loader image

Зелените фуражи в храната на водоплаващите

Без тях птиците боледуват и изпадат в стрес

Ангел РАНГЕЛОВ
Водоплаващите птици са тревопасни животни. В естествената си среда, подобно на техните диви прародители, те се хранят с водорасли, зелена растителност, кореноплодни и пр.
При стопаните и фирмите, които отглеждат стада от водоплаващи птици за разплод, често възникват проблеми като ниска носливост, висок процент на неоплодени яйца, незадоволителни резултатия от изкуственото осеменяване, нарушаване в темпа на оперението. При младите приплоди се наблюдава забавен растеж, смущения в оперението, поява на канибализъм. Много изследователи стигат до изводите, че някои от тези аномалии се дължат на липсата на трева, сочни и кореноплодни фуражи в храната им, чрез които те получават витамините, които осигуряват както растежа, така и правилното функциониране на половата дейност.
Успоредно с развитието и разширяване на производството на втлъстен черен дроб е необходимо да се увеличи изхранването със зелена растителност, семена от различни треви и житни растения и др. подобни, които задоволяват напълно потребностите им от хранителни вещества. От научна гледна точка може да се каже, че масово разпространените у нас и в много страни примитивни породи и отродия водоплаващи птици се характеризират с ниска носливост поради по-примитивното им небалансирано хранене.
В замяна на това ниската носливост е съпроводена с висока оплодяемост и люпимост на яйцата им, което се дължи на изобилието от витамини и други стимулиращи вещества в храната, която те намират в по-свободния си живот. Не са редки случаите, когато някои от гъските от селищата в поречието на р. Дунав в началото на пролетта се заселват в островите край брега, където снасят и излюпват гъсетата си и се завръщат в домовете си с настъпването на есента, като водят и почти дивите си приплоди от гъски и патици. Във Франция и други страни са започнали експерименти за определяне на оптималното ниво на храненето им с различни видове фуражи съобразно биологичните им особености като водоплаващи птици. Установено е, че гъските, отглеждани на свобода, консумират около 1,6–2 кг зелена маса. Осигуряването на големи количества зелени и сочни фуражи за няколко милиона гъски и патици при промишленото им отглеждане е много трудно. Във връзка с това са правени много опити за елиминиране на зелената трева и другите сочни фуражи. Всички опити са завършвали с неблагоприятни последствия, като нарушаване на растежа на птиците и перата, скубане на перата, поява на канибализъм, намаляване на съпротивителната способност срещу стресови състояния и болести, рязко понижаване на люпимостта на яйцата, въпреки, че живото тегло на стадата, в които са правени опитите, е останало непроменено в сравнение с контролните стада.
Всеки животински вид приема храна в някакъв максимален обем, който при водоплаващите птици, хранени с концентриран фураж, е недостатъчен. Освен това на организмите им не достигат и много витамини, които са в недостатъчни количества в концентрираните фуражи. В резултат на многобройните опити е установен минималният праг на количеството зелени и сочни фуражи,
който в дажбата на гъските е 600 г и 200-250 г в дажбата на патиците или еквивалентното му количество висококачествено сено или сенно брашно. Прекомерното включване на трева и сочни фуражи намалява хранителната стойност на концентрираните фуражи в дневната дажба, поради което носливостта на носачките се намалява. За да не допусне това, накои изследователи препоръчват в дневната дажба на гъските да се включва до 300 г качестено сено от тревни смески или 50-100 г сено от люцерна, детелина или коприва и сочни фуражи, с каквито се разполага, като моркови, зеле, цвекло, запарени тикви и картофи, и др. по 100-200 г на глава.
– Гъските са по-чувствителни към недостига от зелени и сочни фуражи от патиците

– Долната граница за патиците се определя като зелен фураж или паша по 150-250 г или 20 г люцерново сено заедно с 25 г моркови или цвекло за подрастващите и 60 до 100 г зелена трева или 20-30 г сено. С други думи количеството на влаганите зелени и сочни фуражи или сено или сенно брашно зависи от възрастта на птиците и направлението им – за угояване или за създаване и експлоатация на разплодни стада.
Големите стопанста с водоплаващи птици организират зелен конвейер върху изкуствено създадени ливади. Площта, определена за това, се засява с различни треви, с което се създава разнообразие от тревни смески, съобразно вкусовите предпочитания на птиците, например по 10-15 на сто червена и бяла детелина, 20-25 на сто английски райграс, 10-15 на сто тимотейка, 25-30 на сто ливадна власатка, ежова главица 10 на сто и др. треви. След всяко окосяване ливадата може да се наторява и полива, за да се получат максимални добиви. С косенето на изкуствените ливади тревният им състав се използва по-пълноценно, тревата не се мачка, не се налага разделяне на парцели за паша и се контролира нивото на хранене, особено през продуктивния период. Ако изкуствената ливада е наторена с оборски тор и почвата е добра, през първата година не е необходимо да бъде наторяване с изкуствени торове.
От втората година след първата коситба почвата може да се подхрани с 5-6 до 8 кг амониева селитра. След всяко наторяване пасищата или ливадите не трябва да се използат в продължение на три седмици, за да не се отровят животните. В зависимост от климатичните условия зеленият конвейер може да се организира от средата на април до късна есен, като чрез малки агротехнически мерки и подсяване тревният състав се обновява непрекъснато.
В ранна пролет като зелен фураж се използа много репкото. Репкото, което е високодобивна култура, дава възможност подрастващите птици и носачките през непродуктивния период да се хранят икономично с по-малко концентриран фураж – 50-80 г дневно и по-големи количества зелена маса.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X