Необходима е и национална концепция по въпроса и райониране на културите, но за това още не се мисли в МЗм
Глобалното затопляне е красноречив факт, ако гледаме цифрите. За последните 30 г. повишаването на температурите в глобален аспект е 1,1 градуса, като в регионален план средната температура се е повишила с над 5 градуса, което вече е съществено.
Според климатолозите горещините, които „нападнаха“ Европа, засягат предимно западната ѝ част и доведоха до температури, които никога преди не ги е имало. В Хамбург, например, никога не са били регистрирани 40-градусови горещини. Лондон също счупи своя рекорд. Тази гореща вълна в Европа е историческа, защото континентът никога не се бе сблъсквал с подобни стойности.
От чисто метеорологична гледна точка това може да е една случайност, но проблемът е, че тези случайности в следващите години могат да преминат към норма, казва климатологът Симеон Матев, според който плановете за адаптация към високи температури трябва да станат сериозни и да подготвят населението и бизнеса за горещите вълни.
В България средните температури не са се повишили толкова съществено, колкото в крайните северни или крайните южни райони на Земята. Но при показатели като средна минимална и средна максимална температура имаме големи промени. Август е месецът, който е претърпял най-големи промени досега. В същото време има умора от приказките за „климатичните промени“, което не трябва да се случва, но то е защото само се говори без да се предприемат реални действия. А промяната в климата на планетата ни най-вероятно ще се задълбочава.
Глобалните температури чупят рекорд след рекорд. На базата на много научни изследвания и моделиране на климата над 95 % от учените, занимаващи се с климатичните проблеми, са на мнение, че е трудно да се прецени доколко човекът с неговата икономическа дейност има „пръст“ в тези промени.
Факт е обаче, че сушите, които в цяла Европа, са може би най-страшният проблем, на който трудно можем да противодействаме.
В разгара на сухото лято, реките на континента се изпаряват и напоследък европейската преса е пълна с подобни тревожни факти.
Рейн – стълбът на германската, холандската и швейцарската икономика, става практически непроходим, спъвайки превоза на огромни потоци от дизелово гориво и въглища. Дунав, който се извива над 2800 км през Централна Европа до Черно море, също е задръстен от блокирани съдове, което възпрепятства търговията със зърно и други стоки, пише Bloomberg.
В южния край на дефилето на река Рейн – район, известен с вината Ризлинг – терасовидните лозя са покафенели.
Въздействието на изменението на климата се усеща най-вече от хората чрез променящите се модели на водоснабдяване. Климатичната криза се задълбочава, ситуацията с икономиките и земеделието все повече се влошава. Основните речни системи на Европа се захранват отчасти от алпийски ледници. През пролетта и лятото оттокът от тях подпомага количествата от валежите, но ледените потоци намаляват. Алпийският регион е свидетел на 2 градуса затопляне от втората половина на 19-ти век, около двойно повече от средното за света, според Европейската агенция за околна среда. Високо в швейцарските Алпи извикаха армията, за да спаси кравите, защото докато планинските потоци в алпийската страна пресъхват, в пасищата долу, където се пълнят езерата, има опасност стадата да умрат от жажда, разказва Financial Times.
Вече се оценява се, че щетите от сушата, ще струват на ЕС около 9 милиарда евро годишно
Но те ще нарастнат и до 40 млрд. на година.
Франция е обхваната от трета топлинна вълна за лятото, която засяга домакинствата, индустрията, транспорта и туризма, земеделието. Френският премиер Елисабет Борн активира специално кризисно звено, като я нарече най-лошата суша в историята на страната. От 96 департамента в европейската част на страната всички, освен три, имат ограничения за вода, а около две трети са класифицирани като в „криза“, според Министерството на околната среда.
В долината на Западна Лоара животновъди заявяват, че сега е най-лошото, което са преживявали. Тревата в пасищата отдавна е изсъхнала поради жегата и месеците с много малко дъжд, а царевицата, която трябва да бъде използвана за хранене на кравите през годината, е изсъхнала от горещия вятър, който се усеща като сешоар.
Учените смятат, че летните суши могат да се превърнат в норма в Западна Европа, защото четири от последните пет лета са били изключително сухи.
Последната оценка на Европейската обсерватория за сушата на ЕС показва карта с преобладаващо червено и оранжево, за да докаже, че 13 на сто от територията на Евросъюза са били в тежки „предупредителни“ условия за периода до 10 юли и 45 на сто от територията е в „предупредителната“ зона. Сушата се е влошила оттогава. Френската метеорологична служба, заяви, че влажността на повърхностната почва в цялата страна е най-ниската в историята. Валежите през юли са били с 85 на сто под сезонната норма.
Ако няма значителен дъжд преди края на септември, съществува риск нещата да станат много трудни, предупреждават от Националния институт за агрономически изследвания на Франция.
Нидерландия също обяви национален недостиг на вода.
Властите в Полша въведоха ограничения за реки, включително Висла – най-дългата в страната, където нивата на водата са спаднали близо до рекордно ниски нива.
И в Унгария казват, че от над 20 г. не са виждали такава суша и вече губят реколти – над 550 000 ха са засегнати. При 1000 кг царевица от декар вече сме щастливи, споделят унгарските фермери, а са получавали 3000-3500 кг от декар досега.
Брюксел изчисли миналата година, че щетите, свързани със сушата, ще струват на ЕС около 9 милиарда евро годишно, нараствайки до 40 млрд. на година, ако глобалното затопляне достигне ръст от 3 градуса.
Днес засушаванията са сред основните предизвикателства, пред които е изправен светът и които непрекъснато се изострят, застрашавайки земеделието и доставките на храни.
Какви са прогнозите на специализираните служби и институции?
Според доклада на ООН за световното развитие на водите от 2019 г. се предвижда глобалното затопляне да увеличи броя на районите с недостиг на вода, както и да задълбочи недостига в регионите, които вече са определени като такива с недостиг. Последният доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), публикуван през февруари 2022 г., показва, че прогнозите са били правилни. Повишеното изпаряване на водата, засушаването на земната повърхност и изчерпването на подпочвените води застрашават поминъка на земеделците в много региони по света.
Поминъкът е засегнат и в по-развитите региони на света. Тежка суша през 2021 г. е довела до свиване на селскостопанската индустрия в Калифорния с около 8 745 работни места и натрупване на 1,2 млрд. щатски долара в директни разходи, след като недостигът на вода е принудил производителите да оставят нивите си незасяти и да изпомпват повече подпочвени води от кладенци, сочат нови изследвания.
Европейската агенция по околна среда очаква сушите и недостигът на вода да се задълбочат през останалата част на века и посочва в доклад, че променящите се климатични условия вече поставят растениевъдството в Европа под натиск. Oсобено застрашени са средиземноморските култури като маслини и грозде.
Може ли нещо да се направи, за да се противодейства на този проблем – ще помогнат ли технологиите?
Тревожният парадокс е, че през 2050 г. нашата планета ще трябва да осигури храна за около 9 – 10 милиарда души, което ще изисква много вода. Използването й по по-устойчив начин и отглеждането на култури с висока водна ефективност е предизвикателство в световен мащаб. Част от отговора са технологиите и адаптираните земеделски практики.
За влиянието на климатичните промени и мерките, които взима, говори и световната компания Байер. Според кампанията засушаванията изискват действия, за да се избегне бъдеща продоволствена криза.За земеделците вече става най-важно ще имат ли издържливи сортове и устойчиви земеделски практики, които да се прилагат, ще има ли напредък в селекцията на растенията, който да осигурява по-издържливи култури и нови технологии, които да се внедряват, за да се помогне на фермерите да използват по-добре и водата, коментира Стела Салво, ръководител на отдел Партньорства в растениевъдството с дребни земеделски стопанства в направление Кроп Сайанс в Байер.
Компанията казва, че разработва усилено царевични и оризови хибриди, които са по-продуктивни, с по-висока устойчивост на суша и стрес.Според специалистите й специфичните технологии и земеделски методи ще могат да намалят количеството вода, необходимо за култивиране. Комбинация от практики като капково напояване, интегрирано управление на плевелите и намалената обработка на почвата може да допринесе за по-високото задържане на вода по нивите.
Фермерите трябва да знаят, че системите за капково напояване разпределят водата чрез мрежа от клапани, тръби и канали, като я довеждат директно до корените на растенията и предотвратяват изпаряването ѝ. Те могат да намалят консумацията на вода с до 60 процента.
Обработката на почвата, от своя страна, води до повече изпаряване, което допълнително изсушава почвата на повърхността, поради което намаляването на обработката спестява вода. Тъй като без обработка плевелите могат да превземат растенията, тази практика трябва да се комбинира с подходящи мерки за управление на семената.
Според Реми Деи-Тос, ръководител на производствен обект за семена Синещ в Румъния, все по-често и все по-сериозно земеделците при тях са засегнати от екстремни топлинни вълни и суша през лятото. Технологията е най-доброто решение за продължаване на производството в променящата се околна среда, допълва той. Казва, че тяхната ключова битка в производството на семена е свързана с управление на напояването. Технологиите им помагат да подобрят ефективността му чрез използване на капковите системи. Той подсказва на земеделските производители техния район кога и какво водоснабдяване е необходимо с помощта на система от свързани сонди, измерващи количеството на водата в почвата, температурата и влажността на въздуха.
Жечо Мурзов, търговски директор на Байер Кроп Сайанс България, обяснява малко повече за местните особености у нас. Според него в програмите на България много пъти беше заложен приоритет за увеличаване на площите с напояване, но той за съжаление през последните години е загърбен и е без развитие. Докато в миналото България е била държава с най-висок процент на земеделски земи с напояване, дори напояването се е извършвало по най-модерен и ефективен начин, днес това го няма или е само в ръцете на отделни производители.
За да може да се увеличат поливните площи, на първо място трябва да се уреди законодателно собствеността на инфраструктурата и водата. Това ще е ключов фактор за устойчивостта на зърненото производство и ще даде сериозни перспективи пред зеленчукопроизводството и овощарството.“
Само иновативните технологии и прецизното земеделие могат да помогнат на фермерите да използват по-ефективно земята, водата и енергията, допълва Стела Салво. Тя вярва, че по-голяма част от света ще започне да вижда и разбира, че съвременните земеделски инструменти могат да бъдат безопасни, устойчиви и ефективни.
Интелигентното селско стопанство трябва да е съобразено с климата
Единствен вариант засега е интегрираният подход, включващ подобрени сортове, които могат по-добре да издържат на климатичните промени – по този начин земеделието се превръща от проблем в част от решението. Затова селекционерите неуморно работят, за да разработят хибридите на утрешния ден, които ще предоставят по-добра устойчивост на стреса от засушаванията.
Новите технологии, събирането на данни, прогнозите за времето с подобрена точност – тези неща ще помогнат на фермерите да вземат най-добрите решения за културите си при суша.
Оценяването /чрез картографиране на всеки парцел/ на потенциала на почвите относно хранителни вещества, органична маса, капацитет за задържане на вода, става много важно. Въз основа на оценката се адаптира гъстотата на засаждане и прецизно се планира торенето.
Адаптирането на напояването спрямо гъстотата и нуждите на посевите трябва да се прави на основа на наблюдение на нивата на въздушната влажност и тази на почвата.
Според Тео Даскалу, президент на Асоциацията на зърнопроизводителите във Вранча, Румъния, 2022 г. вече е предвестник на сушата по подобие на катастрофалната 2020 г. и само стопанствата, които използват интегрирани технологични системи за борба, ще предотвратят заплахите от засушаване.
Той обяснява, че при тях с метеорологични станции и централизирани сателитни данни работят по сценарии за съхранение на резерва от влага в почвата. Въз основа на тези данни тази година са направили радикална промяна – намалили са с две-трети площта на царевицата, която е основна култура при тях и са я заменили със слънчоглед – една по-устойчива на суша култура.
Продължават да инвестират в интелигентни напоителни системи с въртящи се рамена, особено след сушата през 2020 г. По този начин предпазват добре културите от засушаване.
Независимо дали се разговаря с експерт по водите от южното полукълбо, фермер в Северна Америка или представител на мултинационална компания, едно нещо става ясно днес – сега е моментът да се действа!
Кои култури се справят по-добре с недостига на влага
За това дават съвети на фермерите и специалистите от Института по приложни науки в Южна Вестфалия. Според тях дефицитът на влага на едни или други култури зависи преди всичко от периода, в който настъпва засушаването. По време на интензивен растеж – във фаза цъфтеж и наливане на зърното, недостигът е много по-опасен, отколкото в други фази на развитие.
Известно е например, че ръжта и тритикалето могат по-добре да понесат засушаване, благодарение на силно развитата си коренова система.
Култури като рапицата и захарното цвекло са доста по-чувствителни на недостига, тъй като листната маса при тях е по-голяма, отколкото при зърнено-житните. Затова тяхната продуктивност при дефицит на влага намалява много повече, отколкото при зърнените.
От културите, притежаващи сравнително богата листна маса и са способни в една или друга степен да противостоят на суша, може да се посочи слънчогледът, който има власинки по листата и стъблата, ограничаващи изпарението.
В института работят активно по темата кои култури се справят по-добре с недостига на влага и кои не са способни да противостоят.
Какви качества трябва да имат културите, за да устояват повече на суша?
Трябва да могат да формират по-бързо достатъчно разклонения, каквото е например братенето при житните, и да притежават проникваща в дълбочина коренова система.
Дебелината на листата и тяхното разположение, а също дебелината на кутикулата, както е при слънчогледа, също помагат и възпрепятстват изпаряването на влагата.
При зърнените култури помага изборът на сортове с осилести форми.
Има ли оптимален сеитбооборот
Важно е и сеитбооборотът да бъде разширен. Като цяло той трябва да съответства на конкретното място на отглеждане и на типа почва.
Културите с дълбокопроникваща коренова система, като рапица и люцерна, трябва да се редуват с такива, чиито корени се развиват плитко, като зърнени и царевица. Това помага за осигуряване разрохкване на почвените слоеве и използване на влагата от различните почвени хоризонти.
Обработки за запазване на влагата
С цел по-малко изпаряване е добре повърхността на почвата да бъде засенчена. При нулеви и минимални обработки на почвата се запазват в по-голяма степен естествените слоеве, които притежават капиляри, помагащи за постоянен подем на влага от по-дълбоките хоризонти. Благодарение на това водата от дъждовете прониква добре в почвата и се задържа в нея.
Особено внимание трябва да се обърне на осигуреността с калий. Именно този елемент отговаря за водния баланс в растенията и регулира отварянето и затварянето на устицата.
При пшеницата например земеделците трябва да се ориентират към регионалните особености и да избират тези сортове, на които цъфтежът и наливането на зърното не протичат в засушливите периоди.
Друг фактор при избора на подходящи сортове и хибриди е осилестостта и кореновата система. В дългосрочна перспектива, в резултат на кръстосване на пшеница с някои стари житни култури, може да се получи по-висока интензивност на фотосинтезата или намаляване на размера на устицата.
Да се залага ли на нови култури?
Явно е, че ще се променя съотношението на културите в сеитбооборота и фермерите ще търсят нови култури.
Например, вече много години се получава биомаса чрез отглеждане на царевица заедно с устойчиви на засушаване култури като сорго, силфиум и др.
За соргото се изисква същият набор от земеделски машини, като при царевицата, затова при него има голям потенциал. Отглеждането на смесени посеви като слънчоглед и соя също е вариант.
Сроковете на сеитба
Зимните култури успешно развиват коренова система през зимата, защото най-добре използват влагата, натрупана при зимуването. Затова много често се говори за по-ранни срокове на сеитба на зимните житни.
Но все пак сеитбата не трябва да бъде неимоверно ранна, защото има вероятност растенията да прераснат и бъдат нападнати от плевели.
При отглеждане на царевица за силаж производителите се сблъскват с проблема на късните срокове на сеитба, когато предшественик в сеитбооборота е зимната пшеница. В такива случаи след жътвата на пшеницата е по-добре да се сеят покривни култури, които напролет могат да се мулчират.
Прави ли се нещо в България?
Науката и агробизнесът вече са изправени пред реални нови заплахи и предизвикателства, които изискват бързи нови решения и действия.
Това се налага да се направи и в национален план, но не се вижда да се говори и работи в тази посока. Въпреки че аграрният министър от предишното редовно правителство Иван Иванов беше обещал още в първите си изявления, че един от приоритетите му ще бъде районирането в България по култури, дори дебат по тази тема не беше започнат.
Сегашният служебен министър е с много кратък хоризонт, но за сметка на това е агроном и поне би могъл да зачекне темата…Защото тя утре може и нас да изненада жестоко.
Диана Ванчева
