В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.
Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.
Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.
Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.
Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.
А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.
А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.
Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.
Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.
Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“
Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.
Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.
Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.
Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.
Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.
Агр. Петър Кръстев
