В стопанството на добруджанския фермер нито един стрък на полето, нито капка мляко или грам тор от кравефермата не отиват на вятъра
Ася Василева
Стремежът към глобален свят с бърза информация и нови технологии може би ще изглади гърбиците и неравностите, които сега съществуват в земеделието. Така си представям нещата – нашата земя произвежда едни и същи неща и новото може да дойде, само ако участва и науката. Това споделя добруджанецът Недко Митев, собственик на една от най-големите ферми в страната, отдавна надхърлил мащабите на повечето европейски и световни стопанства. Вече два пъти е избиран за агробизнесмен на България, а храните, които произвежда, нееднократно печелят медали на международни изложения. Признанието идва заради неговия модел на работа – да инвестира в модерни и добре подбрани технологии, да използва генетика на световно ниво, но всичко това в името на чистата и качествена храна.
„Тъй като това е основната цел,
поддържаме контрол над целия процес
който започва с отглеждането на зърнените култури и подготвянето на фуражите, и завършва с крайния продукт – месото и месните продукти, млякото и млечните продукти“, коментира добруджанският фермер. „Ако българският народ знае какво му дават, какво му сервират, с политика няма да се занимава, а ще хване сопите“, казва добруджанецът. Споделя, че е „болен на тема вестници и информация“. В багажника на колата му има поне 10 издания и дори да се прибере в 22 часа у дома, в 23 часа ще седне да ги чете. Любопитството към света кара добруджанецът да търси и открива все по-нови и прецизни технологии, които прилага в стопанството си, а благодатната добруджанска земя и високопродуктивните животни се отплащат за добрите грижи. Но за да станат млечните и месни продукти най-хубавото нещо, което има на пазара, трябва да се извърви дълъг път.
Благодарение на безотпадна технология нивите се подхранват с естествен оборски тор. Всичко – от зърното да крайните продукти, се произвежда в стопанството. Фермерът показва огромните силажовместилища, както и четири 4 лагуни, които се извисяват 3,5 метра над земята, но още толкова има под земята, всяка по 10 хил. кубика. „Торът от кравите идва по тръбопроводи от фермите и оттук с помпи се качва в сепаратор“, обяснява собственикът на компанията. Наскоро е купил нов сепаратор от Италия, който на центробежен принцип отделя течностите от твърдата част. Твърдото се кара на полето с тороразпръскващи ремаркета, а течната част отива с помпи на 4-5 км, където са лагуните.
Фермерът
обработва 60 хил. дка земя, но тя се равнява на 80 хил. дка
защото сее и втори култури, т.е. използва земята двукратно. В края на зимата, в полето край фермата вече е подкарало репко – позабравена медоносна култура, която служи за силаж на животните, но пък с нея се „хващат на зелено“ в първите дни на пролетта. „Тази година сяхме 5 хил. дка с нея, защото увеличаваме животните. Смесваме я за силаж със слама. „Храненето на животните е цяла наука, но за съжаление разсипаха научните институти, а ни се налага все нови и нови неща да прилагаме“, казва Недко Митев. Показва и 60-тонната зърнобаза, където съхранява царевица, пшеница, рапица… В нея се суши около 100 тона зърно на час, за да няма овлажняване, а използваната енергия е газ, произведена в стопанството.
Минаваме край голяма
мандра, която има капацитет да преработва над 200 тона мляко на ден
Оборудвана е с модерна техника, която се обслужва само от 5-6 човека. Недалеч се намира сграда за месопреработка. „Има кланица, транжорни, сушилни и цехове за преработка на месо. Месото е на животни от нашите ферми. Всяка година при нас се раждат по 2 хил. мъжки телета. Имаме месодайно стадо в с. Свобода от породите „ Шароле“ и „Лимузин“. Правим родителско стадо и имаме намерение да надградим с месодайно животновъдство“, разказва Недко Митев. Във фермата в с. Овчарово се отглеждат 10 000 крави от породата „Холщайн“ и още черношарени млекодайни крави.
Размахът и мащабът на работа на добруджанския фермер най-ясно се виждат в
доилната зала, която се върти по часовниковата стрелка
Модерната израелска технология позволява автоматично за 11 минути да се издояват 40 крави. В резултат към 3 000 крави се доят по три пъти на ден. Животните се отглеждат в три карусела, всеки за 1000 крави. Всичко се извършва автоматично – от дозирането на препарати за почистване, до измиването на машините.
Във фермата има около
100 камери за видеонаблюдение
а на командния монитор като капитан на кораб целия комплекс управлява Мунесим Акифова. Тя наблюдава оборите, родилното и болничното отделения, доилната зала и дори „детската градина“ за малките телета.
Специално внимание се обръща на показателите на прясното мляко. Прецизната и скъпа технология отделя по 50 грама от всяка крава и чрез сензори определя температура, плътност на млякото, клетъчни елементи и други неща, които после в математичен и графичен вид показват физиологичното състояние на животните. И всичко това става по три пъти на ден за всяка издоена крава. Натрупва се информация за период от 10 години. Благодарение на тази база данни се прави селекцията и се управлява генофонда на стадото.
В целия процес на доене млякото няма съприкосновение с външния свят. Веднага след издояването влиза през тръбопровод в казан и от 36-36.5 градуса за минута се охлажда до 4 градуса.
Отделената топлина се използва за затопляне на водата
с която се измива системата. След това млякото влиза в танк от 32 тона и на всеки 8 часа се източва. Следва миене и следващо зареждане. Ще добавим, че в металния танк суровината може да престои без проблем до 3-4 дни, но практиката във фермата е то веднага да се извозва с цистерни – или за преработка в собствените цехове, или за други мандри. Електронна система изчислява количествата мляко и дори дава фиш накрая.
Не по-малко интересно във фермата на Недко Митев е, че халета с по
1000 крави или телета, се обслужват изцяло автоматично
Нито един човек не участва в храненето и почистването на животните и обора. Само в „бебешката група“ на телетата работят 5-6 жени, които обслужват новородените, тъй като те се отделят веднага след раждането, но получават коластра от майката. След 4-5 дни малките преминават на мляко.
„Нашите телета не пият сухо мляко. 60 дни стоят в клетките, но на 20-я ден започват да ядат смески и специални храни, които способстват още от малки да имат голям стомах, за да наддават бързо, както на тегло, така и на мляко“, разказва фермерът.
95% от кравите в стопанството се телят без лекарска помощ
защото технологиите на хранене и отглеждане позволяват това. Затова и в родилното отделение кравите са сами и се наблюдават от хората чрез монитор. Техниката отново изчислява кога майките трябва да поемат към родилните боксове. Но докато са още юници, се осеменяват с материал от известна канадска фирма, а биците, които се ползват, са в топ 10 на света. Тази изключителна селекция позволява да се контролират и подобряват породите. „Сега имаме животни, които дават по 15 тона мляко за една лактация от 305 дни. Това не може да стане без
подбор, силна генетика и сериозна технология, балансирани дажби на храна
използване на много шротове, каши, премикси. В добрите месеци, когато всичко е наред и температурите не са толкова високи, среднодневно получаваме по 37-38 литра от 2600 животни. А иначе има групи животни, които дават по 40-50 литра мляко. На компютъра всеки ден се отчитат резултатите“, коментира агрономът, който вече е спец и в животновъдството. Общо 10 ветеринарни лекари имат ежедневна работа във фермата и тя не е само да заплождат животните.
След раждането кравите се доят и млякото им отива за преработка за биогаз. Към него се прибавя млякото на животни, които имат някакъв проблем – възпаление на четвъртинка, мастити и др., както и суроватката от мандрата.
Тук е времето са кажем, че
собствена система за биогаз
осигурява енергия, която се ползва не само във фермата, но се продава на НЕК по 1,5 мегавата на час. Така всичко, което отпада от стопанството, се преработва в енергия – от оборска тор, до млякото на отелени крави или болни животни. Фермата има самостоятелно ел. захранване. Агрегати с трафопостове автономно дублират електрическата мрежа, защото стопанството не бива да остава нито минута без ток.
Това е изключително добро съоръжение, макар и много трудно за изграждане. То дава възможност да се гледат повече животни и да се прави мащабно животновъдство, защото торът, който отпада, е в полутечно състояние. Чрез хидравлични скрепери оборската тор се прибира на всеки час и се докарва до канала, а от там до лагуната. След престой в бетонните резервоари и отделянето на метана, ферментиралата смес потегля за торене на полето. „Около 350-400 тона храна на ден изяждат животните и толкова ядрено гориво произвеждат“, шегува се Недко Митев.
Малките телета отрано свикват с режима на самостоятелно гледане – лежат на матраци, хранят се на хранителна пътека, а в това време торът заминава по торовата пътека и отива за преработка на енергия. За 12-13 месеца женските стават за разплод, а в мъжкото отделение наддават месодайните животни. За тях вече са докарани от Италия близо 400 клетки от неръждаема стомана и напролет предстои новодомците да се настанят.
Към животновъдството Недко Митев, натрупал близо 20 години стаж като агроном в ТКЗС-то в с. Овчарово, се насочва от 2008 г. Тогава купува животни от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. „Стегнах две помещения и започнахме да ги гледаме, но стана ясно, че животните не са достатъчно здрави. Минаха 5-6 години и разбрахме, че са нископродуктивни и даватне повече от 18-20 литра мляко на ден. При това вече нямаше никакво ветеринарно обслужване, няма къде да пуснеш една проба. Ветеринарите отидоха в частния сектор.
Започнал бе истинският упадък на животновъдството
в България“ спомня си Недко Митев. Точно тогава решава – или ще ликвидира животните си, или ще се опита да направи модерно животновъдство и да внесе от Европа класни животни.
„През 2010 г почнахме да внасяме животни и да строим нови помещения. Тук няма една тухла от стария обор на ТКЗС-то. Внесохме 900 животни от Холандия и следващата година още 600 животни от Дания. Купихме технологии, почнахме да строим и вече резултатите са много по-различни“, казва добруджанският фермер, който с размах възражда земеделието в родния си край. Отглежда и около 2 хил. бройки овце от породата Ил дьо франс, кокошки, патици и дори чистокръвни коне. „Хората забравиха истинския вкус на храната и затова искам да правя най-доброто, което се ражда тук“, казва Недко Митев. 350 човека се хранят в стопанството и нищо не се купува от пазара.
Всичко се произвежда тук
от месо, през пресни зеленчуци и плодове, млечни продукти до прясно изпечен ръчен хляб и дори мед.
Гордее се, че заедно с дъщерите и зетьовете гради бизнеса си. Но край него са и работниците на фермата, за които е построил специални жилища, както и служителите в месната, и млечната компании под названието „Добротица“.
А често вечер остава
насаме с родословното дърво
и се опитва да запомни всички имена на прародители, защото „добруджанецът е тънка работа – живял е в нямане и с много труд. Сговорчиви хора бяха нашите, обичаха се помежду си, тачеха се. Затова сме добри хора, защото помним рода си, обичаме семейството си, обичаме живота, защото сме добруджанци“, казва Недко Митев. Затова с еднаква обич и грижа се държи както към земята и животните във фермите си, така и към хората, с които работи или си партнира. „Ние сме от стария тип ръководители и знаем как се формира заплата, норми и разценки“, казва той и обяснява,че има служители които получават по 5 хил. лв. заплата при него. А механизаторите вземат средно 2500 лв. всеки месец в годината, независимо дали са в кампания или е дълбока зима. Общо 400 хил. лв. на месец отиват за заплати и осигуровки и хората във фермите отдавна са забравили старите, нископроизводителни машини, студът или жегата, неизменно съпътствали труда в селското стопанство.
Трудни са времената, но специално нашите обороти в сравнение с миналата година, се покачват, разказва Недко Митев
“ Малко, но се покачват. Не искаме повече, защото не е възможно. Нашата стока е изключително чиста. Една прашинка няма овкусители, стабилизатори, сухи вещества, нишестета и т.н. Съществуват безбройно количество заместители. Нищо от това не допускаме.Нашето мляко идва от 300 метра – излиза от кравите и го вкарваме в мандрата. Няма транспорт, няма съхраняване. Работим около 30-35 тона на ден. Добиваме 100 тона мляко, а разликата продаваме на външни фирми.Месните ни продукти също са изключително чисти, тъй като имаме много голямо стадо. Кравите, които излизат от стадата, са не повече от трета година. Те не са лекувани. Изключително важно е в животните да няма пеницилини, да няма антибиотици. Осеменяваме ги с месодайна семка и минават в месодайното стадо. След две поколения стават месодайни животни. Те не се доят и се отглеждат на по-специален режим. Ражда кравата, телето е до нея и бозае. Породите ни са Шароле и Лимузин. Имат изключително хубаво месо, много прясно и чисто. Затова и продуктите ни са хубави, защото няма лекувани животни“.
За вас винаги е била много важна темата за здравословното хранене и качеството на храната. Защо?
В миналото хората бяха абсолютно сигурни във всичко. Българският държавен стандарт беше категоричен и много стриктно се спазваха правилата. Стандартите бяха закони. А и производителят нямаше мотив да подменя съставките. Защото пазарът не беше толкова некоректен, колкото е сега. За съжаление, в България продължава “андрешковщината”. Всеки смята, че ако стане нещо лошо, то той няма да е там. Него няма да го хване болестта. Но с производството, което имаме на пазара в момента, народът ни е тотално отровен. Целият контрол, за който се говори е вятър работа. Но народът ни е беден и лесно се лъже.
Как излиза сметката да се прави качествена храна?
Евтините неща стават скъпи. Истинските неща не са толкова скъпи. Милиарди се дадоха за земеделието. Не е вярно, че не са дадени пари в земеделието. Милиарди се дадоха, но те не се оползотвориха както трябва. Защото няма стратегия. Много пари се дават, и то не само от ЕС. Според мен парите, които се дават от ЕС са вятър работа. Ние така или иначе не можем да стигнем стандартите на европейското производство. Няма как да ги стигнем с тези пари. Субсидиите са по 25-26 лв на декар. Не е все едно да работиш земя в Германия, например, и в село Овчарово, Добричко.Тези 25 лв на дка, са само прах в очите на хората. Уж трябваше да успеем да догоним западните страни по технологии, машини и т.н….
Всичко беше на приказки, една голяма реклама. Като разсъждаваш върху процесите, през които преминава земеделието, виждаш, че това нищо не е.И все пак можеше нещо да се направи. Но като че ли отстрани ни гледаха сеира и се радваха, че нищо не правим. Твърдо вярвам в това. Как може да се гради нещо, след като сринаха до нулата всичко?Как се купуват крави, по 4000 лв едната, горе-долу хубави? Голяма част от животните, които идват като генофонд, като начало на стада, приплодите, не са от семенна течност, а от бичета. Никога България няма да стъпи на краката си по отношение нито на земеделие, нито на животновъдство.Много ясно, още в началото, беше казано от хора, които са били наясно, че ние ставаме задния двор на Европа.
Ние трябва да бъдем пазар, а не хора, които да произвеждаме. Знам как се работеше преди – с подредена селекция, с подредено хранене, подредена наука, култура на земеделие. С малко по-непроизводителна техника, но земеделието беше перфектно. Торенето беше научно. Всичко това се съсипа и по никакъв начин не може да се възстанови. Нито като правила, нито като култура, нито като традиции.
Защо винаги сте се занимавали с животновъдство? Никой не иска в България животновъдство, а Вие още от началото заложихте на него?
Защото толкова им стига акъла. Сеят пшеница, царевица, слънчоглед и продават. На входа всичко минава през иглено ухо и на изхода по същия начин. Никаква добавена стойност не остава. С тези доходи не може да се живее. От година на година става все по-зле. Сега всички се хвърлиха на лавандулата и мислят, че ще забогатеят отведнъж. Ето, че не се забогатява от това.
Животновъдството е един сигурен отрасъл. Едно земеделие не може да върви само с растениевъдство. От успехите може да не направиш кои знае какви изводи, но от неуспехите задължително трябва да се направят сериозни изводи. 30 години минаха. 30 години на едно бродене из дебрите. Имаше и умни хора, имаше и грамотни хора, приказваха, даваха някакви препоръки. Никой не се съобрази с тях. И тези хора си заминаха.
Защо останахте в земеделието?
Защото съм агроном. Друго не виждах какво мога да работя. А и не виждах кой може да направи земеделие по-добре от грамотен агроном. Имах много опит. Ние навремето сме се учили да работим на огромни площи. Аз оттук, от Овчарово, не съм мърдал вече 50 години. ТКЗС-то, в което работех, стопанисваше 65 000 дка земя. В онези години се научихме да работим в такива мащаби, защото науката показваше такива модели. Тогава в България нямаше ТКЗС-та по-малки или по-големи от 60 000 дка. 2700 ТКЗТ-та имаше в България.
Но имаше и наука. Имаше 20 научно-изследователски института и 200 опитни станции, където се изпитваха сортовете. Сега нищо няма. Как да се ориентират хората? Купуват се сортове, които не са изпитани в българските условия. Те не са за България, не са районирани. Те са за ония страни, където валят по 1000 литра дъжд. Тези сортове са с много големи изисквания, те са с различна структура, различна коренова система, различна вегетация. Като ги докараш тука, и като паднат 300 литра дъжд и дават по 40 кг. Това е честа практика в България.
Нашите сортове бяха адаптирани за нашите райони. И като студоустойчивост, и като изисквания за влага, към климат, към топлина, към слънчева светлина. Всичко беше съобразено с конкретния район. Вярно е, че в Германия и във Великобритания има определени марки коли. И в Добрич има от тези коли, ама карат по нашите шосета.Лошото е, че много бързо се завъртя рулетката и никой не разбра какво стана. А съм сигурен, че не е нормално това нещо. Когато дойдох в Овчарово, преди 50 години, тук имаше 700 деца ученици, сега няма 7. Четириетажно училище стои затворено. Имаше завод, в който работеха 700 души. Не произвеждаха части за совалки, а филтри за Лада. Но хората работеха. Разбутаха го за една нощ и така и си остана. За каква държава говорим?Няма производството, икономиката се сгромоляса. Като няма работа, няма и морал. Бедният човек е слаб човек. Няма перспектива в България. България е една една угасваща държава и някой се готви да я прилапа с всичко в нея. С реките, с планините и т.н. Това е положението.Кои са големите работодатели в България? Няколко вериги, които не са български. Последни сме в Европа по БВП на глава от населението. Защото няма производство. Трябва да е ясно, че интересите на България не са интересите на Европа, и интересите на Европа не са интересите на България.Добре, че сме жилав народ. Ние сме като троскота. Може би това дава някаква надежда. Но се съмнявам, че някога България ще стане просперираща държава. Не е просперитет да гледаш лъскави витрини, просперитет е когато имаш стабилна икономика, земеделие и производство.
Националните политики в земеделието адекватни ли са? Подпомагат ли фермерите или те работят въпреки държавата?
Не, мисля, че се работи въпреки държавата. Като изключим ликвидацията, която беше една голяма драма за всички, които преди 1989 г. работеха в сектора – специалисти, работници и стопани, след това се направиха добри ходове. Върна се земята, до колкото беше възможно се направиха структури – едни успешни, други – не толкова. За няколко години всеки си намери мястото, няма пропуснато време. Нашата хубава земя се стопанисва по най-добрия начин. Не можеше да бъде по-добре, но можеше по-зле да бъде, мисля аз. Всички правителства през последните 30 години бяха обърнати с лице към земеделието. Ще бъде некоректно да се обвиняват някои от тях, към сектора имаше разбиране. Много пари отидоха в земеделието и те не са отишли на вятъра.
Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво във времето?
Трябва да е ясно какво е бъдещето на аграрния сектор и съответно да се работи в тази посока. По време на ликвидацията се образува известно отстъпление от натрупаната култура в земеделието, от добрата агротехника. Добре е, че този период не продължи дълго – само година, две. По селата се оформиха малки кооперации, в тях заработиха опитни хора – механизатори, животновъди, агрономи, добра работна ръка. Нормално се разви всичко, безконфликтно. В земеделието няма конфликти – тук – там ако се получат някакви дребни противоречия, те се изглаждат без голяма гюрултия, без екшъни. В земеделието няма екшън, има работа. Природата на земеделието е такава, че няма много време за умуване и за различни волни изпълнения. Времето никога не достига на полето, защото земеделието е под открито небе.
Много пари под формата на помощи и субсидии бяха инвестирани в животновъдството…
Но все още не е намерен успешният модел за функционирането на едно силно и здраво животновъдство. А моделът, по мое мнение, трябва да бъде следният – на първо място да имаш собствена земя или да арендуваш достатъчно количество, което да ти дава гаранция за фуражите. А те трябва да са произведени по специален начин, да са екологично чисти. Защото фуражът се отразява на млякото, а млякото отива на пазара и ние храним децата си.
Ние се опитваме да правим природосъобразно земеделие. От 20 години торим с оборска тор от старото стадо. Имаме площи от 20 хиляди декара, на които от 20 години не е хвърляна минерална тор.
Ако трябва да обобщя – субсидиите, които бяха отпуснати за растениевъдството, бяха инвестирани целесъобразно. Докато в животновъдството моделът не е сполучлив. Много пари бяха пръснати на вятъра.
