loader image

Растителните остатъци икономисват торове и подобряват полето

След минерализация страничната продукция от стърнището съдържа всички хранителни елементи в леснодостъпна форма

Опитът на земеделските стопанства в развитите страни по света, които са се специализирани в производството само на растениевъдна продукция, показва, че те отглеждат ограничено количество култури при значителен дял в структурата на посевите, като правило – в сеитбообороти с кратка ротация. При такива условия на производство именно постоянното използване на страничната продукция от предшественика осигурява запазване на плодородието на почвата и икономия на минерални торове.
Известно е, че научнообоснованото редуване на културите по-лесно и пълно се реализира в многополни сеитбообороти с продължителност на ротацията 7 – 11 години. В краткоротационите сеитбообороти, когато една култура заема едно-две полета, нейният дял в триполния сеитбооборот нараства до 33,3 и 66,6% и към 25,0 –50,0% — в четириполния. Като следствие рязко се намалява срокът за връщане на културите на предишното им място на отглеждане, усложнява се тяхното разполагане след добри предшественици.
Необходимостта от спазване в сеитбооборота на научнообосновано редуване на културите във времето се обяснява с химични, физични и биологични фактори. При пазарните отношения в аграрния сектор влиянието на икономическите фактори на сеитбооборота значително нараства и те често стават доминиращи в сравнение с агроекологичните. Към последните се отнасят: конюнктурата на пазара; търсенето и предлагането на стокова продукция, нейната конкурентоспособност, борсовата цена; стойността на разходите за производство на реализуемата продукция, нейната себестойност; размерът на печалбата на единица площ при едно или друго редуване на културите в сеитбооборота.
През последните години все по-често и у нас се говори за възможностите и необходимостта от концентрацията на посевите с основните стокови култури в краткоротационни сеитбообороти. При такова интензивно производство на растениевъдна продукция основна задача на съвременната наука и производство е

внедряване на мерки за интензификация на земеделието
Такива са прилагането на високи норми на торене, интензивна обработка на почвата, странична продукция от предшествениците, интензивна химична защита на растенията, без които е невъзможно повишаване на добивите.
Прекратяването и предотвратяването развитието на негативни процеси и кризисни явления в земеделието трябва да стават по пътя на научнообосновано разполагане на културите в сеитбооборота. Благодарение на това продуктивно се използват земите, торовете и страничната продукция от предшестващите култури, по-добре се реализира потенциалът на сортовете и хибриди растения, понижава се нивото на заплевеленост, намалява въздействието на болести и неприятели в посевите при минимално използване на химични препарати.
В последните десeтилетия в технологичните процеси на отглежданите земеделски култури
широко се използва прибирането на предшествениците
с раздробяване и разпръскване на листостъблената маса на растенията. Този начин е прост за прилагане и икономически целесъобразен за намаляване на разходите при работа, свързани с транспорт на слама или листостъблена маса, за складирането им и превръщането й в органичен тор. В същото време тези процеси играят голяма роля в биологизацията в земеделието, повишаване плодородието на почвата, запазване на околната среда. Днес е безразсъдно да се пренебрегват толкова хранителни елементи и органично вещество особено в период, когато е нужно да се правят икономии.
Всички разбират, че наред с положителните свойства от използването на растителните остатъци има и някои особености, свързани с отглеждането на следващите в сеитбооборота култури.
При наличие на голямо количество растителни остатъци (проекционното покритие на повърхността на почвата е над 50%) нагряването на повърхностния слой почва в пролетния период може да задържа 0,5 – 1°С в сравнение с чисти от остатъци полета. От начина на разпределение на растителните остатъци зависи и влажността на почвата. Интензивно изпарение на влага се наблюдава на площи, където е направено заравяне на следжътвените остатъци на дълбочината на обработка на хумусния хоризонт, а при разпределението им по повърхността на полето при обработка без обръщане на почвата, загубата на влага е значително по-малко. Във връзка с това посевите от селскостопански култури по-добре стартират на полета с минимални количества растителни остатъци на повърхността на почвата, а закъсняват там, където тяхното количество е максимално.
Страничната продукция, раздробена от комбайните и равномерно разпръсната по полето, ускорява инфилтрацията на влага в почвата, намалява повърхностния отток, забавя скоростта на вятъра на повърхността на полето, предпазва почвата от прегряване, намалява загубата на влага от изпарение, поема върху себе си кинетичната енергия от дъждовните капки, предотвратява преовлажняването на почвата и образуването на повърхностна кора, отслабва ерозията. И още нещо много важно – поглъща остатъчния, неизползван за формиране на реколтата азот, предотвратявайки неговата загуба и замърсяване на подпочвените води.
Системното използване на сламата като органичен тор
засилва жизнеспособността на микрофлората в почвата и интензивността на нейното дишане. От една страна, това подобрява хранителния режим. От друга страна обаче, внасянето на слама – материал, богат на въглерод и беден на азот (с широко съотношение С:N, равно на 80-100), води до трайно фиксиране на леснодостъпния азот в почвата, благодарение на усилване на микробиологичната дейност. Ако не се подаде допълнително количество азот за нуждите на този процес, това може да доведе до намаляване добивите от следващите култури.
Положителните следствия от прилагането на технологии за прибиране на културите с раздробяване и разпръскване на листостъблената маса на растенията са биологизация на земеделието, повишаване плодородието на почвата и опазване на околната среда. Доказано е, че в състава на сламата влизат всички необходими за растенията хранителни вещества, които след минерализация стават леснодостъпни за растенията. Учените отбелязват, че съдържанието на хранителни елементи в сламата е повече, отколкото в зърното. Средно сламата на пшеницата и ечемика съдържа 0,5% азот, 0,2% фосфор, 0,9 – 1,0% калий и 30 – 40% въглерод, а в листостъблената маса на слънчогледа има 1,56% азот, 0,76% фосфор, 4,52% калий, а също сяра, калций, магнезий и различни микроелементи – бор, мед, манган, молибден, цинк, кобалт и др. Това показва, че листостъблената маса на слънчогледа е значително богата на макро- и микроелементи.

Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X