Една от първите задачи в ранна пролет при зърнопроизводството е подхранване на есенните култури с азотни торове. При възобновяване на вегетацията зърнено-житните култури имат повишена потребност от азот. Това е така, защото постепенното затопляне на времето и повишената влажност на почвата водят до значителни загуби на азот от измиване и денитрификация, което води до проблеми в растежа на културите. Свеждането на този проблем до минимум в практиката е решен, като есенните култури се торят пред- или присеитбено с малки дози азотни торове, а по-голямата част от тях се внасят непосредствено преди възобновяване на пролетната вегетация.
Внасянето на основния хранителен елемент на излизащите от зимен покой култури има значителен ефект върху тяхната производителност.
Земеделските производители, които търсят ефикасно управление на посевите си за високи добиви при пшеницата, трябва точно да преценят времето за внасянето на азот в съответствие с етапите на растежа и потребностите на културата, а не просто да внесат определено количество азотни торове.
Изискванията към азот на основната житна култура – пшеницата са най-големи през пролетта, при възобновяване на вегетацията, когато етапите на растеж протичат най-бързо. Оптимизиране на този растеж се постига, когато внасянето на торовете съвпадне с нуждите на културата.
Азотът е хранителен елемент, който най-много от всички изисква прецизно и точно управление. Правилното азотно торене е важен лост за доходност при отглеждане на зимните житни култури, защото вредно влияние има както недостига, така и излишъка на елемента. Симптомите на азотен дефицит се изразяват в бледо зелени (хлоротични) растения, които са слабо развити, а излишекът му води до прекомерен вегетативен процес, повишена чувствителност към заболявания и по-нисък добив. Освен това, излишcкът на азот често води до повишаване на нивата на елемента в подземните и повърхностните води и има негативни екологични и икономически последици.
