Паленето на стърнища може да не е трайно решение на проблемите, но чест прави на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, че се осмели да постави проблемите на масата, защото решения се раждат само с говорене и диалог
Забраната на препарати за растителна защита доведе до съществени проблеми в земеделието.
Интервю на Ася Василева
Димитър Витковски e агроном „Растителна защита“ от ВСИ/ Аграрен университет – Пловдив с дългогодишен стаж в практиката
Агроном Витковски, като че ли най-наболял въпрос за земеделците в момента е Ливадната пеперуда. Така ли е?
Ливадната пеперуда е едно мазно нефтено петно върху океана на земеделието. Тя не е нещо супер страшно, невиждано и непредвидимо. Ливадната пеперуда има каламитет през един период от около 8-10 години, и така или иначе вредителят се проявява през известно време. Това може да се прогнозира. След като през последните 2-3 години популацията се повишава с еди-какъв си процент, значи тази година чакаме масирано нападение. Скоро популацията ще падне рязко. Следващата година няма да има проблеми с Ливадната пеперуда. Това е нормалното развитие на насекомите. Те се натрупват, популацията избухва, получава се каламитет и на следващата година изчезва. Остават малко бройки. По принцип в природата нищо не изчезва, всеки вид се стреми да се запази. И този вид ще се запази и няма да изчезне, но няма да бъде видим за земеделците.
Проблемът обаче е, че в растителната защита всичко стана хаотично. Земеделците се консултират основно от фирми, които предлагат препарати за растителна защита до момента, в които те закупят техните препарати. А всичко останало извън това е в ръцете на самите земеделци. В България, няма задължителна практика фермерите да се обслужват от държавни агрономи, както е при ветеринарните лекари. А самите земеделци по естеството на работата си се занимават със сто неща наведнъж – земеделска техника, икономика, счетоводство, бюрокрация, аренди, наеми, финанси, агрономия и още много. Не могат да проследят всичко винаги.
Ливадната пеперуда се появи доста рано, но никой не й обърна внимание. Виждаше се, че вредителят има каламитет. Малко преди да избухне нападението с пълна сила, самият аз на бензиностанция на пътя Шумен – Варна видях, че цялата сграда е облепена с пеперуди. Но никой никъде никак не реагираше. Нормално е. Земеделците бяха в началото на жътвената кампания. Този период за тях е много важен.
Обаче в дирекции „Растителна защита“ имаше изградени структури, които се занимаваха с карантини, сигнализации, прогнозни сигнализации. Всички тези служби в момента са само на хартия за мен. Няма ги в практиката. В момента, в който видяха първото нападение, земеделците започнаха да алармират. Но беше твърде късно. Пеперудата има три поколения, което означава, че се натрупват твърде бързо.
Ливадната пеперуда е нетипичен неприятел. Не случайно се нарича Ливадна пеперуда. Тя се развива по пасища и ливади. Но пасища и ливади почти няма. И в момента, в който се натрупа този каламитет, тя почна да яде всичко, което е зелено. Затова попадна и в полетата на земеделските стопани. Но ако имаше организация, която да следи развитието не само на неприятелите в селското стопанство, но и на нетипичните неприятели, можеше да алармира навреме и този процес да бъде спрян още с навлизането от зелените площи в полетата на земеделските производители. Сега каквото и да се направи вече е твърде късно.
Надявам се във времето някой да си извади поуки от това нападение и да започне да работи в тази посока.
Но все пак какво могат да направят сега земеделците. ДСЗ поиска дерогация за палене на стърнища и обеззаразители на семена. Иска колонизация с трихограма. Това ефективен метод за борба с ливадната пеперуда ли е?
Подкрепям исканията на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите с известни забележки. Аз бих започнал с интегрираната растителна защита. Интегрираната растителна защита е комплексна и започва много преди това. Системата за интегрирана растителна защита, която се изучаваше и прилагаше в близкото минало, се основава на няколко основни принципа: премахване на растителните остатъци като депо за болести и неприятели, дълбока оран за заораване на плевели и семена и пръскане само при достигане на икономически праг на вредност! Сега се пръска докато има нещо зелено или нещо, което лети. Отглеждаме междинни култури – депа на болести и неприятели и претендираме, че сме еколози. Забраняват се продукти за РЗ с доказана ефективност и се регистрират нови, с които трябват да се увеличи броят на третиране, за да се запази посева. Не случайно Европейската комисия изнесе данни за количествата пестициди на хектар, където рекордьор е Нидерландия с 8 кг на хектар и на дъното България с 1,5 кг /ха.
Интегрираната растителна защита започва с изнасянето на растителните остатъци. В тях се натрупват и неприятелите, и болестите. Това, което ни накара да стигнем до 3-4 фунгицидни третирания при пшеницата. Това, което намножи и много неприятели като царевичния стъблопробивач, който в момента е огромен бич. Да не говорим за житните мухи, които също станаха голям проблем. Те са следствие от междинните култури, които по стечение на обстоятелствата фермерите се принудиха да отглеждат, за да покрият изискването за 5% ЕНП площи. Всички тези неща натрупват допълнителни проблеми.
Паленето на стърнищата е драстично мероприятие. Но е спасяващо за определени проблеми в определени моменти.
Казвате, че трихограмата, извадена от цялостната система на растителна защита, не е решение?
Трихограмата е насочена основно срещу царевичният стъблопробивач. Трихограмата е неприятел по яйцата на пеперудата. Нейното разпространение трябва да бъде на базата на обща оценка и прогноза на това, какво ще бъде развитието на даден неприятел. В момента е след дъжд качулка.
Работил съм в сферата на растителната защита в първите години след демокрацията, когато всяко едно предприятие за растителна защита имаше отделен цех, в който отглеждаше трихограма. Тя се разпространяваше и беше дотирана от държавата. В интерес на истината голяма част от тези неприятели се контролираха от това полезно насекомо. Но това трябва да бъде цялостна политика.
Трихограмата е достатъчно ефективна, когато е в достатъчно висока плътност. За да се достигне такава плътност, трихограмата трябва да бъде отгледана изкуствено и в определен момент, когато започне снасянето на неприятеля да бъде разпространена в околната среда. Трихограмата сама по себе си не може да поддържа висока популация. Без намеса на човека, не може да се разчита на нейната помощ. От една страна трябва да има хора, които да се ангажират с отглеждането на трихограмата, каквито вече има. Но от друга стана, трябва да има хора, които да следят развитието на определените неприятели и съответно трихограмата, която ще бъде ефективна срещу тези неприятели, да бъде разпространена на полето в точния момент. Процесът е всеобхватен и той трябва да обхваща големи площи, да не говорим, че трябва да обхване цялата страна, за да има ефективност. Иначе пак опираме до нещо на парче.
Това са основните неща. Всичко друго е специфика и тя е свързана с регионално развитие, наблюдение, броят на културите, които се развиват, техните площи и т.н. Самият процес е доста сложен и няма как да бъде обяснен в една статия.
Така е, но както казвате, един земеделец, който трябва да се справи с десетки задачи едновременно, за него какво е решението, за да е агрономически грамотен и да не допуска грешки?
Трябва да има някакви структури по области. За мен лично, за да се тръгне отнякъде, регионалните структури на земеделските асоциации трябва да потърсят някаква форма за адекватна агрономическа помощ за членовете си. Защото държавата буквално е абдикирала от тази дейност.
Има областни служби „Растителна защита“. Тези структури съществуват, но те са на бюджет към Министерство на земеделието със задачи, зададени от Министерството. Който плаща сметката, поръчва музиката.
Но ако самите структури на земеделските организации имат агрономически консултанти, те ще могат да решават конкретни регионални проблеми. И ако регионалните земеделски структури наемат специалисти и съумеят да разработят програми, по които да ги консултират, смятам, че ще бъде една основа, по която да тръгнат нещата. Вероятно е възможно да се финансират по европейски или държавни програми. Може да се търси допълнително финансиране за организация на пунктове по прогнози и сигнализация.
Няма как да се прави съвременно земеделие без прогнози и сигнализация. Всичко друго е закъснели реакции. Налага се да се действа след събитията и да се искат дерогации. В момента ще изчистим проблема, но той ще се върне след няколко години, защото сме го забравили.
Същото се получи и с бума на житните мухи. Житни мухи нямаше защото се водеше съответната борба. Голяма част от продуктите, които бяха ефективни срещу житната муха, вече са забранени, тъй като според ЕС не са екологични. Добре.
Но откъде дойде проблемът? По закон или трябва да оставиш угар, или да гледаш междинна култура. Основно там, където рентата на земята е много висока и не можеш да си позволиш да не получиш доход, тъй като си длъжен да си покриеш разходите, се налага да правиш междинна култура. С доброто в кавички пожелание, че можеш тази междинна култура да я ползваш за зелено торене.
Обикновено тази междинна култура остава без растителна защита, обикновено тя е някакъв остатък от семена на зърнено-житни плюс добавка на кой каквото се сети. Там се намножават през есента житните мухи. Тяхната популация стана екстремно голяма. И в момента в много райони на страната житните мухи са голям проблем.
В междинните култури се развиват и болести, ръжди и брашнести мани, септории. Натрупват се. Всички тези болести се разнасят със спори, пренасяни от вятъра. И какво правиш? Имаш едно средно голямо землище от 20 000 дка, в него имаш 3000 дка разхвърляни в пространството с междинни култури, които са извор на зарази, болести и неприятели. И как опазваме този регион? Никак.
Зелената сделка и забраната на препарати ще доведат до проблеми?
Те вече доведоха до проблеми. Забраната на препарати за растителна защита доведе до съществени проблеми в земеделието. Официална е справката колко хиляди декари със слънчоглед тази година бяха пресяти заради проблеми с телени червеи, царевичен хоботник, черни щурци, нощенки. Понеже няма ефективни препарати за обеззаразяване на семената. Говорим за хиляди декари в Централна Северна България, в Северозападна България, в Североизточна България. Ако се види статистиката, то тя е ужасяваща.
Тогава какво могат да направят земеделците след като нямат препарати?
Земеделците трябва да търсят това, което предлагат от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите – дерогация за определен тип препарати, които да се ползват за справяне с конкретния проблем. Практиката показва, че голяма част от полетата в момента се третират нелегално с продукти, които са внесени нелегално. Когато има издействана дерогация от Европейската Комисия, поне ще се третира с легални препарати, при които може да се проследи произхода. При нелегално внесените продукти никога не е сигурно какво има вътре и колко опасни вещества съдържат, независимо какво пише на етикета. Това не е така при легалните продукти за растителна защита. В ЕС има практика за такива дерогации.
По принцип обаче в ЕС ще отпадат все повече активни вещества, които земеделците ползват…
Проблемът е, че новите продукти се оказват не толкова ефективни колкото досегашните. А това не е оптимистично. Разходите за растителна защита са от 10 до 20 на сто от себестойността на продукцията. Но те са гаранция, че останалите 80 на сто от разходите ще се възвърнат. Няма икономическа логика да спестиш 20 процента, съзнавайки, че можеш да загубиш всичко. А и говорим за продоволствена сигурност, храна за хората.
Например, житната муха тази година се разви през февруари-март и съсипа братята на пшеницата. В момента има второ поколение. Това са много килограми в минус при добивите от декар. В момента имам информация, че в Ямбол се е появил житен бегач, който навремето беше ликвидиран. Този неприятел също се завръща. За него също нямаме ефективна борба. Като се върнат тези неприятели, а няма препарати срещу тях какво правим?
Какво бихте посъветвали земеделците да правят?
Да търсят специалисти, да подготвят материали, да искат дерогация, за да не се проваля в близките 1-2 години производството. Трябва да се иска разрешението на използването на продукти, които ще са достатъчно ефективни срещу този вид неприятели. Няма друг път. Без земеделието, науката и химията да се обединят и да вървят заедно в една посока, няма как да стане. Със забрани доникъде няма да стигнем.
Обществеността трябва да бъде информирана по адекватен начин. Ужасен съм от облика на зърнопроизводителите, който се представя пред обществото – на хора с джипове. Работата на зърнопроизводителите е изключително тежка и отговорна. Джиповете са необходими за нивите, но комбайните струват милиони. Никой не отива да види тези хора през какво преминават, за да получат някакъв адекватен приход в края на годината. С каква бюрокрация се борят.
Само пример. ЕК разреши отпадането на ЕНП за следващата година, но всяка страна трябва да приеме съответните законови разпоредби. И до този момент в България няма такава разпоредба. Вдругиден започва новата стопанска година. Без такава наредба земеделците как ще си направят разпределение? А до края на миналия месец трябваше да очертаят какво ще отглеждат следващата година. И те оставиха 5% ЕНП, защото никой не им е казал друго. Пролетта пак същото стана. Кога разрешиха на земеделците да си засеят угарите? След като бяха начертали. От службите им казваха да ги засеят, пък после щели да ги оправят. Излиза, че законът е врата в полето. Само съвестните минават през нея.
Една от най-трудните, с най-много регулации, а в същото време най-нерегулираната дейност е на земеделеца. Привествам това, което правят колегите от ДСЗ, защото се осмелиха и излязоха на открит форум, за да поставят проблемите на масата. Казаха какво искат. Не знам дали ще се случи, кои от тези неща, които се искат са добри, кое не толкова, но това ще се отсее. Обаче трябва да стане в процес на диалог. Ако всичко остане в мълчание, няма да вървим в правилна посока.
Има и друг проблем. На земеделците се разреши да изкарат онлайн курсове за растителна защита. Взеха някакви документи. Но това не ги направи специалисти по растителна защита. Държавата не ги задължи да ползват специалисти професионални агрономи по растителна защита. Поради това натрупването на проблемите става все по-голямо. Има големи негативни натрупвания по линия на правилното използване на препаратите за растителна защита, количествата, които се използват и т.н. А това е храната, която всички ние ядем.
Но по тази тема ще е следващият ни разговор с агроном Димитър Витковски.
