При изпълнение на всички условности, един производител ще достигне до 23 лв/дка субсидия, но тези изисквания на практика са неизпълними. Ярък пример е необмислено разписаният ДЗЕС 6. И вероятно вече е късно той да бъде пренаписан.
Тази година промени завинаги начинът, по който функционира пазарът на зърно в България.
Интервю на Ася Василева
ДЗЕС 6 от новия Стратегически план на България гласи: “На поне 80 % от площите в стопанството да се поддържа минимална зимна покривка през чувствителния период”. След поставени от НАЗ въпроси, става ясно, че този период обхваща ноември – 15 февруари, а минимална покривка включва и растителни остатъци и слама от предходна култура, покривни култури, култури със слята повърхност. Този ДЗЕС все още не е затворен от ЕК. ДЗЕС 7 също е обект на притеснения от страна на зърнопроизводителите. И двата стандарта са добри в стопанствата на Западна Европа, където има много влага. Но в тези стандарти по никакъв начин не са отразени спецификите на българското земеделие. За това какви точно са притесненията на българските зърнопроизводители, разговаряме с Димитър Мачуганов, собственик на АЖД-Агро, Летница, един от знаковите участници в земеделието на България.
Господин Мачуганов, притеснени сте и Вие, а и други български земеделци, от изисквания, залегнали в новия Стратегически план, по-специално от ДЗЕС 6. Какъв е по-точно проблемът?
Да, така е. Не стига, че се борим с трудна година и суша на полето, не ни стигат всички тези проблеми, но трябва да се борим и с чиновници за нашето бъдеще. По някакви причини, в Брюксел отиват изисквания за новия програмен период, които не са станали известни на производителите преди тяхното финализиране. И в момента, в който вече опре ножа до кокала, и те трябва да бъдат коригирани за последно, за да може да влезе в сила новото ОСП и земеделците да получат финансиране, се оказва, че тези изисквания изначално няма как да се приложат на практика в българските условия.
Какво казва ДЗЕС 6? Казва следното – след като си приберете реколтата от полето, трябва до 15 февруари да има доказано растителни остатъци на полето или да бъде засята междинна култура. За да засеят междинна култура, всички земеделци трябва да се въоръжат със специални сеялки с голям натиск, които струват от 150 000 евро нагоре. На този етап повечето от тези сеялки се произвеждат предимно от бутикови компании извън Европа. Междинните култури в България масово не поникват, и това е известно на всички, дори на но-тилърите. Защото няма влага.
В Централна Северна България, област Ловеч, не помним откога не сме виждали дъжд със стопанско значение. Днес колегите се опитаха да орат, но прибраха плуговете. Толкова е сухо, че не може да се обработи, няма начин да се работи на полето. А ние в това време ще трябва да се опитаме да създадем междинна култура, която сателитът да види. Тъй като контролът в новата ОСП ще бъде изцяло сателитен.
Европа казва, че 80 до 100 процента трябва да бъдат така направени. Но в България, поради специфичният ни климат, това няма да се получи. Ние не сме на полуостров във Франция, където от океана навлиза въздушна влага и традиционно вали. Не сме в Германия, където задължително се прави втора култура и се оставя самосевка рапица за биогаз. Там тези неща се получават сами. Това, което германецът го прибира за силаж за биомаса, е написано дословно и при нас. Но ние нямаме техните дъждове. Няма как това да може да се приложи реално у нас на практика. Евентуално, ще може да се случва веднъж на 5 години, в някоя по-дъждовна есен.
Но в МЗм не осъзнават какво реално се случва. Просто не си дават сметка какво разписват. А няма кой да направи точен анализ и да каже, че това няма да работи. И ние земеделците сме поставени пред свършен факт, а не знаем как ще го изпълняваме. Дори но-тилърите бавно се връщат към конвенционално земеделие.
Но да кажем – добре, правим междинна култура. Семената за 1 декар струват 10-12 лв. В новата ОСП се очертава субсидиите за 1 дка зърнопроизводство да стигнат с всичките условности, които са ни поставени – да не ровим земята, да оставим растителна покривка, да посеем междинна култура, и ако изпълним всичко това, ще получаваме горе-долу 23 лв/дка и няколко стотинки. Смятаме го вече много пъти и излиза толкова. Сега получаваме около 30 лв/дка.
После. През февруари няма да можем да орем. А ние тогава орем, за да можем да засеем пролетниците през март или април. И тази невъзможност за оран само, за да се отговори на изискванията на този ДЗЕС, ще фалира окончателно производителите. По простата причина, че няма да могат да подготвят леглото за семената. Влагата ще замине. Ако въобще има някаква зимна влага, защото в последните години нямаме.
И идва третият вариант, който е мода, тенденция, даже мога да кажа и пропаганда – но-тилърството. За мен но-тилърството е вид религия. Но техният процент сред земеделците е като на веганите сред месоядните. Обаче не ни оставят алтернатива. Трябва да станем но-тилъри, за да можем да се доберем и до тези мизерни 23 лева и няколко стотинки.
Не можем да правим междинни култури, не можем да орем. Добре, ставаме но-тилъри. Аз имам при мен 2 машини, над 400 000 лв всяка. Тук ги тестват. Значи трябва да реша какви кредити да изтегля, за да си купя такава машина и да имам възможност да сея директно.
И после казваме, че Европа е мащеха. Мащеха е защото няма кой да защити българските интереси. Имаме специфика на земеделието на региона, на разпределението на дъждовете, на природните ни дадености като възможности.
Земеделците просто не знаят какво ги очаква. Тяхната работа е на полето. Но и никой, на който му е това работата, не ги предупреждава. Толкова браншови организации, които участват в ТРГ-та има и никой не повдига този въпрос.
Търговците на семена на междинни култури ни обясняват колко са хубави. Как в Германия ги терминират за зелено торене. Но в Германия има влага. Просто културите поникват. Нямаше да сме против, ако това можеше да се приложи у нас както там. Да, те вършат работа, разрохкват почвата, правят зелено торене, но няма български земеделец, който да твърди, че междинните култури се получават в наши условия. Аз твърдя, че шансовете са минимални.
Да, ако почна да говоря и да изреждам предимствата им, мед ще ми тече от устата – коренчета, дебели червеи, които работят за нас, как всички микроорганизми се нахранват, как се подобрява хумуса, всичко е така. Но има един проблем. Нямаме дъждове. Ако имахме валежи както е в Западна и Централна Европа, изобщо нямаше да дискутираме въпроса.
Не трябва ли всички тези изисквания да се съгласуват със специалисти агрономи, например?
Намираме се пред свършен факт. Всички добри предприемачи, които имат 20 жътви зад гърба си, тоест 20 години в земеделието, са повече от агрономи. Защото те са си залагали къщите, за да могат да си купят семена и торове. Но ние не знаем как ще процедираме оттук нататък. Има едни хора, заслепени от но-тил, потриват ръце. Познавам известни но-тилъри, ще им спестя имената, за да не ги изложа, които след като на 5-6-а година в почвата им се появиха зверски количества вредители, сега се отказват.
Никой не казва, че но-тил не трябва да се прилага. Никой не казва, че не трябва да си имаме поредното желязо за н-стотин хиляди лева за определени подходящи години. Аз сея немалко площи директно за пшеница. Но наблюдавам и виждам, че за есенниците не е проблем. Особено сега, когато няма влага, смятам, че при нас е с една идея по-добре от при конвенционалното земеделие. Колегите с конвенционална сеитба освобождават и минималната влага, която е останала в почвата. Директна сеитба на есенници след пролетници с обработка – да, става. Но за пролетниците в никакъв случай няма да рискувам.
Нашите бюрократи са си позволили да не извоюват Европа да се съобрази, че българското земеделие има различна специфика. Дълги години страдаме от изискването, че не може да се тори до 15 февруари. За други държави имаше изключения от това правило, а за България – не. Толкова е слаб административният капацитет, който представлява България в европейските комисии, и на експертите в МЗм, които не знаят как да поставят аргументирани искания пред Европа. Няма ги вече можещите и знаещите хора.
Стратегическият план трябва да е предаден в Брюксел до края на месеца. Но Европа е казала – 80 или 100 процента от площите трябва да се обработват по този начин. И ние вече няма накъде да мърдаме. Нямаме силни хора, които на ниво ЕС да ни защитят интересите.
Разбирам, че този ДЗЕС 6 ще бъде приет в този вариант очевидно?
Вероятно, да. Аз самият се задълбочих в материята преди няколко дни и се изплаших от това, което чета.
Да вземем ДЗЕС7. До 4 години всички площи трябва да бъдат завъртяни през сеитбооборот. Покрай реките, където традиционно се гледат култури като царевица, която е царицата на земеделието, там няма да може да се гледа монокултурно. Задължително трябва да правиш сеитбооборот. Това някак ще го изтърпим. Но другото е страшното. И докато в миналото контролът можеше да се размине, то сега вече със сателитите, няма начин. Не виждат междинна култура – няма субсидии. А това, че тя просто не е поникнала заради сушата, кого го интересува? А това, че сме дали пари за семена, които не никнат?
Всяка една държава си има своята специфика на земеделие. МЗм трябва да каже, как ще могат земеделците в България да спазят този ДЗЕС6. Как ще се случи на практика. Има дословно изискване да има „минимална зимна покривка“. Какво означава това минимална – 8 сламки на квадратен метър, 12 или 50 сламки? Някой трябва да успокои земеделската гилдия. Защото за тези мизерни 23 лв на декар, при изпълняване на всички условности, не знам кой ще работи.
По принцип нали трябваше да вървим към конвергенция в земеделието?
Да, ама не. Сега много средства отиват за млади фермери, за чувствителни сектори, за преразпределение от Първи към Втори стълб. Всичко са едни схеми, а хора в земеделието не останаха. Масово вече първото поколение земеделци, които създадоха стопанствата и работиха 30 години, си отива. И в един момент започва окрупняването и изкупуването на стопанства. Тази административна тежест и постоянни изисквания, които затрудняват работата, не помагат за това хората да останат на село. А се говореше как ще се улеснят земеделците с новото ОСП, как сме щели да бъдем повече на полето, отколкото пред офисите на администрацията, няма такова нещо. Само популизъм, на практика – точно обратното.
Казвате, че годината също не е лесна…
Годината е страхотна. Жънахме много ниски добиви от пролетниците. Но пък няма на кого да ги продадем и складовете са ни пълни с есенниците, които земеделците не продадоха, къде заради намесата на държавата, къде защото чакаха да се вдигнат още цените. Сега жънем много ниски добиви от пролетните култури. Държим си ги в склада, никой не ни търси и за 2 килограма да купи. Всичко е блокирано. Идва време за ренти. Всички масово теглим кредити. В един момент може да възникнат проблеми с връщането на тези кредити. Лихвите се вдигат. И прогнозирам, че ще има стопанства за продан. И в момента обявите на ЧСИ-тата са пълни с обори, ниви и трактори. При тях земеделието е станало водещ клиент вече.
Ще продължи ли тази ситуация?
Няма как да продължи, защото идва зима. Аз съм оптимист. Ще почне да вали сняг и движението на камионите ще се затрудни. Винаги логистичните проблеми са били пред Украйна и Русия водещи фактори за трудната им търговия с Европа. Тогава се надявам търговците да се върнат при нас.
Но тази година е превратна за българското зърнопроизводство. Тя го промени. От тук нататък винаги ще има целогодишно по една реколта в складовете. Нямаме потенциала да изнесем две реколти. От януари 2022 г. досега няма официално изнесени 1 млн. тона жито, изнесли сме около 800 000 тона. От тях близо 400 000 тона са стара реколта. От новата реколта нямаме изнесени и 500 000 тона. Този потенциал от близо 4 млн. тона, който е натрупан, е за износ, защото вътрешната консумация не стига и 1 млн. тона с фуражите. Тези 3,5-4 млн. тона кога ще ги изнесем? Няма как да стане до юли догодина. Нямаме такъв капацитет на пристанищата. А ще дойде нова реколта. И ако досега имаше предвидимост в месеците, когато търговците ни търсеха, сега вече я няма и вероятно няма да я има.
