Сламата е ценен източник на органика

В съответствие с Кодекса за добри земеделски практики на ЕС, попълването на запасите на хумус според типа почва, видовете отглеждани култури, сеитбооборотът и стратегията за внасяне на торове са основни техники, защитаващи почвата от ерозия и загуба на нейното естествено плодородие. Съхранението на хумуса в почвата на относително постоянно ниво има също така и екологичен аспект. Този въпрос има особено значение в райони, в които преобладават леки и кисели в различна степен почви. В такива почви процесите на минерализация на органичните вещества преобладават над процесите на натрупване, а органичното вещество в почвата се характеризира с ниско качество, което се отразява на количествените и качествените показатели на реколтата.

Ето защо в последно време сламата придобива все по-голямо значение като източник на органични вещества за европейското земеделие. При заораване на около 450 кг/дка слама от зърнени култури, съдържаща средно 42% органичен въглерод (Corg), в почвата постъпват почти 200 кг органичен въглерод (450×0,42 = 189 кг). Коефициентът на хумификация (превръщането на органичните вещества в хумус) е 0,25, т.е. в почвата остават 47,250 кг/дка новообразуван хумус.

Таблица 1. Постъпването на органични вещества при среден добив на слама при различни култури (Pikuła 2010)

Заораването на сламата включва спазването на определен технологичен режим. Важни са също и природните условия. След оран сламата се разлага доста дълго време – средно около 7 месеца, ако, разбира се ,всички операции, свързани със заораването, са изпълнени правилно. Ако сламата не е раздробена до необходимите размери (до 8 см) и не е равномерно разпръсната по полето, тя ще се разлага много по-дълго време.

За разлагането на сламата в почвата е необходим азот и доброто й размесване с 10-сантиметровия слой почва. Това осигурява необходимото количество азот за бактериите, които я разлагат, и предотвратява временната имобилизация на елемента в почвата. 

Като правило се препоръчва използването на 6-8 кг азот в акт. в-во на тон слама, защото за разлагането на 1 тон слама бактериите изразходват до 8 кг азот. За тази цел може да се използват различни формулации азотни торове, в т.ч. и течен азотен тор. След внасянето на тора сламата се заорава. На по-тежки почви се препоръчва смесването на сламата с почва поне два пъти и след това оран.

Сламата, оставаща в почвата, може да препятства поникването на зимните култури (периодът от заораването на сламата до сеитбата на зимните житни култури и рапицата е малък), затова е необходимо стриктно спазване на технологичния регламент за работа с допълнителната растителна продукция.

В безорното земеделие разлагането се ускорява с деструктори

За ускоряване процеса на разлагане на сламата все по-често се използват специални микробиологични препарати, които стават част от технологията в развитите земеделски страни. Тези продукти съдържат микроорганизми, които стимулират процесите, водещи до разлагане на растителните остатъци, и ги превръщат в достъпни за растенията хранителни вещества. Тази практика се прилага масово в безорното земеделие, където сламата остава на повърхността, без да се заорава в почвата.

Ако поради липсата на валежи почвата е много суха, заораването на сламата е безсмислено, защото при условия на ниска влажност сламата няма да се разложи. В такъв случай най-добре е тя да се използва като мулч, който отлично защитава повърхността на почвата от прекомерно изпарение до късна есен.

Заораването на сламата икономисва торове

Освен значителен ефект върху баланса на хумуса в почвата, сламата е източник на хранителни вещества: макро- и микроелементи. Заораването на сламата повишава съдържанието на хранителните вещества в почвата, което трябва да се има предвид при определяне потребностите на растенията при внасяне на торове. Данни за съдържанието на хранителни вещества в сламата на различните култури в таблиците 2 и 3 са ориентировочни и могат да се променят под влиянието на климатичните фактори, внесените торове, агротехническите практики или сорта. По тази причина винаги се препоръчва да се направи анализ на заораната слама за съдържанието в нея на хранителни вещества. Знаейки примерния обем на заораната слама, може да се пресметне колко макро- и микроелементи постъпват в почвата. Например, при заораване на 4,5 т пшенична слама в почвата постъпват около 29 кг азот (N), 5 кг фосфор (P₂O₅), 53 кг калий (K₂O), 12 кг калций (CaO) и 4 кг магнезий (Mg), което следва да се има предвид при внасяне на торовете за следващите култури.

Таблица 2. Средно съдържание на макроелементи в сламата на различни култури (Chemia rolna, 2002)

Таблица 3. Средно съдържание на микроелементи в слама на различни култури (Chemia rolna, 2002)