loader image

NYT: Война, суша, разходи за енергия и пазарът на пшеница

Цената на пшеницата спадна от пика си след началото на войната в Украйна, но експертите твърдят, че една от най-консумираните храни в света продължава да бъде в недостиг и предупреждават, че световната продоволствена криза все още е на дневен ред.

Подобно на петрола, стоманата, говеждото месо и други стоки, които са неразделна част от икономиката, цената и наличността на пшеницата се променят в отговор на сложен набор от припокриващи се фактори, като геополитиката и метеорологичните условия. Въпреки че спадащата цена на пшеницата дава известна глътка въздух на страните, зависими от вноса на културата, тя може да разубеди земеделските стопани да засеят новата реколта. Спадът на цената не решава и вече съществуващи проблеми, влошени от войната между двама от най-големите производители в света. Цените на енергията остават високи, което се отразява на разходите за работа на земеделското оборудване и транспортирането на пшеницата до пазара, както и на разходите за торове. Все по-често се случва и горещо и сухо време, което намалява добивите.

„Фундаменталната картина не се е променила“, казва Ехсан Хоман, който ръководи изследванията на развиващите се пазари и суровините за японската банка Mitsubishi UFJ Financial Group. „Съществува потенциал цените на храните да излязат извън контрол“, смята той.

Войната в Украйна доведе до рязко покачване на цените на храните и горивата, тъй като войната и санкциите нарушиха доставките от два от най-големите износители на селскостопанска продукция и енергия в света. По данни на Министерството на земеделието на САЩ двете държави заедно осигуряват около една четвърт от световния износ на пшеница.

Цените на петрола се понижиха малко от началото на войната, въпреки че за американците зареждането на автомобилите с бензин, за европейците отоплението на домовете им с природен газ и за почти всеки, който прави нещо, свързано с цената на петрола, все още струва много повече, отколкото в началото на годината. Цените на пшеницата обаче са спаднали приблизително до нивото от началото на годината.

Според фючърсните договори, търгувани в Чикаго, световен център за тази стока, цената на широко търгуван вид пшеница, която започна годината с около 7,70 долара за бушел, скочи до 13 долара непосредствено след началото на войната в Украйна в края на февруари. Цената в повечето случаи се задържа на двуцифрени стойности до средата на юни, когато започна да спада. Миналата седмица пшеницата се търгуваше на цена малко над 8 долара за бушел.

След първоначалния шок от войната по-високите цени разубедиха някои държави да купуват пшеница, като намалиха търсенето и натежаха върху цените. Увеличеното предлагане на пшеница също понижи цените през последните седмици.

Сделката за освобождаване на задържаното зърно осигурява само частично облекчение.

Основен фактор за понижаване на цените на пшеницата беше напредъкът в преговорите за съдбата на над 20 млн. метрични тона зърно, блокирани в черноморските пристанища в Украйна. Преди малко повече от седмица беше постигнато споразумение за отваряне на експортен коридор, който да позволи на част от зърното, попаднало в капана на войната, да бъде изнесено.

Сделката може и да не се запази в условията на сражения, а дори и да се запази, експертите твърдят, че тя вероятно няма да е достатъчна за решаването на други проблеми, надвиснали над световния пазар на пшеница.

„Това споразумение беше изтъкнато като нещо, което ще реши проблема с недостига на храна в света, но то просто не е такова“, каза Трейси Алън, стратег по селскостопанските стоки в JPMorgan Chase & Co.

Други, по-трайни фактори на пазара на пшеница – от цените на енергията и торовете до изменението на климата – могат да играят по-голяма роля при определянето на цената – и наличието на хляб по света.

Експертите смятат, че цените на пшеницата вероятно отново ще се повишат. Допълнителна несигурност създава и фактът, че фючърсните договори позволяват на купувачите и продавачите да се договорят за цената на пшеницата, която ще бъде доставена в бъдеще, обикновено след три месеца. А за три месеца могат да се променят много неща.

„Цените ще останат по-високи и потребителите ще усетят това в цената на продуктите, които купуват по рафтовете на супермаркетите“, каза Алън.

Климатичните промени правят реколтата от пшеница по-малко предсказуема. Засушаването през миналата година означаваше, че още преди Русия да нахлуе в Украйна, световните пазари на храни бяха подложени на натиск.

Въпреки че в някои региони, като Аржентина, реколтата беше благодатна, а в Русия се очаква да има богата реколта през това лято, силните горещини и малкото валежи повлияха на количеството пшеница.

В Канада температурите достигнаха рекордни стойности. В края на юли 2021 г. около три четвърти от земеделските площи в страната бяха класифицирани като необичайно сухи. Производството на пшеница в Канада спадна с почти 40% от 2020 г. до 2021 г., което доведе до намаляване на износа й за Латинска Америка и Карибския басейн с над 3 млн. тона, по данни на USDA.

Намаляването на предлагането в световен мащаб в резултат на лошото време вече беше допринесло за повишаване на цените през тази година. През януари 2020 г. пшеницата беше с около 30% по-евтина, отколкото сега. Очаква се производството на пшеница в Канада да се увеличи през следващата година. Пролетната реколта в САЩ, най-вече в Северна Дакота, също се очаква да бъде стабилна. Европа обаче страда от гореща вълна, което поражда опасения за слаба реколта, а Индия забрани износа на пшеница през май заради сушата.

Експертите предупреждават, че колебанията във времето вероятно ще станат по-силно изразени, което ще увеличи несигурността по отношение на световното производство и посоката на цените в бъдеще.

Цените на енергията са важни за земеделските производители на пшеница.

Цените на петрола до голяма степен определят разходите за експлоатация на селскостопанското оборудване и за транспортиране на прибраното зърно. Цените на природния газ са още по-важни за фермерите, тъй като азотът, използван за производството на торове като амоняк и карбамид, се произвежда от природен газ.

„Не става въпрос само за цените на зърното – това са транспортните разходи, цените на горивата, цените на торовете и т.н.“, казва Луис Едуардо Пейшото, икономист, специализиран в развиващите се пазари в BNP Paribas.

Русия, най-големият производител на торове в света, постоянно ограничава притока на природен газ към Европа, което не само повишава цените на горивата, но и разходите за азотни торове. С повишаването на цените на торовете се повишиха и цените на пшеницата.

Тъй като руските торове са толкова важни за световната търговия със земеделски продукти, те избегнаха международните санкции, ограничаващи други руски експортни продукти, което даде на Москва политически лост за влияние върху друга важна стока, от която светът се нуждае.

По-високите разходи за гориво и торове намаляват печалбата, която фермерите могат да реализират, и създават затруднения за държавите, произвеждащи пшеница. Това важи с особена сила за Украйна, където транспортирането на пшеницата до купувачите в чужбина се е оскъпило заради войната, казва Дан Бас, аграрен икономист и президент на аналитичната компания AgResource.

Въпреки че високите цени вредят на страните, които внасят пшеница, ниските цени могат да разубедят фермерите да засеят допълнително тази година, особено в Украйна, тъй като те се сблъскват с трудности при продажбата на настоящата реколта, което може да ги направи неспособни да си позволят да отглеждат повече.

Египет и Индонезия са силно зависими от украинската пшеница, а засегнатата от глад Сомалия внася пшеница предимно от Украйна и Русия.

Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че 18,8 милиона метрични тона пшеница, които Украйна е изнесла през последните 12 месеца, ще намалеят до около 10 милиона през следващите 12 месеца.

„Фермерите не могат да си позволят да засеят следващата година тази реколта“, казва Басе. „Необходимо е световните цени на пшеницата да се повишат, за да могат фермерите да разширят посевите през предстоящия вегетационен сезон“.

И все пак, дори ако цените се повишат достатъчно, за да насърчат по-голямо засяване, това може да се окаже без значение, когато складовете за зърно са препълнени, тъй като земеделските стопани се борят да преместят реколтата в конфликтни райони.

„Почти няма значение колко високи са цените“, казва Алън от JPMorgan. „Това не решава проблема с изнасянето на пшеницата“.

Международните агенции многократно са отправяли предупреждения за това как променените търговски модели след войната в Украйна могат да задържат цените на стоки като пшеницата по-високи от обичайното. Но някои експерти твърдят, че предупрежденията не се вземат под внимание.

Коментар на Джо Ренисън за „Ню Йорк таймс“

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X