Ние ще си отидем, но трябва да оставим здрава почва на децата си
Земеделците, които стават но-тилъри, стават и по-добри и позитивни хора
Ася Василева
Господин Николов, разкажете ни за стопанството си и защо преминахте на технологията но-тил?
Обработвам 14 000 дка земеделска земя в община Средец в Странджа. Трудно се прави при нас земеделие. Точно трудното земеделие е причината да преминем на но-тил. Защото при но-тил нещата се получават по-лесно от при конвенционалното земеделие. Не казвам – лесно. Не е лесно. Но е по-лесно от другото земеделие.
Практикуваме но-тил от 2018-2019 г. Започнахме изведнъж на абсолютно всичките ни площи. Защото през годините на конвенционално земеделие пролетно време не можехме да влезем навреме нито да торим, нито да пръскаме. Нашите почви са 8-а категория, песъкливи, с голям наклон. И само като влезехме с машините и затъвахме, както се казва до кръста. Работата не вървеше. Това беше една от основните причини за нас да преминем на но-тил.
Какво забелязахте, след като преминахте на но-тил. Кое ви направи най-голямо впечатление?
Според мен, първото и най-важно нещо при но-тила е, че човек трябва да го осъзнае в главата си. Трябва за себе си да е сигурен, че това е правилното нещо. Защото, когато почнеш да работиш по тази система, ти започваш да мислиш за земята като за принадена стойност, която ще оставиш на поколенията след теб.
През тези години, в които практикуваме технологията, ние виждаме как с всяка една следваща година, почвата се подобрява. Преди търсех червеи с лопатата. Никъде нямаше. А в момента са под всеки камък, който бутна. На 3-4-а година виждаш, че малко да изкопаеш, цялата почва е в дупки. Това са ходовете на червеите. Почвата става много по-водопропусклива, задържа много повече влага. Нещата в производството се получават много по-добре. След третата година при мен имаше значително подобряване на здравето на почвата.
Освен подобряването на почвеното здраве, колегите ви казват, че но-тил спестява много разходи. При вас така ли е?
Всеки един колега земеделец знае при оран само колко гориво се харчи. Отделно са моточасовете на машините, които се амортизират. Отделно всички части за плугове – лемежи, части, болтчета, работна ръка. Всичко това е разход. Разход, който при но-тил го няма. Няма оране, няма лемежи, няма болтчета, няма гайки. Няма заплащане за работна ръка при оран, а и хора, които да работят няма. Не се налага да имаш толкова много работна ръка, която се намира изключително трудно. Това е още един голям плюс за но-тил.
Нека да се спрем на няколко въпроса, които притесняват колегите ви, практикуващи конвенционално земеделие. Например, падащите добиви.
Обратното е. Аз мога да кажа с ръка на сърцето, че добивите не падат. А дори се увеличават. Обяснението е просто. Самият факт, че ние не ровим земята и не вадим влагата от нея. Почвата, която не се обработва задържа повече влага. От там респективно идва по-големият добив. Тъй като с помените в климата засушаванията ще стават все по-голям проблем с всяка следваща година.
Няма място за притеснение. Добивите няма да паднат. А при земеделци, които имат земи от 3-та и 4-та категория дори може и да се повишат. Със сигурност земеделците ще бъдат много по-доволни от това, което получават в момента.
Другият проблем, който ги вълнува, е че се налага използването на много препарати за растителна защита и торове.
Относно химията. Когато започнах работа, в моето стопанство земите не бяха обработвани от 30 години. Когато ги взех, на тях растяха всички, познати в ботаниката за нашия район плевели. Понеже не обръщаме повърхностния почвен слой, с годините тези семена остават надълбоко. С всяка следваща година плевелите в моето стопанство намаляват драстично. А при нас власатката и овсигата са огромен проблем. Който колега ги има, знае. По начина, по който работим сега, виждам как те се минимизират с всяка една изминала година. Разходите за пестициди също намаляват.
Какъв е вашият опит по отношение на покривните култури. Те са неразделна част от технологията…
Когато човек започне да прави този вид земеделие и още първата година когато засее покривни култури, и след това засее основната култура, той веднага вижда ефекта. Покривната култура в стърнището оставя много маса. Това е органика. А самата покривна култура не оставя почвата да се втвърди, тя е винаги рохкава. Така сеитбата винаги се получава много по-добре, откокото в земя, която е „пребита“ от дъжд, от машини и т.н. Сеем ряпа за продълбочаване, елда за фосфор, от всяко едно растение извличаме полза. Това подобрява съдържанието на органично вещество в почвата. И после се възвръща под формата на добив от основната кулутура.
Какво спира земеделците да преминат на но-тил? Трудно ли е? От къде черпите знания?
За мен основната причина колегите да не преминават към но-тил е в несигурността на земята, която ползват. Защото когато една земя не е комасирана, а това е проблем в цяла България, не си сигурен, че ако години наред правиш тази технология и пазиш почвата, утре няма да дойде някой с плуг, да я разоре и целият труд да отиде напразно. За мен това е основната пречка. Аз съм убеден, че почти всички, ако имат сигурност за земята, която обработват, ще преминат на но-тил. Няма човек, който да иска да харчи излишни пари.
Вие сте член на Асоциацията на българските но-тилъри. Какво ви дава това членство и защо е важно да има такава асоциация?
Членуването в тази асоциация е важно, срещите с колегите, които практикуват този тип земеделие, споделянето на опит и мнения помежду ни са много полезни. Споделяйки грешките и успехите си, ние се самообучаваме и си помагаме взаимно.
Трябва ли регенеративното земеделие да бъде част от ОСП и да бъде подпомагано?
Абсолютно съм убеден, че трябва. Земеделците, които практикуват но-тил запазват почвата за поколенията. Защото ние ще си отидем от този свят, но нашите деца и внуци ще останат. Тази земя ще си остане тук в България.
Казахте в разговора ни, че технологията но-тил ви е променила като човек?
На човек, който тръгне да се занимава с технологията но-тил мозъкът му се променя към по-добро. Кой както иска да го разбира. Започва да мисли и да се отнася много по-позитивно и към почвата, и към хората. Човек става много по-мъдър и много по-добър. Забелязал съм го сред всички колеги. Земеделците, които се занимават с но-тил никога не крият нищо. Никога не пазят тайните си, за да спечелят повече пари. С каквото могат помагат на колегите. И те да са добре. Никой няма да отиде да вземе земята на някого. Но ползата ще бъде за всички. Всички ще живеем много по-добре.
Но-тил иска много учене и четене, обаче…
Всеки има време да чете. А истинските земеделци имат достатъчно опит в практиката. Те вече знаят 90 процента от всичките неща. За другите 10 процента просто не са си поставили за цел да седнат, да се задълбочат и да го направят. А съм убеден, че могат. Всички могат да правят но-тил. Така всички ще станат по-добри.
Казват, че няма универсална рецепта за но-тил. Трябва сам да откриеш кое е най-добро за твоето стопанство.
Абсолютно правилно е. Във всяко едно стопанство земята е специфична. Дори и в рамките на едно стопанство земята е различна. Микроклиматът във всяко едно землище е различен. Затова всеки трябва да се съобрази със спецификите на стопансвото си, за да може при него нещата да се получат успешно. Всеки прилага технологията, както е преценил, че е най-добре за него. Но всеки земеделец си познава всяко едно парче земя в стопанството и знае как да подходи към него…
А на всяко едно парче земя ли се получава? Казват, че но-тил е за по-бедни почви.
Абсолютно всички почви са подходящи за но-тил. Дори по-плодородните почви са още по-подходящи. Защото ако моите земи са пета категория и аз например жъна по 500 кг пшеница от декар, то колегите с по-добра почва ще жънат повече. При тях органичното вещество в почвата е много повече. Но дори и да не мине изцяло на но-тил, ако земеделецът намали максимално обработките, пак е от голяма полза.
Казвате, че дори в години с ниски добиви, когато не вали, сте на печалба с но-тил?
А има ли смисъл от високи добиви с високи разходи?
Има ли нещо, което би ви върнало към конвенционалното земеделие?
Не.
