loader image

Земеделците са най-пряко засегнати от климатичните несгоди

Инвестициите, които влагат в производството, са с несигурна възвръщаемост

Непредвидимост – така кратко и ясно можем да обобщим резките промени на климата през последната година. Необичайно високи температури, внезапни бури с градушки, проливни дъждове… Картината е ясна за всички, защото по един или друг начин бяхме потърпевши в тези екстремни за всяко живо същество условия.

Но най-сериозно пострадаха земеделските производители, изправени пред несекващи предизвикателства, които не им дадоха възможност да поемат и глътка въздух! След небивалите за нашите географски ширини жеги е почти невъзможно реколтата да се спаси. Пролетните култури с малки изключение нямаха нормална вегетация и максимално ускориха преминаването от фаза във фаза, а това не даде възможност да натрупат достатъчно биомаса, която да изхрани заложения потенциал на растенията. В допълнение, голяма част от фазата цъфтеж, по-скоро изметляването предимно на царевицата, съвпадна с температури, превишаващи дори 40°С. Това доведе до стерилност на прашеца, той не можа да опраши свилата и предизвика синдром, който отдавна не бе наблюдаван по нашите полета. Сега на повечето царевични полета има напълно изгорели растения, от които едва ли може да се очаква някакъв добив. Малко по-добро е положението при слънчогледа, който благодарение на дълбоката си коренова система и овласеност на листата и стъблата малко по-леко понесе високите температури, съчетани с дефицит на влага. Макар че и на слънчогледовите полета почвата е нацепена на голяма дълбочина, откъдето наличната влага, включително от по-дълбоките слоеве на почвата, се изпарява безвъзвратно.

А разходите по отглеждането на културите са направени. Спазени са технологичните изисквания, въпреки трудностите през пролетта, които забавиха сеитбата. Но къде отиде тази влага от пролетта, която не позволяваше да се влезе в полето за обработка и сеитба!? От нея не остана и помен поради възможно най-неблагоприятните климатични условия – първо проливни дъждове, по-късно съчетани с градушки, последвани от високи, безпощадни температури.

На този фон дали някой знае как се прави земеделие? И то на неполивни площи! Ако има такива експерти, нека кажат, за да спестят мъките на земеделците! Докато Европа говори за увеличаване броя на отглежданите култури, при нас ветрилото се свива – соята остана единствено в полето на Борислав Горанов от Кнежа. Къде е люцерната, почти никъде няма и детелина. Не са много и земеделските производители като инж. Ангел Вукодинов, които, за да предпазят почвата от пресъхване, сеят покривни култури със семена собствено производство. Но за да поникнат и за да се развият добре тези семена, е необходимо за се използват технологии, щадящи почвата и запазващи влагата в нея.

А къде е науката, която да даде на практиката технологии за стабилизиране на производството в тези все по-задълбочаващи се екстремни условия?! Тя тотално абдикира от реалността и единствено научните работници знаят какво точно „творят“ в земеделските институти! Ама дали това е полезно и може ли да се приложи от тези, които всеки ден са на полето, хич не ги интересува! Оправданието е – няма пари, науката е недофинансирана! Е, няма и да има, след като земеделският отрасъл е оставен на пълен автопилот и всичко, което се случва, е само за сметка на земеделските производители. Техният морал не им позволява да оставят нивите да пустеят и с присъщия им ентусиазъм започват всеки сезон с надеждата, че този път реколтата ще е добра! Всички останали са на сянка и дори може да не са разбрали, че климатът драстично се променя!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X