Прилаганите технологии, биологичните особености на новите сортове, плодородието на полетата и други фактори изместиха операцията към по-късни дати
В края на миналия и началото на настоящия век сроковете на сеитба на есенните житни култури у нас бяха календарно определени. Знаеше се кога трябва да се сее в Северна, кога в Южна България, че дори имаше определен срок и за предпланинските райони.
Последните 10 години много неща в земеделското производство се промениха, оттам се промениха и фиксираните календарни срокове за сеитба. Вече се използва високопроизводителна техника, с която сеитбената кампания трае максимално кратко време, селекцията от чужди сортове пшеница и ечемик значително се различава по фенологично и физиологично развитие от родната ни селекция, която все по-малко се използва. С чуждата генетика дойдоха и нови болести, които по-рано не бяха икономически опасни за нашите посеви с есенни житни култури. От друга страна, времето в агрометеорологичен аспект става все по-непредвидимо и принуждава производителите да се съобразяват с него. Всички тези фактори доведоха до промени, които са в посока оптимизиране на сеитбените срокове. Многобройни изследвания показват, че само при сеитба в оптимални срокове растенията могат напълно да използват всички необходими фактори за своя растеж и развитие и да осигурят висок добив от пшеница и ечемик. При оптимални срокове на сеитба, растенията се “програмират“ на висок добив, редуцира се нападението от житни мухи, листни въшки, житни бълхи, цикади, червено житно комарче и др.
Ранната сеитба носи доста рискове
Продуктивността на растенията намалява по-силно при ранни срокове на сеитба, защото още есента растенията се нападат от редица икономически важни болести като вирози (причинени от насекоми-преносители), различни видове кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др.
При ранна сеитба пшеницата развива голяма вегетативна маса, силно брати. Вследствие на прерастването растенията започват интензивно да използват запасните вещества и стават по-чувствителни към неблагоприятните зимни условия, намалява тяхната студоустойчивост.
Освен това при ранни срокове на сеитба посевите силно заплевеляват, растенията могат да се изтеглят. Пролетта, когато пшеницата брати, плевелите я превъзхождат в растежа и я засенчват, отнемайки значителна част от хранителните вещества и влагата. Всичко това води до забавяне на растежа, прореждане на посевите и намаляване на добива.
Късната сеитба е по-зависима от климатичните условия
Растенията от късните срокове на сеитба по-дълго поникват, не успяват есента да братят, да развият достатъчна коренова система и надземна маса. За устойчивостта на растенията от късни срокове на сеитба към неблагоприятните зимни условия няма единно мнение. Някои автори отбелязват, че най-висока студоустойчивост се формира при растения, които до края на есенната вегетация образуват два-четири братя, т.е. това може да стане при не прекалено късни срокове на сеитба. Късните посеви са в голяма степен по-зависими от конкретните климатични условия преди настъпване на зимата, които могат да не позволят оптимално развитие на растенията.
Изследванията през последните години показват, че при отглеждане на зимна пшеница по интензивна технология – с високи норми на торене, висока студоустойчивост се формира при оптимални и допустимо късни срокове на сеитба.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
