Въобще не се знае как „ще се хванем за зелено“ …
Напрежението в земеделието е голямо и ще избие в един момент, прогнозират фермери
Диана Ванчева
Икономическата ситуация в страната, а и не само в нея, предзимно се променя с дни и то към много по-сериозно.
Да не говорим за политическата криза, защото в нея си живеем доста дълго и трябва вече да сме й свикнали.
На икономическия терен обаче знаците започват да стават много, много тревожни.
Вече има и криза в производството, предупреждава шефът на Асоциацията за индустриален капитал Васил Василев. Според него за това е много показателно намаленото електропотребление. Ще липсват все повече суровини и материали.
По тази причина тези дни не само той, но и цели бизнеси много сериозно поставят въпроса пред политиците кога ще започнат да си говорят поне по тази тема – как ще преминем през задаващата се зима.
Ясно е безпределно, че на България неистово й трябва правителствен кабинет за най-най-близкото бъдеще, който да гласува бюджет и да предложи редица закони, отнасящи се за Плана за възстановяване и устойчивост, да се довърши окончателно след поредните поправки и Стратегическия план за земеделие, който поне замина за Брюксел. Тъй като тези цели се оказват далечни, вече се подмятат и смехотворни, но може би логични предложения да бъде съставено едно зимно правителство, което да ни преведе през зимните месеци, за да се хванем поне за зелено“.
Но това „зеленото“, както е известно от векове, изцяло зависи от сектор земеделие, който също е забравен в момента на фона на „голямата политика“. Защото никой не си дава сметка, че именно земеделието е началото и сърцевината на тази голяма политика.
Зърнопроизводителите дадоха на няколко пъти знак, че нещата и при тях никак не вървят на добре. И прибавиха донякъде смислен отговор с частични протести, които между другото не са изключение, защото и европейският земеделец също протестира, и този път не за пари, а за мерки.
Протестът беше и за правото ни да работим без безумни, и унищожителни правила, и без политическо празнодумие, обясни Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Според нея НАЗ се е обединил около една кауза с още 12 други европейски браншови организации, защото така е било възможно проблемите на европейския сектор зърнопроизводство да се поставят на масата пред европейската земеделска комисия и да се разбере, че секторът не може повече да бъде притискан от невъзможни правила и изисквания.
Сектор зърнопроизводство за България е решаващо важен. Той обработва десетки милиони декари и дава близо 2 милиарда лева рента, което е огромна социална помощ за голяма част от населението. Защо тогава и неговата съдба вече е поставена на карта?
Ангел Вукодинов го обяснява просто и ясно и вече не вярва, че което и да е правителство е загрижено за тяхната съдба. Според него браншът бива яхван от политиците, когато им е необходим и е изоставян тогава, когато не им е полезен. Това също е една от причините да се накърни имиджът му и да се смята, че там работят само едни глезеници, едни забогатели хора, които само плачат за субсидии.
Но въобще не е така, секторът ни вече е в колапс, обяснява той, което е резултат на пълната липса на национална политика спрямо него, както е и към останалите сектори. Това най-категорично се изразява в поредица от негативни тенденции и резултати в продължение на 15-те години от влизането на страната ни в ЕС.
В зърнопроизводството имаше що годе положителни резултати през изминалите години, но днес вече не е така, казват производителите. Днес, на фона на 30-те лева субсидия на декар и неимоверно порасналите цени на всичко, с което се произвежда зърнената и маслодайна реколта, нещата са коренно изменени.
Нечестно е отношението към сектора от страна на тези, които трябва да решават съдбата му, е изводът на фермерите.
А последният удар над тях, след зърнения, беше слънчогледовият, който ги лиши от пазар и цени, в условията на война недалеч от нас. Този пример за сетен път показа, че държавата ни пак проигра шансовете си да бъде една нормална пазарна държава, която е годна да прави политика и да защитава производителите си. Тоест видя се, че нямаме държава, затова след години може и зърно и семена да нямаме.
1,3 млн.тона слънчоглед влезе у нас от месец април досега. Това естествено е огромен натиск и като парен чук удари зърнопроизводителите. Те не могат да го понесат сами и със собствени сили, когато в резултат на този внос пазарът за тях отслабна или съвсем изчезна.
Сега ще се принудим да продаваме на мародерите, само и само да получим някаква цена и да освободим складовете си, казват те.
А отсреща, от страна на държавата реакция пак …никаква. Посреща ги едно пълно безхаберие и липса на каквито и да е национални мерки от рода на въвеждането на мита, на други временни мерки или акция за изкупуване на реколтата им за вид държавен резерв например.
Така земеделците, които изцяло зависят от политиката на държавата останаха изцяло изоставени от нея – с пълни складове и без шанс да получат цена за стоката си.
Всичко това сериозно разклати и устоите на сектор зърнопроизводство, които не от днес също се крепи на глинени крака. Резултатът е нелицеприятен – и този сектор е заплашен да бъде заличен, нищо че е експортно ориентиран, че носи валута, че помага за БВП, и че дава всяка година по 70-80 лева рента на декар на много хора.
Според прогнозата на зърнопроизводителите нещата догодина ще отидат на още по-зле, но нека първо да се опитат да приключат що-годе сносно есенната кампания, която им излиза солено.
Така ще е докато не се виждат и отразяват причините, а всяко държавно и аграрно ръководство бори само следствията. Така че днес нещата и при богатите не са добре и те също ще плачат, за успокоение на тези, които им завиждат. Но те обработват повече от половината ниви на България. От което следва, че всички ще плачем.
