Мерките за бързо разлагане на стърнището предотвратяват възникването на епифитотии при пшеницата
Гъбата Fusarium graminearum е един от най-опасните растителни патогени. Тя причинява различни заболявания на зърнените култури – пшеница, ръж, ечемик, царевица и др., като прави продукцията от тях опасна и негодна за консумация. Доказано е, че метаболитите на плесента от гъбата са токсични за хората и животните. Основните микотоксини, продуцирани от F. Graminearum, са деоксиниваленол (DON) и зеараленон. Някои щамове продуцират и други токсини, които също са опасни.
Fusarium graminearum има изключително негативно икономическо въздействие върху селското стопанство, като производствените загуби в световен мащаб се оценяват на 50%.
Ако по време на прибиране на царевицата за зърно или веднага след това растителните остатъци не бъдат раздробени, епифитотията от фузариум на зърнените култури, идващи след нея в сеитбооборота, е предопределена.
Отглеждане на пшеница след царевица
При ограничения брой полски култури, които се отглеждат в нашата страна, почти винаги след царевицата за зърно идва зимната пшеница. При отглеждането й след царевица, рискът от разпространение на фузариум е значително по-висок, отколкото във варианти с други предшественици. Освен това биологията на причинителя на фузариума усложнява борбата с него с химични средства за растителна защита: КПД на такива операции е максимум 60%. По-подходящи методи тук могат да бъдат подборът на устойчиви сортове и качествената почвообработка. Силно влияние за намаляване съдържанието на токсина DON (дезоксиниваленол) в пшеницата оказва допълнителното раздробяване на следжътвените остатъци от царевица.
Опасен предшественик
Царевицата е подходяща за заселване, развитие и съхранение на причинителя на фузариума. В началото на нейното узряване гъбата прониква в ниската част на стъблата и след прибиране на реколтата всички растителни остатъци практически се оказват заразени. Оставащата на повърхността растителна маса се характеризира с близко към единица съотношение въглерод към азот (съотношение С:N), което е изключително благоприятна среда за развитие на болести.
Природните условия през 2007 и 2012 г. в Германия са били изключително благоприятни за естественото разпространение на фузариум във фаза цъфтеж на пшеницата. Тогава е установено, че културата е била значително по-силно поразена на полета, където е отглеждана след царевица, отколкото при отглеждане след други предшественици. Разбира се, такава ситуация не се повтаря всяка година. Развитието на фузариума в голяма степен зависи и от природните условия. Това означава, че при идентични изходни параметри – сорт, сеитбооборот и обработка на почвата, има възможност след царевица да се получи здрава реколта от пшеница.
Причинителите на различните гъбни болести по-дълго време се запазват в растителните остатъци на царевицата, отколкото например в стърнище от пшеница. От съхраняващите се по стъблата на царевицата патогени могат да се открият причинители на различни видове фузариум. Но по отношение на микотоксините при отглеждане на зимна пшеница след царевица, става въпрос преди всичко за гъбата Fusarium graminearum – тя образува на неразградените стъбла черни кълбовидни плодни тела, т. нар. перитеции.
При благоприятни природни условия те освобождават аскоспори, които попадат на цъфтящите класове на следващите култури – зимна пшеница. Спорите започват системно да се развиват в растенията и образуват токсина DON. Затова усилията следва да се насочат за отстраняване на условията, подходящи за растежа и развитието на причинителя, за да не може той да премине към масово производство на спори във фаза цъфтеж.
Подпомагане на разлагането
Поражението на класовете на пшеницата от фузариум е толкова по-силно, колкото повече неразложени следжътвени остатъци от царевица се намират на повърхността на почвата във фаза цъфтеж към края на май – началото на юни. Без съответстващо раздробяване тези остатъци (особено основата на стъблата с почвена буца около корените) се съхраняват дълго време без проблем. Често дори след година заораните царевични стъбла все още остават цели и в резултат на следваща почвообработка отново се оказват на повърхността. Освен това на тежки почви невинаги е възможно извършването на качествена оран.
Микроорганизмите могат да включат органичните остатъци в процес на интензивно разлагане само когато стърнището от царевица е силно наситнено. Колкото по-силен е процесът на разлагане на сламата, толкова по-слабо е заразяването с опасните форми на фузариума. При раздробяване на растителните остатъци до 1 см процесът на разлагане протича два пъти по-бързо, отколкото при наситняване до 5 см. Това се обуславя от повишаване активността на микроорганизмите в резултат на увеличената площ на съприкосновение със силно раздробените части на стърнището.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
