Господин Костадинов, Националната асоциация на зърнопроизводителите ще проведе протестни действия следващата седмица. Какво е това, което ви притеснява? Какви са основните ви искания и какво очаквате да постигнете? Какво се случва на пазара на зърно в България в момента?
На първо място ние от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще разпишем обща декларация с останалите страни от Вишеградската четворка и разширения вариант Три морета. Исканията ще бъдат точно изложени в самата декларация.
Какво искаме тук, на българско ниво. Първо – спиране на зърно, което влиза в България, третирано с препарати, които не са разрешени за използване в ЕС. Става дума за контрол. Второ, относно търговските сделки – отделяне на потоците на зърното. Българското и украинското зърно да бъдат разделени. Наблюдаваме практика украинското зърно, което влиза у нас без никакъв фитосанитарен контрол, и което ние виждаме, че е с лошо качество, да се смесва с българско зърно. После то отива на българския пазар и стига до българските потребители. Това се отнася както за пшеница, така и за слънчоглед, и за останалите земеделски стоки.
Ние сме много загрижени какво зърно влиза в България, какво се преработва и с какъв етикет излиза накрая. Защото ако това нискокачествено производство се етикетира като българско, ще сме виновни ние, българските зърнопроизводители.
Другото, което ни притеснява е Зелената сделка. Вече достатъчно търпяхме. Но сега Европа иска от нас намаляване на използваните препарати за растителна защита с 50 на сто. А в същото време в Европа влиза зърно, което е третирано с всякакви неща без никакъв контрол при вноса.
България е една от най-пострадалите от войната в Украйна страни. Ние трябва да изпълняваме всички изисквания за производство на растителна продукция на ЕС. Това покачва допълнително разходите ни и себестойността на продукцията ни. В крайна сметка това става непосилно и ще има фалити. Зимата ще е тежка. Цените на всички суровини, торовете и енергията се увеличиха драстично. И продължават да растат. А цените на пшеница, слънчоглед, царевица, на борсите са под непрекъснат натиск надолу заради износа от Украйна и конюнктурата на пазара в момента. Цените падат и под себестойност на производството.
Колегите от останалите европейски страни, като Румъния и Полша, имат други проблеми. Там базите и транспортните коридори са заети от украинското зърно. Там колегите също протестират и срещу Зелената сделка.
На 14,15 и 16 септември ще се проведе неформален Съвет на министрите на земеделието на страните от ЕС. Там ще има протестни действия от всичките 9 страни. Ще бъде връчена и подписаната от нас Декларация от министъра на земеделието на Чехия. Надяваме се и останалите министри на земеделието на страните членки на ЕС да подкрепят тези мерки. В декларацията ще бъдат описани на международно ниво краткосрочни и дългосрочни мерки, които трябва да се предприемат.
Другите проблеми, които ни притесняат в момента са Стратегическият план, проблеми с кадруването, назначаване на „калинки“, които не си вършат работата. Всички виждаме резултатите. В момента се правят споразуменията, колегите са в ужас. Не могат да направят споразуменията. Проблемът е некомпетентни директори, недобре направени търгове, жалване на всичко и провал на споразуменията.
Успявате ли да комуникирате тези проблеми с новото ръководство на Министерството на земеделието?
Коментирали сме ги и продължаваме да ги коментираме. Протестните действия, които ще предприемем са едно предупреждение към властта. През последните години нямаме политика в земеделието. Имаме откъслечни действия, на парче, което още повече затормозява производството. Надяваме се властта да ни чуе. Защото не се ли вземат адекватни мерки следващият протест няма да е в областните градове. Той ще е в София. Разбираме, че имаше смяна на правителствата, но времето си върви. Ние нямаме Стратегически план.
Предишното правителство тотално обърка нещата. От Брюксел ни намериха стотици грешки. Сега новото ръководство на МЗм се чуди как да ги оправи, как да се кърпят нещата парче по парче. И в крайна сметка ще се окажем с един изкърпен, лошо направен Стратегически план и в следващите 5 години ние ще се чудим какво да правим и как да го изпълняваме.
Никакъв контрол върху влизащото у нас украинско зърно не се осъществява?
Не, в пътната карта на Европейската Комисия е записано, че всяка страна трябва да осигури достатъчно контролни органи – митнически и фитосанитарни, за да се осигурят по-бързи коридори за преминаване на зърното. Проблемът е, че ние сме в края на коридора. В останалите държави, както казах, проблемите са от логистичен характер. Защото не могат да си продадат тяхното зърно под натиска на ниските цени, на които идва украинското зърно. При нас това вече рефлектира директно защото сме в края на коридора. Търговците постъпват изключително некоректно. През януари, когато имаше спиране на износа, ни се молеха да работим заедно. Сега всички виждаме какво правят. Видяха възможност за печалба и като няма държава, която да ги контролира, правят каквото си искат – взимат зърно на много по-ниски цени, съответно с лошо качество и го продават като българско.
Има ли пазар в момента?
В момента е масова жътва на слънчогледа. Няма търсене. Цените се сринаха до 1000 лв за тон.
Едва ли обаче е толкова лесно за един производител просто да обяви фалит…
Изобщо не е лесно. Това влече много последствия след себе си. Само в Добруджа с 3 млн. дка обработваема земя и средна рента от 80 лв на дка, това са много пари, които влизат в населението обикновено преди Нова година. Хората разчитат на тези средства. След тях на тези пари разчитат магазините. На фона на галопиращата инфация, ако хората не получат тези пари, това ще им се отрази изключително зле.
В тази ситуация как се готвите за есенната кампания?
Готвим се. В момента жънем слънчогледа, където добивите също никак не са добри. Ливадната пеперуда нанесе огромни поражения в Добричко. На поразените места, които не са тотално унищожени, добивите са около 150 кг от дка. Ниски добиви, ниска цена. Патова ситуация.
При цена от 1000 лв на тон при 150 кг от дка това са приходи от 150 лв от декар при разход 250 лв от декар. Докато предишните години разходите на декар бяха 80-100 лв, сега нещата отиват на 250-300 лв/дка. А очакванията на хората, които са си отдали земята под наем, поради високите цени, които бяха в края на миналата година, са доста високи. Хората очакват едни пари, които аз не знам как точно ще получат в тази ситуация.
Кое е това, което не разбират хората, когато се радват, че в страната влиза евтино зърно?
Никой не знае това зърно с какво качество е и с какво е третирано. Дали в него има остатъчна радиация. Дали има тежки метали. А това зърно, смесено с българското, влиза в производството на българския хляб. Този хляб го ядем ние и децата ни. Същото е и при олиото. Ще спестим 20 стотинки за сметка на здравето. Няма да говоря за търговските печалби.
А при износ на такава продукция под български етикет при контрол в Европа как ще се отрази това върху реномето на българските производители. Добро име на производител се гради с години. И ако ни излезе лошо име, не стига че няма пазари, те ще намалеят още повече. Евтиното е добре за търговеца, тъй като увеличава печалбите му, но цените в магазина не се променят.
Зърнопроизводството е единственият сектор, който е изключен от схемата за подпомагане за преодоляване на последиците от войната в Украйна. Вие нямате ли нужда от подкрепа в тази трудна ситуация?
Ние, чрез председателя на Чешката камара, ще поискаме да се отвори Европейският кризисен фонд за подпомагане на зърнопроизводителите в ЕС. Защото зърнопроизводството у нас го няма абсолютно никъде в подпомагането с тези 400 млн. лв, които дори не знаем откъде ги намери държавата. Не сме съгласни.
Интервю на Ася Василева
