Микотоксините – все по-голяма опасност

През последното десетилетие все по-голямо икономическо значение започна да придобива поражението на съхраняваното зърно, особено пшеницата с гъби от вида Aspergillus и замърсяването с афлатоксини. Най-вредни гъби са Aspergillus flavus и Aspergillus parasitica, а най-опасните микотоксини замърсители на зърното са афлатоксини B1. За по-ярката проява на тези признаци все по-голяма роля има глобалното затопляне, постоянното нарастване дела на пшеницата от четвърта и пета група (над 70%), увеличаването на дела на повредените зърна в процеса на прибиране и дообработка на зърното преди съхранение, лошото състояние на силозите (повече от 60% от зърнената реколта се съхранява в складове тип хамбари), липсата на държавен контрол за фитосанитарното състоянието на съхраняваното зърно и ефективна система, която да го предпази от повреди, причинени от вредители и гъби.
Инфектирането на съхраняваното зърно с Aspergillus и неговото замърсяване с афлатоксини е от голямо значение във всички големи зърнопроизводителни държави в света – САЩ, Канада, Австралия и ЕС. Обръща се внимание на факта, че при съхраняването на зърно при неблагоприятни условия, замърсено с вредители и плесени и съхранявано в продължение на 3 месеца, заразяването може да се увеличи с 50 пъти, а натрупването на афлатоксин B1 – до 566 мг/кг.
Плесенните гъби, включително Aspergillus, са способни да консумират до 40 на сто от сухото вещество на зърното. В зърнената маса при съхранение в складовете винаги се образуват участъци с висока влажност, а при недостатъчно просушено зърно (със съдържание на влага около 15%) се наблюдават процеси на затопляне. Участъците зърнена маса с висока влажност и температура са местата за развитие на Aspergillus и натрупване на афлатоксини. От тези огнища инфекцията се разпространява по цялата зърнeна маса. Това може да стане при прехвърлянето на зърно от един склад в друг, но като цяло заразата се прeнася от складовите неприятели, за които местата с висока влажност са резервати – места за активно размножаване, откъдето те се разпространяват по цялото съхранявано зърно. Най-голямо натрупване на вредители се наблюдава на повърхността на зърнения насип и в слоя граничещ с пода.
В зърнeната маса се различават два вида присъствие на вредители:
 заразяване – наличие на живи насекоми;
 замърсяване – наличието на живи и/или мъртви насекоми.
Максимално допустимото ниво от общата плътност на замърсяване на зърнените храни е 15 насекоми в 1 кг. Максимално допустимото ниво за най-често срещаните вредители на 1 кг зърно е: зърнов бръмбар (Rhyzopertha dominica) – 8,5, житна гъгрица – 7,5, зърнов молец – 4,4, оризова гъгрица – 15,0; ларви – 2,4 броя.
Като се има предвид, че зародишът на зърното винаги е с по-голяма влажност от останалата част, насекомите изгризват първо него. Всички складови неприятели при нагризване на обвивката на зърното правят отвори, които са входна врата за инфекции – заразяване с фитопатогенни гъби и бактерии. Те могат да бъдат привнесени от насекомите или се явяват като вторична инфекция. Трябва да се има предвид, че здраво, неповредено зърно не се заразява с Aspergillus, ако влажността му е до 14%.
Микотоксините водят до по-ниска производителност и рентабилност
Това са вторични метаболити, продукт на нишковидни гъби, които причиняват токсичен отговор – микотоксикоза, при поглъщане от висши животни
До момента са открити над 400 вида микотоксини. Най-известните от тях могат да бъдат разделени на шест основни категории: афлатоксини, трихотецени, фумонизини, зераленон, охратоксини и алкалоиди от ерготамични продукти.
Fusarium, Aspergillus и Penicillium са най-често срещаните гъбички, които произвеждат токсини и замърсяват фуражите и съответно животинската продукция. Това става при неправилно прибиране на зърнените култури, които са в основата на приготвянето на храната за животните, както и лошото по-нататъшно съхранение на фуражите.
Нивото на заразата с микотоксини в зърното варира в годините и е различно в различните региони. Основни фактори, които влияят на заразяването на пшеницата например, са предишните култури, които са отглеждани на парцела, растителните остатъци, които са останали на полето, условията приотглеждане на реколтата, времето, особено по време на цъфтеж и прибиране на реколтата.
Растителните остатъци на полето са основна причина за размножаване на патогенните гъби. Ето защо изораването, заедно с обръщането и вкарването в почвата на останалата слама е добър вариант за борба с разпространението на микотоксините. Някои плевели също могат да бъдат гостоприемник за плесенните гъби, например фузариум, което води до заразяване. По време на цъфтеж културите са особено податливи на инфекции със спори. Продължителните валежи по време на прибиране на реколтата също могат да станат причина за заразяване с фузариум.
Стресиращите фактори като суша, недостатъчно торене, висока плътност на културите, конкуренция на плевелите, насекомивредители могат да отслабят естествената защита на растенията. Най-често това води да колонизиране на посевите с гъби, които продуцират микотоксини.
Микотоксините могат да бъдат намерени при всички зърнени култури и фуражи. Ето защо животновъдите трябва да се отнесат отговорно към проблема и да не го пренебрегват.
Какво можем да очакваме, ако изхранваме прасетата с фуражи с микотоксини?
Свинете са най-чувствителните животни за микотоксини. Афлатоксините потискат имунната им система, а първият признак за замърсяване на фуража е намаляването на приема на храна от животните. Клиничните признаци, в зависимост от нивото на замърсяване, могат да варират от намаляване на прираста и хепатоза на черния дроб до смърт.
Сред трихотецените деоксиниваленолът (сметоксин) и Т-2 токсинът са най-важни за свинепроизводството. Т-2 токсин инхибира приема на храна.
Деоксиниваленолът потиска храненето, намалява прираста на животните и предизвиква повръщане.
Охратоксините са токсични за черния дроб и бъбрецине на прасетата и причиняват специфични хронични заболявания. Най-често животните страдат от бъбречна недостатъчност и намален прираст.
Зеараленонът причинява главно естрогенни смущения при прасета. Увеличава се броят на абортите при бременните свинемайки и този на мъртвородените сукалчета. В други случаи заразената със зеараленон храна причинява подуване и зачервяване на вулвата, лъжлив еструс и фалшива бременност.
Фумонизините атакуват черния дроб, белите дробове и панкреаса и причиняват белодробен оток при прасета.
Преживните животни са непрекъснато атакувани от микотоксините
Афлатоксините, трихотецените и зеараленоните са еднакво вредни за всички селскостопански животни.
Въпреки това поради факта, че кравите имат четирикамерен стомах, те са по-устойчиви на действието на микотоксините, отколкото еднокамерните стомаси на свине или коне. Това се дължи на способността за детоксикация на микотоксини от някои микроорганизми в търбуха.
По принцип телетата са по-чувствителни към афлатоксини, отколкото възрастните животни. Най-често преживните са атакувани от афлатоксини, трихотецени и зеараленон.
Клиничните признаци при кравите, които са приемали заразени с афлатоксини фуражи, са намален прием на храна и намаленмлеконадой, диария, остър мастит, загуба на тегло, респираторни заболявания, плешиви петна по кожата, увреждане на черния дроб и имуносупресия.
Какви са последиците от поемане на микотоксини при домашните птици?
Домашните птици са чувствителни към микотоксини, но има разлика за различните категории. Бройлерите са по-малко чувствителни към афлатоксини, отколкото другите птици като патици, гъски или пуйки.
Афлатоксините при домашните птици най-често потискат имунния отговор
Трихотецините тип А (Т-токсин, НТ-2 токсин) са от голямо значение за птицефермите и причиняват икономически загуби в производителността. Те са изключително токсични за домашните птици, особено за пилетата. По-специално, токсинът Т-2 намалява приема на храна, което е последвано от задържане в развитието и наддаването на птиците, оказва неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на пилетата.
Младите пилета и пуйки са много чувствителни към охратоксини. Този токсини влияят на бъбреците на птиците, потискат приема на храна и растежа, могат да доведат до намаляване на производството на яйца, а самите яйца са с нискокачествена черупка.
Фумонизините са фатални при домашните птици. Признаците на фумонизин в храната са намаляването на имунитета, загубата на тегло и намаляване на дневния прираст, както и повишаване на теглото на стомашно-чревния тракт.
В сравнение с другите домашни животни, например свинете, птиците са по-малко податлива на зеараленон. Комбинацията от различни микотоксини може да доведе до значителни загуби на плодовитост.