Единственото нещо, което в момента може да помогне на фермерите, това са парите. Всичко останало – после.
Интервю на Ася Василева
Господин Михайлов, каква е ситуацията в млекодайното говедовъдство в момента и как вървят изкупните цени на мякото? Достатъчни ли са те?
Истината е една – мляко няма. И това е съвсем нормално. Защото след като започна голямата криза преди няколко месеца, защото в сравнение с настоящата, всички предишни бяха малки кризи, нашите стопани, за да могат да съществуват, най-напред махнаха нископродуктивните животни. След това махнаха млади разплодни животни, които имаха. В името на това да хранят по-малко животни. В крайна сметка намалиха животните, намалиха и млякото.
Последният анализ, който аз съм правил за месец юни, показва, че вече има 4-5 хиляди тона по-малко мляко, минало през мандрите. Това се усеща. Нпрекъснато има предложения от млекопреработвателните предприятия, които търсят мляко и вдигат цената с по някакви стотинки, които не са достатъчни. И затвореният кръг продължава. Нашите фермери се мъчат да излязат на нула със субсидии или помощти, както искате ги наречете. По медии всякакъв вид управляващи ни обливат с едни милиони, които ту се увеличават, ту намаляват.
Истината е, че от началото на годината са дадени 2 помощи. Едната беше средно около 30 лв за крава, другата беше малко по-висока, но мисля, че повече от 200 лв на животно няма. Всичко друго, което се рекламира, че се дава, са пари, които фермерите са ги заслужили. Защото те на практика са сключили договор с ДФ „Земеделие“ и Министерство на земеделието да свършат определено нещо. При мярката за „Хуманно отношение“ фермерите поемат и изпълняват изключително много и скъпи ангажименти, от които губят доходи. По същия начин е при селекцията. Но обществото остава с впечатление, че тези пари ги дават „бадева“. Няма такова нещо. Тези ангажименти са като трудов договор към държавата. Вършиш нещо – получаваш пари.
В момента върви процедурата за получаване на помощ заради войната в Украйна. Това е една много добра помощ за глава животно, каквато досега не е получавана. Тя ще даде сериозна глътка въздух на фермерите. Но както винаги, се случи смяна на правителството, хванахме отпуската на европейските чиновници и нотифицирането се забави. Сега пък системата на БАБХ е блокирана. И от първоначалните обещания подаването на документи за кандидатстване по този помощ да започне на 15 август, а парите да се получат от животновъдите до 15 септември, сега може да се проточи получаването и до 30 септември.
Единственото нещо, което в момента може да помогне на фермерите в днешния ден, това са парите. Да им се помогне да стъпят на краката си. Нищо друго не може да ги оправи. Защото всичко друго е във времето. И след като се помогне финансово на фермерите, вече трябва да се гледа какво правим в бъдещето.
В момента правим една стъпка в неизвестното. Никой фермер не знае какво прави и какво го чака. Едни се замислят за закриване, други решават да се насочат към месодайно говедовъдство, трети мислят други схеми. Този въпрос също трябва да се реши, за да знаят тези хора какво ще правят.
И първото нещо, според мен, е анализът. Ние нямаме анализ. Поне аз никъде не съм видял анализ на сектор „Говедовъдство“ в днешната ситуация. Да се изчисли какви са реалните цени. Не само фермерите да казват, че млякото им струва 1,50 лв, например. Нека специалистите да кажат колко струва. В ССА има прекрасни специалисти. Нека Министерството на земеделието да им възложи всеки месец да правят анализ – каква е текущата ситуация и какво трябва да правят фермерите. Иначе за какво ни е ССА? Как така фермерите ще предлагат какво да се прави? Те могат да вземат участие, могат да дават предложения, но разработките и данните трябва да ги дадат експертите.
И тук стигаме до цената на млякото. Според нашите изчисления, на Националния съюз на говедовъдите в България, разбира се с помощта на науката, се оказа, че себестойността на килограм мляко се движи от 1,32 до 1,54 лв литъра в зависимост от фермата, обстоятелства и т.н. В същото време за литър мляко нашите членове получават около 1 лев. Сами разбирате за какво става дума. Кой да ги даде тези 30 ст.на всеки литър? Дава ги фермерът.
Определено смятам, че в момента себестойността на млякото е по-висока от това, което се плаща на фермерите при изкупуването на млякото им. Някои мандри се усетиха. Има вече цена от 1,15 – 1,20 лв/л, при овчето мляко стига до 1,80- 2,00 лв за литър. Аз смятам, че при цена от средно 1,15 лв за литър краве мляко, фермерите ще могат спокойно да дишат.
Това го показва и ситуацията в ЕС. В Германия цената е твърдо 60 евроцента за литър. От 1 септември в Полша ще бъде еквивалента на 1,26 ст за литър. В Румъния също се вдига. България твърдо се доближава към последното място по най-ниски изкупни цени на млякото в ЕС. А това е цена под себестойност.
И оттук вече следват инструментите. За да има добра цена, трябва да имаме инструменти, с които да управляваме кризата. Инструменти няма, защото няма кои да ги каже. Трябва някои да ги предложи, да ги разработи, да се вземат управленски решения и да почнат да се изпълняват.
Какви са инструментите, които се използват в други държави от ЕС?
Оказва се, че освен да даваме пари ние нямаме никакви други инструменти. В другите страни на ЕС инструментите са направени така, че който произвежда – получава. У нас всички искат да взимат на глава. Но в същия момент няма производство. Статистиката е неумолима: произвеждаме 31 грама говеждо месо на глава от населението на месец. Произвеждаме 9 кг сирене на човек от населението на година. При свинското българското производство задоволява около 20-25 % от българския пазар. Млякото до преди няколко години покриваше 80% от нуждите на страната, но сега вече не знам колко е, защото и статистиката ни не е много реална.
Във Франция и Испания, при някои селскостопански производства, в случая овче мляко, за определено време млякото да се изплаща над себестойност. Тук все ни убеждават, че това не можело да се случи заради ЕС. Там също са в ЕС, но се прави за определено време, докато тези сектори си стъпят на краката.
В Гърция овцевъдите вземат субсидия само ако предадат минимум 3 тона мляко от ферма със съответните документи. При нас от млечни овце се иска по 35 литра на овца. Говорим за овце за мляко. Или 0,3 агнета на месодайна овца.
В Гърция стъпката в неизвестното беше реализирана под формата на програма за протеинови култури, защото протеиновите фуражи са скъпи. Провеждат и една програма за месото. Проста работа. А ние се чудим как да идентифицираме животните. Там е ясно – ражда се телето – дават 90 евро на фермера. Отива в кланицата на 12 месеца – още 150 евро доплащане. Ако фермерът го даде на кланицата на 18 месеца – 250 евро доплащане. В Гърция и телета има, и месо има, и фермерите имат пари.
В Румъния на 20 юли техните фермерски организации отидоха при министъра на земеделието с предложение на база на субсидиите, които ще получат след 16 октомври, да им се отпуснат кредити за същата сума от банки. На 8 август те започнаха да получават сертификати от техния ДФ „Земеделие“, които им позволяват да изтеглят от банките 70 на сто от субсидиите, които се очаква да получат.
Примери в различните държави има много, само да има кои да ги види.
Предполагам, обаче, че въвеждането на такива инструменти в България, ще доведе до недоволство…
Сега като дадат на нашите фермери парите за компенсиране на негативните последици от войната в Украйна, при липса на такива инструменти, ще излезем още на втория ден да искаме нови помощи за нещо друго. И така до края на света. Винаги има едни, които искат само да вземат пари и такива, които изпълняват всичко. Плащат данъци. 35% са данъците, значи тези, които са изрядни, тръгват с 35% назад от другите. Как да се състезават на една писта?
Но пак казвам, в момента трябват спешни мерки. Всичко друго трябва да се решава, след това. Защото след 6-7 месеца в България няма да остане едно животно. Вече има хора, които спряха да осеменяват, защото нямат пари да купят сперма, и то големи, уважавани ферми. Всичко, което са изградили за 20 години, сега ще се съсипе за кратко време, и още 20 години ще са необходими отново да стигнат предишното ниво.
Тоест кризата води до декапитализация дори на успешни стопанства?
Вероятно, но трябва анализ. Трябва някой да го каже. За да се види къде точно да се насочат парите.
В същото време обаче и мандрите казват, че изнемогват и не могат да вдигат изкупните цени?
В сегашната ситуация и мандрите са зле. Мандрите използват много газ в производството. Цените на газа се увеличиха страшно. Говорим за мляко, но трябва да бъдем честни докрай, и да кажем, че млякото трябва да има качество. Сухото мляко също стана много скъпо. Не може да се балансира качеството с него. От чужбина не могат да внасят, защото там млякото е още по-скъпо. Сиренето стана по 25 лв килограма и хората купуват по-малко. Има конкуренция от домашното производство. А освен това са много. 250 мандри да преработват по 45 тона мляко на месец е малко много като че ли. Така, че очаквам фалити и при мандрите.
А и не се знае какво може да стане. В момента в Полша въвеждат лимит на потреблението на газ. На мандрите намаляват потреблението с 50 на сто от заявените количества. Това означава, че там мандрите няма да приемат 50 на сто от млякото. Къде ще отиде това мляко? В момента Полша е на върха по отношение на млекодобива. При нас няма да се случи, защото няма мляко.
