрошаване, за да се отделят на влакната от стеблото.

Популярният народен израз „мънене на гръста, докато излезе пъздерката“ сме чували от стари хора от Северозапада. Означава натрошаването с бухалка на вътрешността на стъблото на снопите коноп. Отделеното конопено лико (кълчища) се подлага на следваща обработка, характерна за материалите за текстил, като се произвежда конопена нишка в зависимост от предназначението. Кълчищата все още се използват за уплътняване на водопроводни съединения.

В очакване на закона

Всичко това обаче не е достатъчно у нас да се приеме закон за преработка на конопа, за което призовават и фермери, и предприемачи, и инвеститори от дълго време.

Според тях България се лишава от възможността да застане наравно със западните производители заради забавяне на приемането на закона и губи милиони от това.

Както е при много други наши производства, ние изнасяме индустриалния коноп като земеделска продукция, вместо да разрешим направата на продукти с висока добавена стойност като масла и др. А след това се налага да внасяме конопени масла и платове, защото търсенето расте.

Днес това са разбрали много много други държави, които отдавна са узаконили това производство. Преработката на коноп в Европа върви с бърз темп в Чехия и Полша, Румъния ги догонва, от западните държави вече лидери са Италия и Испания, Белгия и Австрия.

Затова бизнесът ни настоява преработка на конопеното растение в България да се разреши и суровината по-скоро да бъде превръщана в платове, строителни материали и масла за козметичната,и текстилната индустрия, както и за строителството.

Земеделският бизнес пък е наясно, че за отглеждането на растението технологията е известна и позната. Конопът изисква около 4 пъти по-малко вода, не се нуждае от много пестициди. Освен това посевът обработва повече CO2 емисии от отделяните след това при производството на тухли или плат, което е в съответствие със зелените амбиции.

Да се узакони преработката на индустриален коноп у нас предложиха тази година девет депутати, сред които бившият шеф на земеделската комисия в парламента Пламен Абровски. Те внесоха в Народното събрание изменения в 3aкона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но това успя да мине само на първо четене в комисия.

Според Абровски както отглеждането, така и преработката на индустриален коноп в България трябва да стане легална, защото с всеки изминал ден държавата ни губи от неизползването на тази земеделска култура, от която може да спечели и земеделският производител. Конопът е уникално растение, абсолютно всичко от него се използва, а преработено може да се изнася без проблем. Корените служат за направа на лекарства, а когато бъдат оставени в почвата, подпомагат възстановителните ѝ свойства. Влакната могат да стават за направа на много скъпата вече хартия, текстил, въжета, килими, за изолация. Тухлите от коноп имат уникални изолационни свойства, коментира той.

Според Албена Симеонова, шеф на БАБ, законодателството за разрешаване на преработката на индийския коноп спря у нас до „под кривата круша“ и мина само на първо четене, защото законодателят ни не схваща и не му се занимава. Претекстът е, че контролът ще е много сложен. Но как контролират това производство и тази преработка в Румъния, Чехия, Полша, Франция, Испания, Австрия, Белгия, и другаде, пита тя. Смята, че наистина на никой не му се занимава…

Но се надява, че при следващия парламент ще има здрав разум текстовете да бъдат довършени и приети. Тя напомня, че конопът е отглеждан с успех у нас от много години, както и в ТКЗС-тата и са били постигани високи добиви.

Например преди Втората световна война коноп е отглеждан на много места в Северозапада. Наричали са го гръсти, а на нивите са казвали „гръстелници“. Нишките, извлечени от мъжките растения, са се предели и тъкали. Във Видин е била най-голямата конопена фабрика с над сто работници. До средата на 50-те години у нас е имало повече от 250 хил. декара, засети с коноп. След това по разпореждане на държавата в ТКЗС-тата се настанява лен.

Някои фермери го отглеждат

Днес у нас има десетина лицензирани фирми, които отглеждат индустриален коноп. Някои от тези, които са се захванали с това производство казват, че не им се говори. Едни имат договори с чужди фирми за реализация на произведеното семе, но трудностите, които им се създават не са малко. На други, заради родното законодателство, им се налага да изнасят продукцията си да се преработва в съседна Румъния, където се изнесоха някои български бизнеси, които преработват.

И докато в ЕС, на който сме пълноправен член, днес увеличават площите на индустриалния коноп и използват пълноценно семената, цветовете и стъблата, наши преработвателни фирми от години работят в Румъния и там плащат данъците си. Точно…по български!

За желаещите да отглеждат коноп

Конопът има мощно развито стъбло и по-слабо развита и с малка усвояваща способност коренова система. Той е влаголюбива култура, но понася и по-малко напояване, обича почви с добро качесто.

Отличава се с бърз растеж, което му помага да не страда от плевели, защото съумява да ги задушава.

Има особено бърз растеж от бутонизацията до цъфтежа на мъжките растения. Вегетацията му е 130-160 дни.

Най-добри предшественици за конопа са тревните смески и полета. Добри предшественици са и зърнените бобови и окопните култури. Той понася отглеждане след себе си няколко години.

Основната обработка на почвата зависи от предшественика, след който се извършва оран на 25-30 см дълбочина и едно култивиране.

Предсеитбената обработка на почвата за отглеждане на коноп се състои от ранно пролетно брануване, след което се извършва сеитбата.

Конопът много добре реагира на хранителни вещества в почвата, поради особеностите на кореновата му система. Торенето дава много добър ефект. Може да се тори с много добре угнил оборски тор. При минерално хранене се внасят азот, фосфор и при нужда калиев тор.

Конопът се засява през първата половина на март за Южна България и през втората половина на март за Северна България, редово на 10-15 см, а още по-добре на 6-7 см с 10-12 кг семена на декар (400-500 кълняеми семена на 1 м2), на дълбочина 3-4 см.

При него не се води борба с плевелите. По време на усиления растеж се напоява. Когато е за влакно, се прибира веднага след прецъфтяването на мъжките растения – с комбайн.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X