Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец
Ася Василева
Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.
Какво отличава „Агротайм“ от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.
„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.
Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.
„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 85 000 свине годишно. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.
През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.
“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.
Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.
Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.
Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.
– Защо заложихте на черешите?
На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още няколко европейски страни, вече сме на пазара и в Южна Африка. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.
Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята шеста година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и вече имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.
Пазар за български череши има. Ние успяхме да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната.
Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.
- Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка…
- Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.
Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.
Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?
Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.
Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.
ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.
- Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?
- При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.
- Какви са конкретните ти предложения?
- Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.
За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.
Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.
И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.
Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.
А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.
Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?
Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.
АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.
Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?
- За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.
- Ще останеш ли в България?
- Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.
