loader image

Торенето на пшеницата – тест за професионализма на агронома

В основата са правилното съотношение на хранителните елементи, лимитиращият фактор и схемата за внасяне на азотните торове

Добивите от пшеницата и качеството на зърното в голяма степен зависят от осигуреността на растенията с минерални хранителни елементи в продължение на цялата вегетация. Интензивните сортове се характеризират с по-високи изисквания към условията на хранене и могат напълно да реализират своя генетичен потенциал само при пълно и балансирано обезпечение с хранителни вещества. Както всички останали култури, и пшеницата изнася заедно с реколтата значително количество хранителни елементи от почвата.
За формиране на добив от 100 кг/дка зърно са необходими: 2,5 – 3,5 кг азот; 1,1 – 1,3 кг фосфор; 2,0 – 2,7 кг калий; 0,5 кг калций; 0,4 кг магнезий; 0,35 кг сяра; 0,5 г бор; 0,85 г мед; 0,270 г желязо; 0,82 г манган; 0,60 г цинк; 0,07 г молибден. Съществува зависимост, че колкото по-голям е добивът и по-висока нормата на минерално торене,толкова повече е износът на хранителни вещества. Анализите от многобройни научни изследвания показват, че в почвата почти никъде няма достатъчно количество хранителни елементи в леснодостъпна форма. Затова за получаване на висок добив от пшеницата е необходимо внасянето на минерални торове.
Съотношение на хранителните елементи
Най-голям ефект дава пълното обезпечаване потребността на пшеничните растения с всички хранителни елементи.
На всеки агроном е известен фактът, че добивът зависи от лимитиращия фактор, т. е. от този елемент, който се съдържа в най-малко количество в почвата, в достъпен за използване от растенията вид. Неправилното съотношение азот, фосфор и калий води до намаляване продуктивността на растенията, лесното им поражение от болести, намаляване качеството на зърното и др.
За получаване на максимален добив зърно с високо качество, при високи норми на внасяне на торове, е необходимо съотношението на азота спрямо другите два основни елемента да е в границите NPK –1,5:1:1-2.
Начини и срокове на внасяне
Минералните торове могат да се внасят с основната обработка есента или в редовете, заедно със сеитбата, както и като подхранване на посевите по време на вегетацията.
Пълната норма на фосфорните и калиевите торове се внася с основната обработка. Пренасянето на тези торове за пролетно подхранване значително намалява тяхната ефикасност.Най-добре е внасянето им да става преди оранта, тъй като по-този начин те се размесват със слоя почва на дълбочината на оранта – от 5 – 10 до 22 – 25 см. Дълбокото смесване на торовете благоприятства доброто развитие на кореновата система, проникването й на голяма дълбочина в началните фази на растеж и повишаването на студоустойчивостта на растенията.
При внасяне с предсеитбена обработка, торовете се разполагат в повърхностния слой почва. След обработка с култиватори или брани 50 – 80% от гранулите остават в слоя 0-2 см, а 81 – 100% – в слоя 0-6 см. Дори при двустепенно култивиране 75% от внесените количества торове могат да останат в слоя 0-4 см. Това силно намалява ефекта от торовете, а при недостиг на влага тяхното отдаване е равно на нула, вследствие пресъхването на повърхностния слой почва.
При внасянето на Р9-12 и К9-12 преди оран, растенията са напълно обезпечени с фосфор и калий в продължение на цялата вегетация. В какъв случай не е необходимо внасянето на тези минерални торове в редовете по време на сеитба, тъй като гранулите им, разположени в редовете близо до семената, разтваряйки се, повишават концентрацията на почвения разтвор и намаляват полската кълняемост на семената с 3 до 6%.
През есента пшеницата усвоява по-малко количество хранителни елементи (ориентировочно N3- P1- K3 в акт. в-во).
Според изследвания на научно-изследователски институти ефективността на фосфорните и калиевите торове при пролетно внасяне намалява от 1,5 до 2,0 пъти.
Напролет фосфорните и калиеви торове могат да се внесат при пшеницата само на повърхността и не е възможно те да се размесят с почва, за да стигнат до корените. Когато хранителните елементи фосфор и калий се намират в повърхностния слой (Р2О5 за месец мигрира едва на 1 см), те не могат пълноценно да се използват от растенията. Повърхностният слой почва, където остават фосфорът и калият, периодично пресъхва. Без вода хранителните елементи не се усвояват от растенията, което води до намаляване на добива и рязко намалява коефициента на използване на тези два елемента от торовете.

Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X