Стимулирането или забавянето на растежа на растенията в точно определени фази допринася за постигане на висок и качествен добив
В условията на съвременния интензивен тип земеделие в света получаването на високи и устойчиви добиви от зърнените култури изисква комплексно прилагане на минерални и органични торове, препарати за растителна защита и регулатори на растежа на растенията.
Използвайки регулатори на растежа на растенията, производителите на зърно имат възможност да влияят на растежните процеси с най-голяма полза за културата, което ще способства достигането на максимален краен резултат. Растежните стимулатори предизвикват форсиране на растежа на зърнените култури, затова прилагането на такива препарати е целесъобразно преди всичко в недостатъчно развити посеви, отглеждани на бедни почви. Внасянето на регулатори на растежа на растенията с ретардантно (забавящо) действие, обратно, помага да се намали интензивността на линейния прираст биомаса на растенията. В резултат от действието на такива препарати протича удебеляване стените на стъблата, което влияе положително на устойчивостта към полягане.
Високите норми азот водят до полягане
Интензивната технология на отглеждане на зимните житни и пролетни зърнени култури предполага внасянето на големи количества азот. Съвременните високопроизводителни сортове пшеница са способни да растат добре и да дават високи добиви на висок хранителен фон. При това дори нискостъблените сортове при прекомерна гъстота на посева и превишаване дозите на азота могат да полегнат. Затова прилагането на ретарданти в много ситуации елиминира негативния ефект от повишеното минерално хранене. Препаратите с ретардантно действие повишават устойчивостта на растенията към полягане не само чрез регулиране на тяхната височина, а едновременно с това удебеляват стените на стъблата. Известно е каква огромна вреда нанася масовото полягане на пшеницата в определени години.
Нежелателното явление зависи от четири основни фактора:
анатомичните особености на сорта (дължина и дебелина на стъблото, количеството механични тъкани в стъблото и корените, развитие и анатомичен строеж на корените);
физическите фактори на външната среда (дъжд, вятър, град, светлинен режим и температура);
поражение от гъбни болести и вредители (кореново гниене, листни оси);
агротехническите фактори (преовлажняване, висок фон минерални торове или техният дисбаланс, гъсти посеви).
Нискостъблените високоинтензивни сортове пшеница и ечемик се характеризират още и с това, че освен скъсеното стъбло и междувъзлия, те често формират не добре развита коренова система. В резултат на това някои сортове имат недостатъчна устойчивост на суша. При средностъблените сортове пшеница и ечемик този проблем отсъства, затова интензивността на растежните процеси при тях е значително по-висока.
Особено критичен период за полягане на посева има във фаза вретенене – изкласяване. В този период на вегетацията при интензивно азотно хранене често възниква голям разрив между потребностите на растенията от органични вещества и тяхната асимилация. Форсираното увеличение на линейните размери на растенията води до това, че механичните тъкани не успяват да се формират. В такъв случай израстват дълги тънкостенни стъбла, които носят върху себе си тежкия клас – те са обречени на полягане при първия силен вятър. Затова за предотвратяване на полягането стъблото трябва да се укрепи по цялата му дължина чрез удебеляване на неговите стени. Това важи особено за най-долните междувъзлия, на които се пада най-голямата тежест. Достигането на тези цели е възможно благодарение на внасянето на ретарданти.
Ретардантите задържат растежа и удебеляват стените на стъблата
Визуално действието на ретардантите се проявява в скъсяване на линейните размери на стъблото, намаляване дължината на междувъзлията. При напречен разрез стените на такива стъбла са удебелени. Формира се повече механична тъкан и добре се развиват влакнесто-съдовите снопчета. На устойчивост към прикореново полягане преди всичко влияят двете най-долни междувъзлия. Затова обработката с ретарданти трябва да се проведе в периода на активен растеж на първото и второто междувъзлия. При закъснение с внасянето, когато растежът на първите две междувъзлия вече завършва, препаратът влияе на по-високите междувъзлия, които не играят толкова важна роля в устойчивостта към полягане. Освен опасността от полягане на растенията, късната обработка с ретарданти води до намаляване размерите на класа и неговата озърненост.
Други начини за намаляване на риска от полягане са обработката на посева в периода на формиране на последното междувъзлие под класа, във фаза флагов лист. Намаляване височината на стъблото чрез скъсяване на последното междувъзлие намалява съпротивлението на въздуха между растенията. Но това значително по-малко влияе на формирането на устойчивост на посева към полягане в сравнение с внасянето на ретардантите в началната фаза на вретенене. При прекомерно азотно хранене в такива условия често се налага да се направят две обработки с ретарданти.
В крайна сметка всички ретарданти изпълняват аналогично действие –скъсяват стъблото и удебеляват сламката (стъблото). Въпреки това различните препарати имат различни активни вещества, затова механизмът на тяхното действие на молекулярно и клетъчно ниво също е различен. Едни от най-разпространените ретарданти предизвикват антигиберелиново действие. Активността им зависи от това колко звена от биосинтеза на гиберелините блокират, т. е. колкото повече звена блокират, толкова по-голяма е тяхната активност.
Тези препарати осигуряват на зимните и пролетни зърнено-житни култури добра защита срещу полягане при внасяне във фаза края на братене – начало на вретенене. Положителният ефект от използването на този тип продукти се наблюдава на редки посеви.
Спирането синтеза на гиберелина в ранни етапи забавя растежа на стъблото, намалява дължината на междувъзлията и удебелява стените на сламките.
Друго положително влияние в житните посеви е увеличаване броя на продуктивните братя. Честите пролетни суши водят до повишаване процента на недоразвитите братя в по-късни фази (изкласяване). Това е свързано с намаленото постъпване на влага и азот след залагане на продуктивния стъблостой. Затова внасянето на ретарданти в края на фаза братене не само оптимизира височината на стъблата, но стимулира развитието и на кореновата система. Благодарение на това растенията по-добре понасят пролетните засушавания и интензивно усвояват азот от почвата. Опитно е установено, че прилагането на ретарданти увеличава до 20% количеството на продуктивни стъбла в края на вегетацията на зърнено-житните култури.
Като цяло, при избора на срокове за прилагане на ретарданти преди всичко трябва да се отчита състоянието на посевите и климатичните условия. Внасянето на ретарданти прекалено рано, във фаза трети-четвърти лист на зърнено-житните култури, може да доведе до пълно блокиране на апикалния растеж, а прекалено късното им използване води до неоправдани разходи. Температурата на въздуха при прилагането на ретарданти трябва да бъде не по-малко от 8°С, оптимална – 12-13°С при внасяне и през следващата седмица.
Стимулаторите на растежа са комплекс от биологично активни вещества
Друга група регулатори на растежа на растенията са стимулаторите на растежа, които създават общ стимулиращ ефект на растението: интензифицират растежните процеси на определени етапи от вегетацията, увеличават устойчивостта към неблагоприятни и вредоносни фактори. Препаратите от тази група влияят не само на растителния организъм, но и на развитието на полезната почвена микрофлора. Те могат да се прилагат за предпосевна обработка на семената и за пръскане в определени фази от вегетацията. Съвременните стимулатори на растежа са композиции от природни фитохормони или техни синтетични аналози, които съдържат балансиран комплекс от биологично активни вещества и микроелементи. В състава на тези препарати могат да влизат и витамини от различни групи.
В резултат на третиране с растежни регулатори количеството продуктивни стъбла нараства с до 20%, а абсолютната маса на зърното се увеличава с 8%. Това се дължи на формирането на мощна коренова система на пониците, а след това на дружно поникване. Повишава се и устойчивостта на посевите към пролетни засушавания. Използвани през вегетацията растежните стимулатори способстват за повишаване на обменните процеси в растенията, подобряват озърнеността на класа и увеличаване масата на 1000 зърна. Не на последно място те оказват благоприятно влияние на почвените микроорганизми като цяло.
Веществата, които влизат в състава на растежните регулатори, имат широк спектър на действие – повишават добивите и качеството на продукцията. Те са ефективни имуномодулатори, повишават устойчивостта на растенията срещу стресовите фактори на средата, стимулират фотосинтезата и синтеза на протеини. При комбинираното им използване – за обеззаразяване на семената и пръскане през вегетацията при пшеницата, тези продукти могат да донесат допълнителен добив от 15 до 20%.
Разбира се, прилагането на растежни регулатори на растенията с ретардантно и стимулиращо действие не може да замени останалите елементи от технологията за отглеждане на зърнено-житни култури. Но използването на този тип продукти е необходимо за създаване на оптимални условия на отглеждане и получаване на високи и устойчиви добиви от зърно.
