Сеялката за царевица, както и сеялката за всяка друга култура, може да има много възможни конфигурации и достъпни опции. Но тъй като ботшите са основните работни органи на всяка сеялка и имат голямо значение за качеството на сеитбата, то изборът следва да започне точно от тях.
Има два основни вида ботуши за съвременните сеялки за окопни култури – двудискови с широки опорни колела отстрани и анкерни, най-често разполагащи с предни или задни копиращи колела.
Анкерните ботуши
се представят добре на тежки преовлажнени почви, тъй като при тях го няма ефектът от натрупване на почва, както е в дисковия вариант. Също анкерът е ефективен и на леки почви, тъй като позволява да се запази влагата в сеитбения слой. Към недостатъците може да се отнесат скоростта на работа, не превишаваща 6-8 км/ч, взискателността към равномерната структура на посевния пласт (без камъни, дупки и уплътнени участъци), както и неточното копиране на релефа на почвата. Последната особеност оказва по-малко влияние върху равномерността на дълбочината на сеитбата при работа на дълбочина 5-6 см (при сеитба на царевица), отколкото при работа на 2-3 см (при сеитба на рапица и др.)
При каменисти, неравни, пресушени почви е по-добре да се работи с дискови ботуши. Но те вървят лошо при преовлажнени почви. При изравнени и влажни терени анкерните се представят по-добре.
Двудисковият ботуш
може да работи на високи скорости над 15 км/ч, държи работната дълбочина по-стабилно в различни условия и не е взискателен към еднородността на сеитбения слой. За последното му помага високият режещ ефект и често – закрепването на страничните опорни колела на принципа на разминаването – при среща с камък се повдига само едното колело, оставяйки в своето положение дисковете и второто странично колело. Такъв тип ботуши са по-скъпи от анкерните, но по-универсални и ефективни за повече региони.
Сеялките с дискови ботуши при работа на тежки почви, както и на каменисти терени, имат предимства пред анкерните, тъй като те по-малко „подскачат“ по камъните и са подложени по-малко на налепване с почва.
На какво да се обърне внимание
Чистач на браздата: за работа по каменисти и твърди почви трябва да се поставят предни зъбчати колела, които преместват камъните настрани и позволяват да се постигне стабилна работа на ботуша.
Притъпкващи колела: за затваряне на браздите производителите на сеялки предлагат широк избор от колела, затварящи семенната бразда. При тежки почви най-често са подходящи по-тесните колела и в някои случаи – такива с агресивен профил.
Торовнасяне: царевицата често се сее с едновременно торовнасяне в междуредието. Обърнете внимание на вместимостта на бункера за торове. Ако за вашите норми на навесната сеялка тя е твърде малка, то разгледайте варианти с прикачен бункер (най-често такава сеялка има от 16 работни реда).
Електрическо задвижване: тази опция позволява да се постигне по-равномерно поставяне на семената, да се контролира работата при участъци с припокриване и да се сее по работни карти. Това е оправдано при сеитбата на царевица за зърно, по-рядко при силажната.
Скоростна сеитба: за работа на скорости над 10-12 км/ч сеялката трябва да бъде оборудвана с пневматично изстрелване на семената, електрическо задвижване и настройки за високо притискателно усилие на секциите. Трябва да се има предвид, че такава конфигурация може да струва два пъти повече от стандартната окомплектовка на машината, но и изработената норма ще бъде два пъти по-висока за едно и също време.
Да се подбере сеялка за царевица днес може практически за всякакви условия. При каменисти и тежки почви например, е най-добре да се работи с класически двудискови сеялки с преден чистач на браздата. Ако се съмнявате, винаги може да се обърнете към дилъра за демонстрация на вашите полета. За целта не е задължително да чакате пролетната кампания, тъй като, разходвайки съвсем малко количества семена, ще можете да пробвате сеялката на собствените си площи във всеки сезон при благоприятно време. Този подход ще ви позволи да посрещнете пролетната кампания с най-ефективната именно за вас машина.
