loader image

Божидар Митов, агробизнесмен: Положението на пазара на зърното е силно притеснително

Производствените разходи непрекъснато се растат, а добивите няма как да се увеличат, за да ги компенсират, затова земеделците търсят технологии, които намаляват разходите

Интервю на Ася Василева

Господин Митов, какво е положението на пазара на зърното в момента?

В момента почти няма пазар. Където има някакви сделки, то цените са много надолу. И на фона на повишените разходи – основно на тор, но и на всичко останало, включително индексирането на трудовите възнаграждения на персонала, ситуацитя е под въпрос. Не искам да казвам силни думи, но положението е сериозно. Пазар няма.

Какво ще се случи, ако тази ситуация на пазара продължи?

Не искам да мисля. Ще стане много жестоко. Има производители с големи кредити, те трябва да се плащат. Трябва да се плащат и рентите. Има много земеделски производители, които не са се купили торове. Нещата не са розови.

Трябва ли държавата да подпомогне сектора? Наскоро се разпределиха доста пари за земеделски сектори, пострадали от войната в Украйна, но зърнопроизводството не беше сред тях…

Зърнопроизводството е основен сектор в българското земеделие. То допринася за положителното търговско салдо на страната ни. Но понеже секторът успява да се развива добре досега и нямаше много проблеми, политиците спряха да му обръщат внимание. Дори по някаква причина се получи настройване на обществото срещу нас, зърнопроизводителите.

Какво престъпно правим с това, че работим и че сме направили зърнопроизводство на световно ниво? Рентите, които плащаме изобщо не са малки за българската икономика. По най-простите сметки те възлизат на 1 млрд. и половина лева, които влизат в българската икономика всяка година като помощ за хората. Но политиците залагат на демагогия. Зърнопроизводителите оставаме на заден план, а мисля, че достатъчно добре работим.

Каква е себестойността на декар пшеница за есенната кампания и какъв процент от тази сума са субсидиите?

Разходите са относителни. Непрекъснато се опитваме да ги намалим. Затова и залагаме на технологии с минимално количество обработки. Дойдох на полето на Агротайм в Исперих, точно, за да видя аржентинската сеялка за но-тил – Agrometal, която те предлагат. Но по принцип инвентарите са твърде скъпи. Особено за по-малките земеделци.

В сравнение с миналата година разходът за декар пшеница се е увеличил с почти 50 процента. А ако добавим и фонд работна заплата, ще стигнем и на 100 процента увеличение на разходите. Добивът няма как да го увеличим.

На фона на всичко това, от ЕС искат да намалим ползването на торове, което аз не виждам как може да стане при нас. Сравняват ни със западните държави и ни слагат на едно ниво с тях по употреба на торове. Но ние, понеже нямаме влага, не можем да торим с амониева селитра колкото тях, дори и да искаме. Аз средно на декар повече от 15-17% активно вещество никога не съм постигал. Просто защото има голяма опасност, дори при пшеницата, която напролет има повече влага, да има обратен ефект. Защото ако се натори и има засушаване, а то вече редовно има, се получава още по-лошо. Така че ние на практика никога не сме торили толкова, колкото се опитват да ни изкарат.

Наистина българските земеделци, освен че се грижат за почвата, се опитват всячески да минимализират разходите. Вие във вашето стопанство също работите по минимални технологии. Какво практикувате и какъв е вашият опит?

Пробвал съм но-тил, но за да проработи технологията, трябва да минат доста години. Чак на петата година почвата се приспособява. При пролетниците съм почти на 100 процента на стрип тил вече четвърта година. Доволен съм. Докато есенниците са пак на някакви минимални обработки. Гледаме по някакъв начин да свалим разходите. Аз никога не съм гонил големи добиви. По простата причина, че обемът на работа е по-голям, трябва много стриктно да се изпълняват съоветните операции, а времето никога не стига.

Разходите са важни, но предполагам, че и почвеното плодородие е не по-малко важно за вас…

Земеделците, които си гледат работата и искат да предадат бизнеса си на своите наследници, както искам аз, разбира се, че се грижат много добре за почвите си. Този начин на обработка има доста положителен ефект върху почвата. Особено при по-наклонени терени, тази технология е много добра.

Да, всички казват, че е добра, но изисква опит, знания и време… И наука…

Трябва да си промениш мисленето. Самият поглед върху почвата изглежда по различен начин. Трябва да осъзнаеш как трябва да изглежда. Коренно различно е от конвенционалното земеделие. Тук може да остават растителни остатъци върху почвата, те вършат положителна работа. Докато в конвенционалното земеделие почвата трябва да е чиста и рохкава. Това ни е преподавано досега от науката, която е разпространена в България. Трябва човек да си обърне мисленето.

Какво е вашето мнение за покривните и междинните култури…

Наистина е натоварващо отначало. Аз вече имам няколко години опит, откакто влязоха изискванията, правя междинни култури всяка година. Но трябват допълнително инвентари, за да се съкратят обработките. Не е както в конвенционалното земеделие – да изореш, да култивираш, да насееш. Тук са много разходи. И някак си се опитвам да го съчетавам със стриптила, и едновременно да сея междинните култури. Но надхвърлям нормите. Много малко угар оставям, за да спазя изискванията.

Какво е впечатлението ви от сеялката Agrometal?

Това е един от инвентарите, които са задължителни, особено за есенниците. По този начин трябва да се сее. Тези сеялки са значително по-тежки, съответно по-здрави, за да могат да проникват в по-твърди почви. Но оттам идва и по-високата им цена.

Аржентинците имат опит в но-тил. Сеялката е много издържана като конструкция. Няма нищо общо с европейските. Значително по-тежки и здрави железа. Това е положително.

Не само сеялките за но-тил, но и цялата земеделска техника напоследък поскъпна значително. Има ли опасност това да се отрази негативно върху машинния парк на земеделците?

Миналата година, когато разходите ни бяха по-ниски, а цените на продукцията временно се покачиха, земеделците натрупаха някакъв инвестиционен капитал. Но само тези, които успяха да продадат. Защото тогава имаше една необмислена намеса на предходното правителство, която срина изцяло пазара. Тя беше много лоша за нас и остана доста нереализирана продукция. Но тези, които успяха да продадат, вложиха парите в техника, дори и като застраховка срещу инфлацията. Доста земеделци инвестираха в техника и смятам, че това се отрази положително. Но годините, в които можеш да си позволиш такива инвестиции, са малко. А в зърнопроизводството подпомагане за земеделска техника няма. Но който можа, използва ситуацията, сега остава дългото чакане за машините.

1 COMMENT

  1. оферта за международни финансови услуги
    Добро утро дами и господа
    Тук съм, за да ви представя нашата банка, която предлага много изгодни и лесни финансови услуги.
    Ние предлагаме заеми с лихвен процент от 2,5% годишно от 10 000 евро до 1500 000 евро, които се изплащат от 1 година до 25 години.
    Свържете се с нас за повече информация.
    Имейл: [email protected]

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X