Микроелементите са активатор на много биологични и биохимични процеси в растенията, животните и човека. Участват и в окислително-редукционните процеси, като оказват пряко или косвено влияние върху фотосинтезата, дишането, биосинтезата на въглехидрати, белтъци, пластидни пигменти, витамини, ауксини, гиберелини, цитокинини и др. Те влияят върху оплождането и развитието на яйцеклетката и ембриона, образуването на меристемната тъкан, формирането на репродуктивните органи. Спомагат за повишаване устойчивостта на растенията срещу ниски и високи температури, суша, гъбични и бактериални заболявания.
Установено е, че активното участие на микроелементите в метаболитните процеси на живите организми до голяма степен се определя от техните физико-химични свойства. Микроелементите са склонни да образуват комплекси с различни органични съединения. Най-често тези елементи се намират в растителните клетки под формата на различни протеинови комплекси като EDTA, EDDHA и DTPA. Когато се свързват с ензими, те увеличават своята каталитична функция и ензимните си свойства. Около 30% от познатите досега ензими съдържат в молекулите си микроелементи. В зависимост от естеството на реакциите функциите на микроелементите са различни, но имат и общи черти като транспорт на електрони в окислителната верига. По този начин циклите на биохимичните реакции, свързани с фотосинтезата, дишането, редуцирането на нитратите и фиксирането на молекулярен азот, се извършват с помощта на мед, молибден, манган и желязо.
Някои микроелементи спомагат за формирането на определена пространствена конформация на протеиновата молекула. В други случаи йоните на микроелемента могат да действат като мост между ензима и субстрата. Например манганът, цинкът, молибденът и медта имат подобни ефекти върху фотосинтетичната активност на растенията. А медта, борът и цинкът влияят върху движението на асимилатите от листата към генеративните органи и корена. Това сходно и близко действие на микроелементите се проявява ясно при повишена температура на околната среда, което основно затруднява миграцията на асимилатите.
Установено е, че бор; манганът, цинкът, медта и кобалтът в комбинация с някои аминокиселини повишават устойчивостта на растенията към суша, като повишават хидрофилността и водозадържащия капацитет на колоидите. Поради сходния ефект на микроелементите върху метаболизма, рядко се получава адитивен положителен ефект при едновременно лечение с няколко продукта, съдържащи микроелементи. По отношение на увеличаването на добива, той се проявява най-добре в комбинация от препарати с микроелементи, протеинови хидролизати, естествени фитохормони и хуминови киселини.
Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че чрез увеличаване на концентрацията на микроелементи в растителните тъкани, специфични ензими могат да бъдат селективно активирани и инхибирани, за да ръководят някои физиологично-биохимични процеси, свързани с покълването, растежа, развитието и продуктивността на растения.
