loader image

Никоя технология не е решение, ако проблемът е в техниката

С това обстоятелство се сблъскват 90 на сто от стопанствата в Европа, в резултат на което 30 – 40 на сто от потенциала на земеделските култури остават неразкрити, а при No-Till нещата дори се влошават  Уплътнената почва е подобна на стисната гъба – в нея няма място за въздух и вода. Особено чувствителни към преуплътняването на почвата са царевицата, слънчогледът, рапицата, соята, както и бобовите култури

Какви са опитите да се преборим с деградацията на почвата поради преминаването на тежките земеделски машини и какви стъпки по преоборудването на земеделския парк може да предприемат стопанствата, ще се опитам да разкажа в тази статия.
Проблемът за деградирането на почвите е многократно разискван от фермерите по цял свят. И ако в западните страни и Америка с неговото решение се занимават вече второ десетилетие, то в България темата стана актуална едва през последните десетина години. През тези години производството значително се интензифицира, съответно присъствието на тежка техника на полето съществено се увеличи, а и самите машини станаха по-тежки. При традиционната технология на почвообработка следите от земеделските машини покриват от 80 до 100% от сеитбените площи. А средното тегло на трактора е не по-малко от 10 – 20 тона, зърноприбиращият комбайн тежи почти 30 тона. Като се вземе предвид, че техниката излиза на полето около 10 – 12 пъти за сезон, то не е чудно, че проблемът се изостри. Преуплътняването на почвата е с натрупване. И резултатите не закъсняват – добивите никога не достигат максималния си потенциал. Основни лимитиращи фактори пред реализирането на заложения в културите потенциал за добиви са съдържанието на хумус и влагозадържащата способност на почвата, които намаляват на първо място поради преуплътняване и едва на второ място – поради механичните почвообработки.
Оптимален състав на почвата
Когато почвата е преуплътнена, тя не може да попива вода. В нея няма място нито за вода, нито за въздух. И още по-зле – в това пресовано състояние се образува непроницаем слой, които препятства оттичането на излишната вода.
В районите с дефицит на влага при преуплътняване на почвата значителна част от водата изтича от повърхността на полето, а останалата – бързо се изпарява. Следователно на нивото, на което се развиват корените, става невъзможно натрупването на влага, и при най-малката засуха растенията изпитват силен дефицит на живителна вода. През този преуплътнен слой корените на растенията не могат да си пробият път към по-дълбоките пластове в търсене на вода. Оттук и засушаването на почвата, нейното напукване и като резултат – намаляването на добивите.
В районите с прекомерна влага проблемът е различен – там водата застоява, растенията подгизват и почвата се заблатява.
Оптимален от агрономична гледна точка е следният състав на почвата: 50 – 45% твърди вещества  (минерални части), около 5% хумус (органични вещества), 25% въздух и 25% вода. И ако това съотношение се поддържа в течение на годината, то е напълно възможно да се приближим до максимално заложените в културите добиви.
Но преуплътняването води до намаляване на свободното пространство, необходимо за циркулирането на въздуха и водата и растежа на корените на растенията. При благоприятни условия корените на есенната пшеница могат да проникват в почвата на дълбочина до 1,5 – 2 м. Опирайки в преуплътнения слой, културата рязко намалява добивността си, особено при засуха.
Според изследванията пролетниците са по-чувствителни към преуплътняването на почвата от есенниците.
Изследвания, проведени от компания Väderstad, са показали, че при увеличаването на броя на преминаванията по полето на тежка техника, и съответно увеличаване на уплътняването на почвата, добивите от всички култури намаляват. 
Много фермери се надяват технологията No-Till да реши този проблем, но правят стратегическа грешка. Те използват техника с високо относително почвата налягане. Като резултат те продължават да уплътняват почвата, и още след няколко години добивите падат. При класическата технология основната обработка разрохква горния слой на почвата и компенсира преуплътняването поне веднъж годишно. Ако искате  No-Till – премахнете уплътняването на почвата.
Поради липсата на всякакъв контрол върху налягането на машините върху почвата, много стопанства са преминали от проблема на плужната пета към друг, още по-неприятен – непрекъснатото уплътняване на почвата на дълбочина над 70 см. И ако с плужната пета може да се борим с дълбоко продълбочаване, то с такъв дълбоко залегнал слой битката е трудна. И ще се наложи тя да се води в продължение на няколко години, максимално намалявайки налягането, което техниката оказва на полето.

Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X