Светът на бизнеса е фокусиран върху размера. Основните цели да се намалят производствените разходи, да се повиши продуктивността и да се разшири пазарния дял, важат както за големите производители на самолети, така и за земеделското стопанство в Павликени. В България имаме както големи, така и малки стопанства, и много средни между тях. Един размер не е подходящ за всички, но дали едрото земеделие е най-печелившо?
Скорошни статии в авторитетното американско издание Foreign Policy дискутират въпроса. Дебатът дали размерът има значение е нещо, което аз не мога да реша в една статия, но е това което оказва влияние върху политиката, привлича вниманието на доставчиците, и става основна част в дебатите за екологията и околната среда.
В статията „Едрото земеделие е най-добро“ Тед Нордхаус, изпълнителен директор на института Breakthrough Institute, дава аргументи, че индустриализираното производство на храни е спасило много хора от бедност и глад, и има позитивно влияние върху околната среда. И докато заглавието е предназначено за привличане на читатели, авторът прави някои доста интересни и логични твърдения. Месец след нея се появи статията „Едрото земеделие води до екологичен колапс“ на Матю Сандерсън от Щатския университет на Канзас.
Аз лично вярвам, че има място за всеки във всякакви размери в земеделието. Темата е сложна и поражда много дискусии. И въпреки, че няма точни определения на „едро земеделие“, терминът се използва като синоним на индустриализираното производство и модерното земеделие. Разбиранията за това кое е голямо и кое малко, се различават доста в Канада и в Австрия, например. Но нека да разгледаме въпросите, поставени във Foreign Policy.
Дали едрото земеделие е най-добро?
Това, което ме притеснява, е че всеки иска някакъв категоричен отговор – само „да“ или само „не“. Дали трябва да решим, че само най-големите имат право да оперират на пазара, или само малките? Екоактивистите искат да видят едрото земеделие разрушено и да построят нова хранителна система, базирана на малки ферми, върху развалините му. А според мен предизвикателството е да създадем среда, в която всички стопанства – големи или малки имат възможности за влизане на пазара и оцеляване.
И докато екоактивистите и свързаните с тях медии, ни проглушават ушите, че голямото земеделие замърсява околната среда и е безсърдечно към животните, то аз се притеснявам, също като авторите на статията, че хранителните вериги на страните, гарантиращи изхранването на населението се разрушават, а много от вдигащите шум по медиите активисти във ферми не са стъпвали. Тази връзка на активистите с реалното земеделие е истинско предизвикателство, което трябва да бъде решено. Романтизмът има малко общо с реалния живот и производството на храни, които няма да разорят хората. Много ми харесват фермерските пазари като този пред МЗм, но ако се изхранват от там, повечето софиянци ще фалират на втората седмица след заплата.
Много от еко и биоактивистите имат романтични представи за селския живот, получени от гледане на филми, които никога не са съществувавали в реалния земеделски живот, и са напълно откъснати от икономическото въздействие, което оказват върху структурата на съвременното земеделие.
„В съзнанието на повечето градски жители, идеализираният фермерски живот изглежда като някой привлекателен тип, който продава продуктите си на местния фермерски пазар. Но докато малките ферми от този тип са почти половината от всички ферми в САЩ, те произвеждат по-малко от 10 процента от храната, която се консумира в страната. Големите ферми в САЩ произвеждат 50 на сто от консумацията на страната, разчитайки на опростените си производствени системи и икономиите от мащаба, и изхранват население от 330 милиона души, повечето от които изобщо не живеят в райони, в които дори наблизо има фермерски пазар или пък имат желание да работят във ферма. Това е централната роля на голямото, индустриално земеделие – изхранването на милиони хора на цени, на които те могат да си позволят да си купят храна, която критиците му трябва да преразгледат“, се казва в статията на Нордхаус.
Разглеждането на селското стопанство само от икономическа гледна точка не е популярно предвид други променливи като околната среда. Според мен голяма част от движението срещу голямото земеделие също е свързано с антикорпоративното движение, което преследва Монсанто от години. А хората просто трудно мислят или нямат време да го правят. Пр-ът на екоактивистите дотолкова е промил мозъците им, че само споменаването на името, се свързва с нещо зло и не се отчита огромната положителна роля на новите технологии, създадени от концерна.
Една от точките, които авторите посочват просто е неоспорима, имайки предвид растящите икономики като Китай и Индия: „Никоя нация никога не е успяла да изведе по-голямата част от населението си от бедността, без по-голямата част от това население да напусне земеделската работа“.
Тъй като хората стават по-богати, като се преместват в града, работят в производството, услугите и технологиите, има все по-малко хора за земеделие, което позволява и стимулира консолидацията на сектора. Важен паралелен двигател на тази консолидационна тенденция е повишаването на ефективността и производителността на механизацията. С развитието на прецизното земеделие, роботиката и изкуствения интелект има ли основание да се смята, че тази тенденция на консолидация спира?
Съществуват „постоянни погрешни възприятия“ за селското стопанство, „най-вече сред богатите потребители“, които изглежда пренебрегват икономическите реалности на средния потребител. Идеята, че има само един начин, както казват авторите, е погрешна.
Много пъти в селското стопанство говорим за това как толкова много хора са изключени от фермата от комуникационна гледна точка и за негативите от това. „Но в дългосрочен план жизненият стандарт и възможностите за живот, предлагани в съвременните икономики на знания, услуги и производство, се оказаха значително по-големи от всичко възможно при аграрните социални и икономически системи, които повечето американци през последните два века щастливо изоставиха – и че твърде много американци днес романтизират. „, се казва в статията и аз не мога да не се съглася.
Колкото повече се отдалечаваме във времето от някой спомен, толкова повече романтизираме колко страхотно е било и забравяме някои от негативите, предизвикателствата и борбите, съпъствали онзи начин на живот. Производството на храни е добър пример. Когато се замислите за начина, по който някои хора се опитват да върнат производството на храна назад в едно далечно време в миналото, мисля, че много пъти те забравят за някои от предизвикателствата, борбите, трудностите, пред които са били изправени тези хора тогава. Това не е непременно потребителско екологично виждане, но тук има елемент на „така бих искал да се произвежда моята храна“, въпреки че не е задължително да отговаря на реалностите на икономиката, а според авторите и на някои от социалните ползи.
Нордхаус продължава: „Дебатите за социалното и екологичното въздействие на американската хранителна система не могат да бъдат отделени от основната реалност, че в едно модерно индустриализирано общество повечето хора ще живеят в градовете и предградията и няма да работят в селското стопанство. В резултат на това повечето храни ще трябва да се произвеждат от големи ферми, с малко труд, далеч от хората, които ще ги консумират. “
Въпреки че в селското стопанство ние пренебрегваме разединението, което хората изпитват към приноса му за нашето общество, това е естествена еволюция, тъй като обществото се урбанизира и икономиката узрява.
Днес трудно запълваме работни места в първичното земеделие. Ако трябва да се върнем в по-малки ферми, откъде ще дойде работната сила, за да вършим тази работа? Не забравяйте, че в някои от тези случаи, когато се върнем към този романтичен възглед за начина, по който производството на храни е било и трябва да бъде в бъдеще според романтиците, това също не включва технологии. Виждате снимките, които се използват в някои от тези статии, и често това не е най-модерната технология, която се използва.
Един от най-шумните аргументи срещу голямото земеделие е екологичната вреда.
„В съвременното въображение на хората за околната среда високопродуктивното селско стопанство, търгуващо в световен мащаб, е лошо нещо – отравяйки земята у дома и подкопавайки суверенитета на храните в чужбина. Но в действителност килограм зърно или говеждо месо, изнесени от Съединените щати, почти винаги измества килограм, който би бил произведен с повече емисии парникови газове някъде другаде “, пише Нордхаус. А домат, отгледан в северна страна има много по-висок въглероден отпечатък, от такъв, отгледан в южна страна със слънце и докаран със самолет.
Контраргументът, написан от Сандерсън твърди, че „досега е ясно, че земните системи – атмосферата, океаните, почвите и биосферата – са в различни фази на колапс, поставяйки почти половината от световния брутен вътрешен продукт на риск и подкопавайки способността на планетата да поддържа живота. А голямото индустриализирано земеделие – насърчавано от външната и вътрешната политика на САЩ – е в основата на многобройните свързани кризи, с които се сблъскваме като вид. „
Регенеративното земеделие получава много внимание в момента, тъй като земеделието се опитва да ребрандира своите практики за устойчивост. За някои истинското регенеративно земеделие би могло да се практикува само от малки ферми и тъй като по-големите също схващат концепцията, тези, които искат да заемат новите ниши, ще се приведат в съответствие с тази нова „секси“ маркетингова дума.
Тепърва ще се определя бъдещето на хранителната система, но допълнителни опции за производствена система се опитват да изместят сегашните модели. Синтетичните меса и вертикалните ферми се стремят да създадат възможности за потребители, които искат по-ниски въглеродни отпечатъци върху околната среда, като всъщност предлагат истинското определение за фабрично земеделие. Винаги съм намирала за ирония, че едни и същи потребители, които роптаят срещу голямото земеделие, биха се чувствали напълно комфортно с Google или друг технологичен конгломерат, контролиращ хранителното им пространство и ядящи изкуствено месо, произведено във фабрики. Какво ли не прави ПР-ът, когато в него са наляти много пари!
Както казах по-рано, начинът, по който определяте „голям“, ще зависи дали сте във или извън индустрията. Но съвременното широкомащабно земеделие предоставя недооценена стойност на обществото и все още има място за развитие. От цялата тази дискусия липсва рентабилността. За фермерите и животновъдите по-голямото не означава по-изгодно.
Вътре в индустрията сме наблюдавали възхода и спада на мега фермите, консолидацията във веригата на доставки, както и сред производителите. Говорим за привличане на нови участници, но капиталовите изисквания, включително цената на земята, са огромна бариера. Винаги съм искала да проуча повече рентабилността на фермата спрямо размера. Толкова много внимание се отделя на броя на отглежданите глави животни, брутните приходи и декари, а не на възвръщаемостта на активите или възвръщаемостта на инвестициите. На Уолстрийт говорят за печалба на акция, докато в селското стопанство се фокусираме твърде много върху размера, който е определящ за успеха в земеделието. Но размерът не винаги има значение. Големият български агробизнесмен Недко Митев преди години сам намали размера на земята, която обработва, защото изчисли, че отвъд определени граници производството става нерентабилно.
Във време, в което правителствата се борят да изслушат или да се доверят на фермерите и техните организации, докато се опитват да преорганизират хранителните системи, базирани на климатичните и здравни цели, земеделието трябва да намери път към хората. Голямото земеделие има място за подобрение, но с многото ползи от съвременното земеделие за обществото трудно може да се спори. Екоактивистите рискуват да разрушат работещо земеделие и да доведат света до глад и бедност! Дали от криворазбран романтизъм или поради милиардите, заложени в Зелената сделка, аз не искам да съдя. Това, което искам да кажа обаче е че място под слънцето има за всички и винаги ще протестирам срещу едностранни, фанатични решения, залагащи на първични сигнали у хора, които не познават проблема от вътре! Защото аргументите на защитниците на екологията не са по-добри, те просто викат повече и имат повече пари и свободно време от земеделците! Които не милеят по-малко за екологията от тях! Техният пропуск обаче е, че не могат да комуникират своите послания към обществото правилно. В днешно време без маркетинг си за никъде.
Ася Василева
