Икономията от есенно торене е обратно пропорционална на успешното презимуване и добива
Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Потенциалът на високодобивните хибриди, които се сеят у нас, може да се развие само при достатъчна осигуреност с всички необходими елементи още в ранни фази от развитие. Торенето при рапицата е важен фактор и трябва да е съобразено със запасеността на почвата и потребностите на културата.
Установено е, че рапицата се нуждае два пъти повече от азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерните торови норми са: 15-18 кг/дка азот, 8-10 кг/дка фосфор и 4-8 кг/дка калий в активни вещества.
Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а 30% от азота предсеитбено. Останалото количество азот се внесят през пролетта, разделени на 2-3 порции, като последното подхранване трябва да е във фаза бутонизация на културата. Прекомерното торене с азот през есента благоприятства прерастването и повишава риска от измръзване.
Наторените растения презимуват успешно
Фосфорът спомага за доброто вкореняване на растенията, повишава сухоустойчивостта им, прави ги по-устойчиви към неблагоприятни климатични условия и увеличава залагането на репродуктивните органи.
Калият повишава студоустойчивостта на растенията, подобрява тургора и повишава устойчивостта на растителната тъкан към гъбни заболявания, подобрява усвояването на азота.
Известен компромисен вариант е, ако вместо почвено торене фосфорът и калият се внесат наесен в ранни фази от развитието на културата чрез листно торене. Подходящи са продукти, които да съдържат по-голям процент от двата елемента, включително и някой микроелементи.
Листното торене наесен е препоръчително
Както всички кръстоцветни култури, така и рапицата е отзивчива на торене с микроелементи. С най-голямо значение за културата са елементите бор и сяра, а добре се отразяват и манган, магнезий, молибден, цинк и др.
Приемането на микроелементи от почвата е свързано с отнемане на енергия и растенията се изтощават. Подадени по листен път, хранителните елементи бързо се абсорбират от листния апарат и спомагат за по-доброто вкореняване. Повишава се и съдържанието на пластични вещества в листата, което прави растенията по-студоустойчиви.
Рапицата е боролюбива култура, затова е препоръчително през есенно-зимният период да се приложи листно внасяне (във фаза 4-и-6-и лист) на елемента бор. Той участва в транспорта на захари, изграждането на клетъчната стена, лигнификацията, въглехидратният метаболизъм, респирацията и ауксиновият метаболизъм.
Недостигът на бор през есенно-зимния период може да намали усвояването на фосфор, да затормози развитието на корена и надземните части на растението. В резултат на това растенията са предразположени към повреди от ниски температури и посевите силно се разреждат. Борът гарантира по-добра жизненост и зимустойчивост, както и силен старт на рапицата през пролетта.
