Господин Катранджиев, правилен ли беше пътят, който извървя българското земеделие или някъде сбъркахме?
Проблемът, които донесоха годините на социализма, е че се прекъсна връзката между българина и земята. И това е падението.
После земята я върнаха, но хората вече нямаха връзка с нея и не си я взеха. Те вече се бяха отчуждили от земята. Не знаеха какво да правят с тази земя. А земята е най-голямото богатство на един човек. Но първите години, след като върнаха земята, хората я продаваха за жълти стотинки. Земя се намираше по 30 – 40 лв/дка. И това се отрази много негативно върху икономическото ни развитие.
Мога да кажа само моето мнение. Ние, като арендатори, бяхме необходимост в държавата. Някой трябваше да поеме тази земя. Нямаше кой да я обработва и да произвежда хляба. Аз винаги съм бил на мнението, че българските арендатори трябва да обработват 5000-10 000 дка земя. Но с времето това се промени. Днес гледам само около 10 000 дка земя в района на Спасово. В Спасово вече имаме около 15 души земеделци, на които аз помогнах да започнат в земеделието. Повечето от тях в началото работеха при мен. И аз им показах пътя, по който трябва да вървят.
Затова на въпроса дали пътят е правилен, ще отговоря така – през първите години – да. Но впоследствие държавата абдикира от регулативните си функции. Вече се интересуваме само какви пари ще получим от ЕС за земеделието, а какви форми на стопанисване на земята и в какви размери, никой не регулира. Създадоха се т.нар. латифундии. Стопанства от порядъка на 1 млн. дка за мен са крайно неприемливи. Там отива и основната част от субсидиите в земеделието. В Добруджа такива стопанства няма.
Защо Северозападна България винаги ще бъде най-бедната част на България? Парадокс. Това е една богата земя. Но там хората си дадоха земята без пари на 1-2 големи арендатора. И да иска някое от техните деца днес да се върне по селата там, няма къде. Вече нямат земя. И да имат по някоя къща в селото, земя, която да ги храни, вече нямат. И това е неправилно. Държавата можеше да се намеси в този процес.
Има и още един проблем – българинът не иска да се сдружава. Това е най-лошата ни национална черта – всеки да гледа само за себе си. И тук именно държавата трябваше да подскаже да се направят сдружения.
Защото ние, първите земеделци, не знаехме какво да правим. Тръгнахме на сляпо. Всеки гледаше само за себе си. Земеделието всеки го развиваше, както можеше. Но това не беше в полза на държавата. И се стигна до това пълно обезлюдяване на селата, което имаме сега. Хората вече не искат да се връщат в земеделието. Според мен, това е най-голямата беда в България и това се отрази най-негативно върху икономиката ни.
Защото земеделието е основен отрасъл във всяка една държава. Но вече българските селскостопански продукти ги няма. Въпреки намесата, която се опитват да правят напоследък управляващите. Казват – ще сложим щандове за български продукти във веригите. Това няма да стане никога. Трябва да се измисли напълно нова форма на производство. И тя трябва да бъде измислена именно от държавата.
Всички знаят, че вие самият сте помогнали на много хора да станат земеделци. Даже сте им давали и земя. Защо го правите?
Пак по същата причина. Защото вярвам, че стопанствата в България трябва да са с размер до 10 000 дка. В района на моето родно село Спасово има около 200 000 дка земя. Можех да взема цялата тази земя и да се превърна в една голяма латифундия. Даже и на околните села земята можех да взема съвсем спокойно. Но аз не исках да бъда сам. Исках да бъда заобиколен от успешни хора. Затова събирах младите момчета и им казвах – момчета, недейте да стоите, вземете, сдружете се, аз ще ви помагам с каквото мога. И днес вече в моя район има 15-20 души, които се занимават пряко със земеделие. Те се чувстват свободни и силни, авторитетни. Техните семейства вече разсъждават по друг начин. Децата им също поеха по пътя на земеделието. Аз се радвам на тези хора.
Как Вие решихте да рискувате и да започнете да се занимавате със земеделие в онези години?
Аз бях третият човек в България, който започна да се занимава със земеделие по този начин, с арендуване на земеделска земя. Винаги съм обичал земята. И винаги съм мечтал да бъда земеделец. Бях ходил в чужбина и бях виждал какво значи частното фермерство. За мен това беше повод на гордост, да бъда земеделец. Земеделците са отговорни хора. Те хранят нацията. Въпреки несгодите и въпреки трудностите, които имаме днес, най-вече с климатичните предизвикателства, земеделците някак успяват да оцелеят. Това са смели хора. И отговорни в това, което правят. Земеделците продължават въпреки всичко.
Ако продължат тези климатични промени и засушаването не напусне Добруджа, какво ще трябва да направят земеделците?
Вярно е, че промяна в климата има. Но сухи години винаги е имало. В земеделието всеки знае, че на 10 години 1 или 2 ще бъдат лоши. Така, че не мисля, че трябва да се страхуваме. Земеделецът трябва да сее и да се грижи добре за посевите. Другото не зависи от него. Но ако наистина промяната в климата е дългосрочна, трябва да се търсят алтернативни култури. Затова и напоследък в Добруджа се засили отглеждането на лавандула. Но това не може да бъде култура, която да заеме основните площи.
Трябва да се мисли за поливни площи. Водата трябва да бъде конституирана като национално богатство. Трябва да се възстановят напоителните системи и земеделците да имат достъп до тях срещу минимално заплащане. Защото без земеделие не може. А каквито и култури да се измислят, такива, които да растат съвсем без вода няма.
Като агроном какво мислите – доколко важни са технологиите и знанията в земеделието?
Да, технологиите на производството трябва да се преосмислят. Това ори, сей, култивирай, пръскай, вече не става. Може би трябва да се премине на по-минимални обработки. Продълбочаване на почвата на 5-6 години, без оран, минимални обработки. Колкото може повече да се запази влагата. Борбата за влагата е борба за по-високи добиви. Има нови технологии, има нови земеделски машини, има как.
И ние правим този начин на земеделие. Продълбочаваме по 2000-3000 дка на година. Преминавам на плитки обработки. Но в Добруджа е малко по-трудно. Не че не може, но трябва опит. Например, при царевицата да се прави само дисковане. Растителните остатъци да останат през зимата на повърхността. Добруджа е ветровита, колкото сняг падне, той се изнася по поясите. А когато стеблата са оставени, особено след адаптер, снегът, дори и малко, се задържа по повърхността на полето. После една година през пролетта само се дискова, сее се, вече има машини, които позволяват това – директните сеялки. С годините се образува мулч, под който се задържа влагата.
Защо се насочихте към туризма?
Знам едно. Така съм възпитан. В България има два отрасъла, които са силни. Земеделие и туризъм. Затова след като успях да се оправя със земеделието, на петата година реших да направя хотел на морето. Имам две деца. Синът пое земеделието, дъщерята – хотела. Това е, което исках да направя в живота си. Надявам се, след време и внуците да продължат делото ми. Но земеделието е голямата ми любов.
Интервю на Ася Василева
