Цената е последното, което трябва да се гледа, защото в земеделието евтиното винаги излиза скъпо
Ася Василева
Тракторът е една от най-важните селскостопански машини на полето. Въпреки че конструкцията му изглежда проста в сравнение с комбайна, например – колела, двигател и окачване, както казват някои инженери, именно от трактора зависи доколко бързо и качествено се извършва работата на полето. А ненавреме развалилата се машина, по време на сеитбената кампания например, поставя под заплаха цялата реколта в стопанството.
Какъв модел да изберат земеделците и как правилно да работят с трактора, така че той да им служи вярно дълги години? Събрахме мненията на специалисти от няколко компании вносителки на земеделска техника, за да изясним на кои параметри на машината си струва да се обръща внимание при закупуването на трактор и какви грешки правят земеделците, когато избират един или друг модел.
Преди сделката
Всички специалисти са на мнение, че една от основните грешки е да се купува трактор, без да се вземе предвид системата на земеделие, която се практикува в стопанството. А най-важният въпрос, на който земеделецът трябва да си отговори, когато избира машина, е по каква технология работи и какъв сеитбооборот прилага. От това зависи оборудването, което ще се агрегатира с трактора, и на първо място – сеялката.
Защо всичко започва със сеялката? Защото цялата работа на полето в крайна сметка се свежда до това в необходимото време да се засеят семената във влажния слой на почвата. Всички фермери орат, култивират, торят, за да получат поникнали растения. От тях зависи успехът. Поради това земеделецът първо трябва да си изясни – каква култура, с какви предшественици, по какъв фон и с каква сеялка ще сее. И вече от всичко това, от технологията, ще подбере почвообработващия инвентар. И точно тези машини тракторът ще трябва да тегли на полето.
Случайният избор на трактор, без да се вземе под внимание технологията, може да доведе до това, че някои от работните операции ще се окажат неизпълними. Ако тракторът е универсален, то той ще работи и в тесни редове при култури като слънчоглед или царевица. Класическите тежки трактори са предназначени основно за трудни задачи, свързани с почвообработката. Но ако тежкият трактор има шарнирно-съчленена рама, то за семената ще е много трудно точно да попаднат в междуредията. А това е важно за редица култури. Това означа, че стопанството не бива да притежава един-единствен трактор с чупеща се рама, тъй като той не е пригоден за редица важни операции.
Има и още огромно количество нюанси. Някои почвообработващи машини, например в овощарството, работят при крайно ниски скорости. Ако тракторът има механична трансмисия, то дори и на първа предавка той не може да осигури толкова бавно движение. Ще потрябва ходонамалител. Обаче варио трансмисията го може.
Понякога земеделците купуват трактор с минимално окомплектоване, което впоследствие не им е достатъчно. Чест пример е липсата на преден силоотводен вал. Случва се, фермерът да иска да работи с трактора на косене, но това не е възможно – няма с какво да се задвижи фронталната косачка. Друг пример – тракторът е купен с минимално количество баластни тежести, които се оказват недостатъчни за провеждането на тежки операции.
Освен технологията, фермерът трябва да оцени и на какви почви ще работи. В зависимост от типа на почвата и нейната плътност за един и същи инвентар ще е необходима различна мощност. Песъкливи и глинести почви не са едно и също. Има и препоръчителни параметри на мощността – количество конски сили, необходими за метър работна ширина. Тук вече трябва да се имат предвид видът на инвентара и работната дълбочина, на която ще работи.
При купуването на трактор е по-добре да се вземе машина с мощност и точки на навесване с резерва, в случай на екстремни натоварвания и непредвидени условия на релефа. Но ако се купи твърде мощен трактор, то той ще работи на непълна мощност и напразно ще изразходва гориво.
И още нещо важно. Не всички все още разглеждат трактора като инвестиция, тоест гледайки напред в бъдещето. Изборът на машина често е необмислен и основан върху препоръките на колеги или съседи. Земеделците не оценяват общия потенциал на машината, възможностите за нейното надграждане, цифровизацията и интегрирането с различно оборудване. Освен това трябва да се имат предвид и критерии като разходи за притежаване, ресурс до капитален ремонт, стойност на машината на вторичния пазар и т.н.
И накрая, трябва да се обърне внимание на сервиза и ремонтопригодността на машината.
Класически или шарнирно-съчленен трактор?
От конструктивна гледна точка днес на пазара са представени два големи типа трактори – класически, с челна четириъгълна рама и шарнирно-съчленени с две съединени помежду си рами. Като правило класическите трактори са най-универсални – те могат да се използват и на полето като теглителна сила, и за транспорт на товари. Шарнирните трактори са преди всичко теглителни средства. Обикновено те са по-мощни от своите събратя, но се чувстват некомфортно на пътя.
Каква е разликата?
Като правило шарнирните машини са с мощност над 400 – 450 к.с. Тяхната окомплектовка позволява да се разпредели теглото на машината върху осите в съотношение 50:50, за да се минимализира налягането върху почвата. Но има и недостатък – необходими са по-широки полоси за обръщане на машините. Закупуването на такива трактори подразбира наличието на поне 6000 – 8000 дка земя. Ако има необходимост от използването на подобни трактори на ограничено пространство, то гумено-верижният трактор е по-добрата алтернатива.
Особеност на шарнирно-съчленените тактори са четирите еднакви по големи колела, имащи голямо петно на контакт с почвата. Това дава възможност отлично да се реализира теглителният потенциал на машината. В същото време тракторите с чупеща се рама имат възел, подложен на постоянно динамично натоварване – централния шарнир. И колкото по-тежка е извършваната работа, толкова по-интензивно е износването.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
