Зърнено-житните култури имат критични фази на потребност от хранителни елементи
Добивът от селскостопански култури се формира основно за сметка на хранителните вещества в почвата. Тяхната достъпност, излишък или недостиг водят до необратими в развитието на растенията биохимични процеси, които се отразяват негативно върху добивния потенциал. При определени биотични и абиотични фактори растенията не са в състояние да усвояват хранителни вещества с кореновата си система. В определени фази те дори прекратяват да черпят храна от почвата, въпреки че имат нужда от такава. Тогава на помощ идват листните торове, които значително подобряват физиологията на растенията, като им дават необходимите хранителни елементи.
В практиката има различни методи за обогатяване на почвата с хранителни елементи, но основно това става чрез внасяне на големи дози минерални и органични торове.
В какво се състои тайната на организацията
на минералното хранене на културите. В най-разпространения метод за внасяне на торовете има и много отрицателни моменти. Неравномерното разхвърляне на минералните торове понижава качеството на почвата, като убива полезната микрофлора, увеличава броя на фитопатогенните видове микроорганизми, причиняващи опасни болести по растенията, води до вкисляване и засоляване на почвата и др. Известно е също, че достъпността на елементите в минералното хранене, т. е. това количество, което може да бъде непосредствено усвоено от растенията, е много ниска.
Организацията на пълноценно минерално хранене изисква професионален подход. Агрономът трябва да знае кога и какво количество хранителни елементи са потребни на растението, за да се постигнат желаните добиви. Вземат се предвид редица фактори: баланс между хранителните елементи, тяхната достъпност за растенията, особености на хранене в различните етапи на развитие и други.
Значението на балансираното минерално хранене нараства във връзка с внедряването в производството на интензивни, високо отзивчиви на торене сортове зърнени култури, които остро реагират на дефицит на някои елементи на минерално хранене, както макро-, така и микроелементи.
Пълноценното развитие на растенията зависи от този хранителен елемент, който присъства в минимално количество (Закон на Либих: Съществуването, развитието и продуктивността на организмите се определя не от наличните в изобилие хранителни вещества, а от тези, които са в минимум.) Недостатъкът на който и да е елемент не се компенсира с излишъка на всички останали. Така, ако в почвения разтвор азотът, калият и другите елементи са в излишък, но не достига фосфор (или обратно), растенията ще се развиват нормално до момента, в който са усвоили всичкия достъпен фосфор. В съответствие с принципите на толерантността, излишъкът на което и да било вещество може да бъде също толкова вреден, колкото и липсата му, т.е. всичко е добре, когато е с мярка.
Кога настъпват критичните фази в развитието на зърнените култури
Количеството достъпни за растенията елементи на минерално хранене определя изходното плодородие на почвата, повишаване и намаляване на достъпните хранителни елементи през цялата вегетация, тяхното съдържание и съотношение при приемане в конкретните фази на растеж и развитие на растенията.
Както недостигът, така и излишъкът на хранителни елементи причинява стрес в растенията на зърнените култури, като най-вече намалява тяхната потенциална продуктивност. Особено голямо е влиянието на дисбаланса на хранителните елементи при зърнените култури в периодите: братене, цъфтеж, наливане на зърното.
Растенията на зърнените култури поглъщат практически всички съществуващи в природата елементи, като най-важните 25 от тях са: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, калий, сяра, силиций, натрий, магнезий, калций, хлор, ванадий, хром, молибден, манган, желязо, кобалт, мед, цинк, олово, селен, флуор, йод, бор. Растенията могат да загинат при тяхното отсъствие или съществен дефицит.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
