Карантинни инвазивни плевели и болести влизат в страната необезпокоявани от никого
Интервю на Ася Василева
Агроном Витковски, предупреждавате за силно разпространение на инвазивни плевели. Каква е заплахата?
Амброзия масово превзема полетата на Северозападна България и както обикновено няма никаква реакция. Амброзията навлезе в България преди години. Беше карантинен инвазивен вид, докато влязохме в ЕС. След отварянето на границите прецизният контрол върху карантинните неприятели отпадна. От миналата година алармирам за засилено разпространение. Засега никой не обръща внимание, но за мен проблемът е твърде страшен.
Най-голям проблем с този плевел има в Унгария. Там е бич за земеделците. Плевелът е един от трудните за убиване, с много характерен начин на развитие. Амброзията е топлолюбива, пониква много късно, обикновено когато вече са свършили всички растително-защитни мероприятия за борба с плевелите. В момента е във фаза цъфтеж. Хвърля милиони семена, които са много леки. Те се разнасят основно от земеделската техника и транспортните средства.
Намирам го в големи мащаби покрай пътищата до Монтана, Плевен, по пътя Силистра – Добрич, вече е стигнал на 30-40 км от Добрич. От 3 години вече плевелът започна да се наблюдава и в отделни полета, които са близо до пътищата. Няма начин съвсем скоро плевелът да не се появи в цялата страна и да не превземе полетата. Техниката пътува на големи резстояния. За мен това е един огромен проблем, на който в момента земеделците и държавата не обръщат внимание, но тепърва той ще създава проблеми.
Какво могат да направят земеделците?
Първо трябва да се запознаят с този плевел. Ако се открие в полето, трябва да се вземат мерки. В началото е малък, по краищата. Трябва да се търси начин да не му се позволи да влезе вътре в полето.
По отношение на държавата, кой трябва да се справи с тази заплаха не знам.
Тук стигаме до въпроса за карантините. По принцип има служба „Растителна защита“, която би трябвало да се занимава с това. В нея влизат отдели „Карантина“ и „Прогноза и сигнализация“. Преди на митниците, освен по документи, растителната продукция се проверяваше и физически за наличието на карантинни неприятели, семена и т.н. Сега не знам чия отговорност е този контрол. Въобще не съм сигурен дали има представители на тези служби на митниците, които да се занимават с такъв контрол сега.
През последните години доста карантинни непрители влязоха в България. Например, мрежовидни петна по ечемика и пшеницата. Това беше карантинна болест в България и тя влезе със семената, които фермерите закупиха от западните фирми. Тази болест беше разпространена в ЕС преди България да влезе в него. Нашите фитопатолози доказаха, че тя се предава със семенния материал. Начинът на обеззаразяване на семената за елиминиране на заразата е доста труден, на практика е почти невъзможен, и болестта масово се настани в пшеницата.
С влизане на България в ЕС всички карантинни болести и неприятели за страната останаха в историята. Така си внесохме рак по лозата и овощни , с лозички вкарахме от Франция едно бръмбарче унищожител на плодните пъпки на лозата, дори и хвойновия бръмбар се вихри по декоративните Туи / последния идва от Гърция , където е в червената книга на изчезващите насекоми / .
Така е в момента и по отношение на плевелите с амброзията, която настъпва от Дунав на юг. Трябва някой да намери решение, което да намали разпространението и към полетата.
Възможно ли е в украинското зърно да има карантинни неприятели?
Напълно е възможно. Никой не може да знае без обследване.
С какво се унижощава Амброзията?
Това е проблем. Няма изпитано и доказано средство. Част от масовите препарати, които се ползват не контролират този плевел на сто процента. В момента има нови продукти, които очакват регистрация в страната, за които има данни, че работят добре. Но все още няма масови научни изследвания и доказателства.
В момента ЕС иска да намалим с 35% употребата на пестициди на единица площ. Започна да се говори за интегрирана растителна защита. Добре, но интегрираната растителна защита има основи. Тя не може да се прилага без прогноза и сигнализация и без карантинни служби. Ние първо допускаме на територията на страната един опасен карантинен неприятел, а след това искаме да намалим употребата на пестициди. По принцип България е на най-ниското ниво по употреба на пестициди на площ в целия ЕС. Нека и останалите страни да достигнат нашите нива и тогава и ние да започнем да намаляваме употребата.
Какво трябва да се знае за Пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia)
Северноамериканският плевел е силен алерген и застрашава зърнените култури Пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia) е едногодишно тревисто растение, високо между 15 и 120 см. Опрашва се от вятъра. Цъфти между юли и септември и образува плодове между август и октомври. Всяка година произвежда хиляди семена, които запазват способността си за покълване до 40 г. Това е само един от многото фактори, които правят този чужд инвазивен вид особено труден за премахване и контрол.
Колко е инвазивен и защо има нужда от неговото премахване и контрол?
Пелинолистната амброзия произхожда от Северна Америка. Семената ѝ вероятно са достигнали у нас случайно, при внос на зърнени култури в края на 20 в. Възможно е да е бил внесен от заразена съседна държава чрез автомобилен или железопътен превоз, както и по р. Дунав. Вредите от разпространението на този вид са: намалени селскостопански добиви, застрашено здраве на човека и натиск върху естественото биоразнообразие. В Европа, тези щети възлизат на 4.5 млрд. евро годишно.
Пелинолистната амброзия агресивно конкурира местните видове като масирано завзема територии и бързо изчерпва хранителните вещества от почвата, отнема им светлината и пространството. Това я прави не само заплаха за естественото биоразнообразие, но и опасен плевел за селскостопанските култури, способен да намалява добивите до 50%.
В България се среща в насажденията от слънчоглед, царевица и пшеница, като освен неблагоприятния ефект върху качеството на почвата, създава и сериозни трудности за механизираното прибиране на реколтата. Амброзията понижава продуктивност на пасищата., защото животните не я пасат.
Не на последно място, видът представлява и пряк риск за здравето на човека. Поленът ѝ е силен алерген и причинява заболявания като сенна хрема, рино-конюнктивит, астма, контактен дерматит и уртикария. Неслучайно в немалко страни от Европейския съюз, като Нидерландия е забранено да се продават смески с храна за птици, които съдържат семена от амброзия. Видът вече е широко разпространен в България. Среща се по Черноморието, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийско, Тракийската низина и други до 800 м н.в.
Снимки: Полета, превзети от Амброзия, агроном Димитър Витковски
