В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.
С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.
Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива
При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.
Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!