По повод на интервюто относно изискванията на ДЗЕС6, които притесниха български земеделци, с редакцията на „Гласът на земеделеца“ се свърза Александър Китев, Председател на УС на Асоциацията на Българските но-тилъри, за да отговори на тези притеснения. Публикуваме неговият отговор.
От Асоциацията на Българските но-тилъри изпратихме в МЗм писмо, че сме съгласни и подкрепяме тези 80% минимална зимна покривка. И дори държим те да са 100%.
На всички земеделци трябва да е ясно откъде идват парите за тяхните субсидии. Идват от обикновения гражданин. Те се отделят от неговите данъци и ние получаваме тези пари даром. И при условие, че всеки един гражданин знае, че толкова години неговите пари се дават на земеделците, защото земеделието е единственият бизнес, който се подпомага директно с пари, той вече иска, давайки някакви пари от джоба си, да вижда и някакви резултати. Има страшно много организации, които вече се интересуват от това какво се случва с природата, с климата, с почвата и т.н.
На всички хора е ясно колко много традиционното конвенционално земеделие се отразява негативно върху всичко това – върху чистотата на водата, върху опазването на почвата, климата, въглеродните емисии и т.н.
И това наше искане не е просто така. То е подплатено от много години проучвания. И за да се иска това нещо – почвата да остане покрита през зимата, е ясно накъде отиват нещата. Нещата се бутат в тази посока от 5-6 години вече. Още с покривните култури, които се заложиха в предходния програмен период, за да може лека-полека земеделците да се приучават да вървят в тази посока.
Всички организации ли бяха съгласни с начина на разписване на ДЗЕС6 и защо сега той ги изненадва?
Доколкото съм запознат, от НАЗ са искали процентът да е 30%. Защо не са запознати с промяната, не знам, вероятно, защото тя е за добро и трябва да се случи.
Земеделците са притеснени, че ще има проверки за покривни култури, а те може да не са поникнали…
Не разбирам проблемът, защото покривните култури се сеят едновременно с есенниците. След като те поникват, значи и за покривните култури няма да е проблем. След като за пшеницата става, защо да не става за покривните култури?
И друго – покривните култури не струват 10-12 лв/дка. Това, че фирмите ги продават за толкова е едната страна. Но ако сам си събереш семената, или както ние, в нашата асоциация се обединяваме, и ги купуваме съвместно, сертифицираните семена с включен транспорт на декар ни струват по около 7 лв/дка. Става въпрос за микс от 8-9 вида растения.
Покривните култури могат да бъдат три варианта. Първият вариант е смеската да бъде само от топлолюбиви култури. Те ни трябват само да поникнат след като сме ожънали пшеницата. При първата слана те ще измръзнат.
Вторият вариант покривни култури е да бъде само от презимуващи. Тези култури се сеят преди или след пшеницата. Когато вали за пшеницата, вали и за тях. Те ще поникнат, ще се развият и ще презимуват заедно с пшеницата.
Третият вариант е микс от 2-3 вида топлолюбиви и 2-3 вида презимуващи култури. Ако ги насеем през лятото и завали, ще поникнат всички. Наесен при първия замръз топлолюбивите ще измръзнат, а другите ще продължат да се развиват.
Няма драма, трябва да се вкара малко мисъл в работата. При всички от тези случай ще имаме поникнали култури в периода, в който това се изисква по ДЗЕС6.
Обаче не е ли притеснително, че парите в ОСП намаляват, а изискванията се увеличават?
Ние основно стъпваме върху това, че наистина нещо трябва да се промени. Все още се съпротивляват фермери, които работят плодородни земи. Към но-тил преминаха тези, които са в необлагодетелствани райони, където каквото и да правят – заради климата, заради надморската височина или бедната почва, нещата не им се получават. Единственото спасение за тях е регенеративното земеделие.
Наистина, когато е много сухо на доста места не се получават покривните култури. Преди 2 години покривните култури никъде не се получиха. Но тогава имаше 4 месеца суша и заваля чак през ноември. Но точно заради тази суша не трябва да се оре. Защото орането изпарява влага от 1 кв. м, която се равнява на 70 литра дъжд. Едно култивиране напролет струва 15-20 литра влага.
Но ако мине в този момент сателита и заснеме, че няма покривна култура на полето?
Този момент трябва да се уточни. При физическа проверка се вижда, че е насято. Но ако е минато със сеялка би трябвало да си личи и от сателита. Но да не поникнат покривните култури се случва веднъж на 5 години. Тази година навсякъде покривните култури са в страхотно състояние.
Не трябва ли тези разходи да се компенсират? Земеделците ще правят но-тил, ако виждат финансови стимули. А сега, за да вземат основното подпомагане и то в намален размер, ще трябва да правят но-тил…
Както вече казах, обикновеният гражданин иска вече да иска нещо да се променя. А и никой не задължава земеделците да взимат тези пари. Ако конвенционалното земеделие е рентабилно, то нямат нужда от субсидии. Така както ние, но-тилърите до момента работехме без никаква подкрепа. И се развиваме, и се увеличаваме. Да, в България все още не е много развита технологията. Ние в момента се учим и се развиваме. Десетилетия сме правили съвсем различно нещо. Но вече имаме много натрупани знания и опит, нещата се изчистват и започва да се получава все по-добре.
А земеделците, които нямат директни сеялки, какво ще правят?
Инвестицията в директна сеялка се отплаща от икономия в количеството необходими други машини и по-малкото износване на машинния парк, поради по-ниското му натоварване.
