Десетият юбилеен агросеминар на Националната асоциациация на зърнопроизводителите се проведе в трудна и тежка година и стана много важен за българските земеделци. На него за първи път им бе представен в цялостен вид изпратения в Брюксел готов Стратегически план за земеделие в окончателен вариант и изискванията, които те ще трябва да изпълняват в новия програмен период. Изключително интересна дискусия протече на семинара, традиционно организиран в Пловдив от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за нейните членове. Над 3 часа министърът на земеделието Явор Гечев заедно с шефове на дирекции и с ръководството на Държавен фонд „Земеделие” отговаряше на изключително конкретните въпроси, задавани от фермерите. А след като внимателно изслушаха новите изисквания и отговорите на МЗм, зърнопроизводителите попитаха дали могат да се откажат от субсидии и просто да правят земеделие. „Не може“е отговорът на агрочиновниците. Дори и да се откажат от субсидиите, изискванията ще трябва да се изпълняват. А те са твърде завишени в сравнение с предходния програмен период и на фона на нарасналите разходи и липсващия пазар, може да се окаже, че не е икономически рентабилно да правиш земеделие в България.
Дори да не получават европейско или национално финансиране, фермерите задължително трябва да поддържат в добро състояние обработваемата си земя, като спазват българските национални стандарти. Самите санкции ще бъдат описани в специална методика, по която в момента министерството на земеделието работи.
Какво още стана ясно на семинара на НАЗ в Пловдив
Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ: Изпращаме трудна година
Проблемите ни съпътстваха от началото на годината и по-точно от нападението на Русия над Украйна. Това каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов по време на официалното откриване на Десетия агросеминар на асоциацията. През месец май Европейската комисия взе решение да отвори т.нар пътеки на солидарност. Целта беше да се помогне на Африка и Близкия Изток, които са силно зависими от тази пшеница. България е приятел на Украйна, но стоките, които влизат оттам, не са със същото качество, каза Костадинов.
Той припомни, че тези факти са довели до взимането на решение за протести от страна на зърнопроизводителите на европейско ниво. “Следим с притеснение тенденциите на пазара. С годините успяхме да докажем, че произвеждаме висококачествено зърно”, каза председателят на НАЗ.
“Една от най-важните части в него е изготвянето на Закон за браншовите организации”, отбеляза Костадинов и обърна внимание, че НАЗ от години настоява за ясни правила. “За да се случат тези неща и още, страната ни се нуждае от стабилна политическа обстановка”.
Българската пшеница винаги е била еталон за качество, каза служебният министър Явор Гечев
“НАЗ винаги е била сериозна огранизация, която е значима не само в България, но и в цяла Европа. Асоциацията винаги е била възприемчива по отношение на всяка иновация. И в тази трудна година доказвате, че в България има земеделие”, каза министърът.
Според него опростяването на европейската политика се отлага. “Трябва да прилагаш политики, които не познаваш, не е достатъчно вече да си само фермер”, посочи Гечев.
Стратегическият план съдържа всичко, което ще се изпълнява в земеделието следващите 5 години, той е по-различен, по-сложен и по-зелен. В него са и директните плащания, и инвестиционните мерки, и европейските цели, които трябва да постигнем“, коментира агроминистърът. Той информира, че в СПРЗСР са заложени общо около 98 интервенции. Ясни са параметрите на Първи стълб, по който предвиденият бюджет е 1,6 млрд. лева на година. От него 3% се насочват за млади земеделски стопани. 10% са заложени за т.нар. преразпределителни плащания за малките производители. Предвидено е 25 на сто от средствата да са за екосхеми.
Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Георги Тахов също бе гост на събитието.
“Вие доказахте своя принос за развитие на селското стопанство, отстоявайки и защитавайки позициите на своите членове. Въпреки че ДФЗ е институция, която не участва в създаването на политики в сектора, мога да ви уверя, че имате пълна подкрепа, за да отговорим на нуждите ви с по-гъвкави схеми и мерки”, каза Тахов.
По думите му ръководствата на Министерството на земеделието и на ДФЗ правят всичко възможно, за да защитят интересите на земеделските производители.
Въпроси
. Стопаните имаха изключително много въпроси, свързани с прилагането на Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 6), тъй като в български условия задължението за увеличаване на покривните култури от 30% на 80% при терени с наклон над 10 градуса е изключително тежко. В тази връзка и земеделският министър, и началникът на дирекция „Растениевъдство” в агроведомството Петър Кировски посочиха, че този стандарт е препъникамък и за останалите европейски държави. Поне 7 техни колеги също водят преговори с Европейската комисия за спазването на този стандарт. Според Гечев обаче има начин, с който стопаните да доказват, че са извършили необходимите практики.
. На въпрос дали от 2023 г. ще започне сателитното наблюдение на площите земеделският министър обясни, че това не би трябвало да е проблем за бранша, тъй като и сега този вид наблюдение се прилага, но в по-лек вариант. За пореден път той припомни, че различните регистри в министерството на земеделието още не са обединени, като в момента се работи по нов регистър, който да замени този по Наредба №3 и чрез който ще се постигне електронизация на данните.
. На директен въпрос от страна на ръководството на НАЗ дали са възможни обезщетения за нарасналите им разходи той обясни, че прегеворите продължават. Това, около което министрите със сигурност са се обединили, е, че помощите заради войната в Украйна ще се запазят и догодина.
Към този момент нито една държава-членка не е ползвала подпомагане по линия на Европейския фонд за управление на риска, припомни земеделският министър. Компенсаторните плащания от 60 млн. лева, които сега държавата превежда по мярка 21, са от националния бюджет. Ако случайно Съветът на министрите реши да има допълнително подпомагане от европейския фонд, Гечев ще предложи в България половината от бюджета да отиде за компенсиране на загубите от високите цени на торовете. Със сигурност ако подобна помощ бъде одобрена, тя ще отиде до абсолютно всички сектори в селското стопанство, но изплащането ѝ ще става само срещу фактури, които да удостоверяват закупените през годината торове. Фермерите да пазят фактурите за закупени торове за евентуални компенсации.
Християна Христова спечели стипендията на НАЗ
Стипендията в памет на зърнопроизводителя Иван Генчев Танев бе връчена за седми път. За седма поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите връчи стипендия в памет на Иван Генчев Танев, който бе председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Победителят, обявен на десетия агросеминар на НАЗ, който се провежда в Пловдив на 24-25 ноември, е Християна Христова. Християна следва магистратура по интегрирано производство на полски култури. Дипломирала се е като бакалавър по агрономство и полевъдство.
„Искам да пожелая успех на това младо момиче за това, че е започнало това начинание, и да я видим в нашите редици след няколко години“, бяха думите на председателя на Асоциацията Костадин Костадинов.
Настроения
Божидар Митов, Търговище: Няма яснота за нищо. Всички чакат, но бумащината става все повече, а земеделието – все по-малко. В Стратегическия план има безумни изисквания. Какво значи средноопределена заплата от НСИ – моят тракторист взима 4000 лв, в Благоеврад – 1000 лв! Аз се пенсионирам, но децата да му мислят.
Диана Бонева, Каварна: Във всякакви времена сме оцелели, сега ще слушаме и изпълняваме европейските изисквания. Който няма собствена земя и финансови култури освен пшеница, ще му е трудно. България направи земеделие на световно ниво, но то е трън в очите на европейците. Обаче земеделие без душа трудно се прави.
Ангел Вукодинов, Съединение: Много говорене се изговори. Не искам да коментирам, имам само един въпрос – министърът говори много, но някой запомни ли нещо важно от това, което каза?
Маломир Власов, Разград: Няма логика и дългосрочна политика. С всеки нов министър се почва отначало. Уморително е.
Радостина Жекова, Добрич: Подпомагането за слънчоглед е само едни големи приказки. Угари засяти със слънчоглед, не подлежат на подпомагане, ако сте взели подпомагане в сектор плодове, зеленчуци и животни, и сте на максималната допустимата стойност- не подлежите на подпомагане, ако в една от двете референтни години не сте сял слънчоглед-не подлежите на подпомагане; подпомагането е за декарите, в годината, в която сте сял по-малко слънчоглед. Референти 2020,2021. Ако собственикът на фирмата е починал, но фирмата продължава дейност-не подлежите на подпомагане, ако сте имали регистрация като физическо лице , но сте ”пораснал” и сте регистрирали фирма, със същата дейност-не подлежите на подпомагане.
Минорно
Българските зърнопроизводители днес не гледат с надежда в бъдещето. Да, те произвеждат най-качественото зърно на пазара. Но това не е достатъчно, за да оцелеят. Годините, които идват, им носят неясноти и притеснения. Твърде много се събра – ковид пандемия, война, отваряне на пазарите за евтино украинско зърно и тотална липса на пазар за българското, увеличение в пъти на основните консумативи за производство, повсеместна тежка суша и никакви перспективи за напояване, изключително тежки нови изисквания в Стратегическия план, които променят правилата, но пък за сметка на това – по-ниски ставки на подпомагането. След 30 години градене от нищото не е лесно да почнеш от начало и за пореден път да търсиш верния икономически път. И има ли го изобщо? Но българските зърнопроизводители са сила. Особено, когато са заедно. Не случайно на крака им дойдоха цялото Министерство на земеделието и Фонд „Земеделие“. Пламъкът и дръзновението от първите години може и да се позагаснали, но пък те се разгарят именно в трудни години. Дали и този път ще стане така и българските зърнопроизводители ще намерят отново правилният икономически рентабилен път, водени от любовта към професията и земята, а не единствено от бизнес интересите си? Ще намерят ли път към обединение в името на бъдещето си? Предстои да видим. На карта е заложено бъдещето на цял един икономически важен за България сектор – българското зърнопроизводство. Един от малкото, с които страната ни има пълно право да се гордее на световно ниво.
Ася Василева
