Перспективно решение за усъвършенстване системата за хранене на пшеницата е есенното внасяне на течни азотни торове в амониева форма на дълбочината на кореновата система на културата. Това позволява да се повиши ефективността от усвояването на азота и да се предотвратят загуби от елемента.
Днес пред земеделските общества по света стои задачата за интензификация на производството на растителна продукция, обусловена от ръста на населението и намаляване на посевните площи. Житните култури са изразени азотофили и за формиране на добива използват значителни количества азот. Практически е невъзможно поддържането на почвеното плодородие на високо ниво само благодарение на естествените процеси на азотфиксация. За попълване запасите с основния градивен елемент за растенията масово се използват азотни торове, което изисква значителни разходи на средства и енергия. От цялата енергия, необходима за производство на трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий (NPK), 87% се използва за синтез на амоняк. Ако днес производителите на зърно се откажат от използването на азотни торове, в продължение на няколко години обемът на селскостопанското производство ще спадне толкова, че редица страни, които днес изнасят големи количества продукция, едва ще смогнат да осигурят собствените си потребности.
По данни на ФАО в света се използват около 100 млн. т азотни торове, като 60% от тях отиват за производството на зърно. Изчислено е, че при повишаване на ефективността на използвания азот дори само с 1% ежегодно, могат да се икономисат около $250 млн. Ефективността от използването на азота в света в посевите със зърнени култури е доста ниска – около 33%. Този нисък процент произтича от сложността при избора на система за азотно хранене. На азота се падат по-малко от 1-3% от сухата маса на растенията, но независимо от това, при недостатъчното му наличие в почвата нормалният растеж и развитието на зърнените култури са невъзможни.
В развитите страни фермерите често се презастраховат и внасят прекомерно количество тор за култури, които вече са добре снабдени с азот, или когато периодът на прилагане на тора не съвпада с най-високата потребност на растенията от елемента. Освен това огромна част от азота не се изнася с реколтата и влошава екологичната ситуация в агрофитоценозите. Затова много земеделски стопанства в света широко използват течните азотни торове. Те са удобни за внасяне, съдържат едновременно амониева, нитратна и амидна форма азот. При използването им се предотвратява ниската ефективност на усвояване на азота при повърхностното внасяне на карбамид без инкорпориране, когато загубите на азот могат да достигнат до 40% и повече.
Плюсове на есеннето внасяне на течен азотен тор
Известно е, че в есенния период на вегетация, за развитие на вегетативната маса пшеницата изисква малки количества азот. В зимния период потребността на пшеничните растения от хранителния елемент е минимална. В този период, в условия на преовлажняване в съчетание с положителни температури, са възможни значителни загуби на елемента, ако внесеният тор е в нитратна форма.
След началото на вегетацията – рано напролет, потребността от азотни торове рязко нараства. Високата потребност от азот се наблюдава също във фазите цъфтеж и наливане на зърното.
Изследвания с белязан азот (15N) са показали, че загубата на елемента в производството на зърнено-житни култури може да стигне от 20 до 50% от внесеното количество. Ефективността на усвояването му от пшеницата в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Ниска ефективност при второ и трето подхранване може да се наблюдава практически при всички почвено-климатични зони и условия, ако внасянето е съпътствано с високи температури и недостиг на влага в периода от фазите вретенене до формиране на класа.
Известно е, че внасянето на амониев азот може да повиши ефективността от прилагането на торовете. Причината е, че йоните NH4+ по-добре се фиксират от почвените колоиди и не се измиват от почвата. Установено е, че при внасяне на елемента в амониева форма, за културата е достъпно достатъчно количество азот в продължение на цялата вегетация. Увеличената интензивност на поглъщане на азота по време на наливане на зърното свидетелства за потенциалното преимущество на амониевото хранене (NH4+) при отглеждането на зърнено-житните култури. Опитно е установено също, че локалното внасяне на течни азотни торове, съдържащи елемента и в амониева форма, благодарение повишаването на концентрацията на амониевите йони, забавя процесите на нитрификация, което благоприятства запазването на азота в почвения профил.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!