loader image

Винопроизводителите в ЕС искат намаляване на разходите за енергия

Както продоволствената сигурност, така и устойчивостта на околната среда за предприятията за селскостопански и хранителни продукти зависят от по-ниските разходи, най-вече фермерите, според Лука Риготи, председател на работната група по виното към Европейската асоциация на фермерите.

Войната в Украйна, енергийната криза и растящите разходи засягат производствените сектори в цяла Европа и винарският сектор не прави изключение.

„Извънредните ситуации, през които преминаваме, увеличиха разходите за обработка на винарските изби и разходите за материали – стъкло, хартия, опаковки, етикети, коркови тапи. Освен това имаше период на трудности при снабдяването“, обясни Риготи, който е и ръководител на Mezzacorona Group, кооперативна винарна в италианската провинция Тренто.

Според годишния доклад на регулаторната комисия за 2022 г. стойността на бутилираното вино и сертификатите нарастват. Продажбите са нараснали с 11% в сравнение с 2020 г. и с 12% в сравнение с 2019 г. През 2021 г. сертифицираното бутилирано вино е достигнало границата от 10 милиарда евро, според доклада.

„Годината, която току-що затворихме винарните обикновено затварят в средата на годината около юни или юли) беше интересна“, каза Риготи, „както по отношение на продажбите, така и на износа. Така че можем да кажем, че все още държим позициите си.

„Бъдещето обаче ни кара да се тревожим доста за тези разходи, които вече не могат да се контролират, и за спада в покупателната способност на семействата, което се превръща в проблем. Виното не е първа необходимост и се намираме в труден период не само за земеделския сектор, но и за цялата икономика.”, посочи експертът.

2022: най-сухата година

Тази година секторът на хранително-вкусовата промишленост е претърпял най-тежката суша, регистрирана някога, според института за атмосферни науки и климат към Италианския национален съвет за научни изследвания.

Горещото и сухо време затрудни намирането на вода за напояване в някои райони, въпреки че производството не пострада: „В сухи години винаги имаме добри реколти“, каза Риготи.

Най-важните предизвикателства според винопроизводителя са предстоящите.

„Налице са не само икономическа, но и геополитическа несигурност“, каза Риготи.

Според него има много по-тежки фактори, засягащи безопасността на хората, дори тези, които са относително далеч от зоната на конфликта“.

„Трябва да се подготвим като бизнес и да работим за намаляване на цените на енергията. Знам, че няма да е лесно, но трябва да вървим по този път, трябва да имаме повече средства, за да постигнем тази цел, защото продоволствената сигурност и екологичната и социална устойчивост зависят от по-ниските разходи.“, отбеляза той.

Подчертавайки колко важен е лозаро-винарският сектор на европейско ниво, Риготи каза, че е необходима икономическа стабилност, за да се премине към „по-устойчиво земеделие и лозарство, зачитащи околната среда и земята“.

В своя план за 300 милиарда евро за увеличаване на спестяването на енергия, наречен REPowerEU, Европейската комисия даде възможност на държавите-членки доброволно да прехвърлят част от парите от някои фондове на ЕС, като Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП), към фонзда за възстановяване и Механизма за устойчивост.

Тази гъвкавост при използването на средствата от ОСП обаче не беше добре приета от фермерите, които подчертаха, че използването на средства от националните стратегически планове на ОСП може да бъде приемливо само ако инвестициите в REPowerEU са инициирани от земеделската общност.

Предложения за пестицидите

По отношение на предложението на Комисията от юни за намаляване на употребата на пестициди с 50% до 2030 г. Риготи повтори загрижеността на няколко държави-членки на ЕС, които призоваха за нова оценка на въздействието и изразиха загриженост относно безопасността на храните.

„Предложението беше разкритикувано като неосъществимо“, каза той.

„Мога да говоря само за света на виното и трябва да продължим по пътя, който започна преди години в нашия сектор. Той включва работна етика, уважение към околната среда и хората. Искаме да бъдем главни герои по този път, но той трябва да бъде съвпътстван с проучвания на въздействието.“, посочи експертът по виното.

Европейската комисия също така ще трябва да представи оценка на въздействието за нови геномни техники през март следващата година. Терминът нови геномни техники – или нови техники за отглеждане на растения, описва редица научни методи, използвани за промяна на геноми на определени характеристики на растенията, като например устойчивост на суша.

Въпреки че Риготи каза, че цени ползите от устойчивостта на техниките за редактиране на генома, той добави, че целта не трябва да бъде създаването на нови сортове лози.

„Трябва да направим тези, които вече са налични, устойчиви, защото виното е традиционен пазар и сортовете са едни и същи от години“, добави той.

Процентите площи, които ще бъдат отнети от лозарството в отделни райони през следващите години ще бъдат значителни.

„Ако искаме да вървим по общи устойчиви пътеки, в които присъства лозаро-винарският сектор, трябва да седнем и да планираме заедно, за да постигнем резултати, които се подобряват всяка година.“, подчерта Риготи.

„Ако европейските стоки не са достатъчно продуктивни, за да отговорят на търсенето, ще бъдем принудени да отворим пазара си за неевропейски продукти, което би било неприемливо. Трябва да поемем по път, който е наистина жизнеспособен и който решава проблема.“, заключи той.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X