loader image

Бъдещето на растениевъдството е под въпрос

Пазарът на препарати за растителна защита (ПРЗ) претърпя сериозни промени. Фирмите-производители се консолидираха, текат процеси на сливания и поглъщания. Пускането в оборот на нови активни вещества става все по-трудно и сложно, а много от разрешените препарати вече не са достатъчно ефективни. В същото време растителната защита е основен елемент от съвременните технологии по отглеждане на земеделските култури и без нея бъдещето на растениевъдството в световен мащаб е обречено. Накъде върви светът и какво е бъдещето на земеделието?

Тенденции на пазара на ПРЗ

Световният пазар на ПРЗ преживява сериозни промени. Особено бурен е европейският пазар. Все по-трудни правила ограничават разрешаването за използване на нови активни вещества, а в правителствените кръгове се обсъжда въвеждането на специален данък. На този фон действието на много от сега използваните препарати се влошава – цели групи активни вещества се сблъскват с проблема на устойчивостта, а препоръките по предотвратяване развитието на резистентност често се пренебрегват и дори напълно се игнорират. Световноизвестни концерни преживяват епоха на сливане и поглъщане и това се отразява негативно на броя на провежданите от тях изследвания, а също така и на цената на ПРЗ за потребителите. Нека разгледаме актуалните мегатенденции на пазара за препарати за растителна защита от три позиции и да се спрем на някои от тях.

Агрохимия, промишленост и търговия

Промишлеността частично съкращава обема за финансиране на изследователските работи и разработки на нови активни вещества, съсредоточава се повече в производството на масови продукти. Провежда се консолидация на концерни и дистрибутори. Производството в Китай и Индия води до свръхпроизводство. Пазар на бъдещето наричат страните от Азия и Африка. Положението е нестабилно.

Селскостопанските производители

Менят се формулации: от прахове (ВРП – водоразтворими прахове) и гранули (ВРГ – водоразтворими гранули), към маслени дисперсии (МД), капсулни суспензии (СК) или микроемулсии (МЕ). Ко-формулации откриват нови хоризонти. Продукти на биотехнологиите често не се търсят, остават неизползвани. За защита на растенията от патогени и вредители се прибягва към използване на нанотехнологии. С все по-голямо търсене се ползват биопрепаратите. Внедряването на достиженията на точното земеделие и дигитализацията позволяват да се намалят разходите за ПРЗ с 15%, особена роля тук играят сензорните технологии.

Регулиращи органи

Разрешение за използване получават все по-малко активни вещества. Сред причините са високата стойност на досиетата, изисквани при оформление на разрешенията, и несъответствието cut-off – критериите, сред които например е влияние на ендокринната система на човека. Отделен пример – глифозат, съдбата на който Еврокомисията не е решила до този момент и дискусията още продължава.

Мащабна трансформация: сливания на гиганти

Смущенията, които търпи през последните две години пазарът на ПРЗ, който е обвързан и разбира се, се влияе от неблагоприятната обстановка на аграрния пазар. За да остане този пазар привлекателен за своите акционери, се демонстрират растящи, без оглед на конкретни резултати, печалби, а “химиците“ започнаха да генерират идеи за сливания и поглъщания.

Точност на приложение

Но не само стратегиите за окрупняване на химическите компании са бъдещето на отрасъла. Както показва анкета, повечето специалисти в Германия смятат, че в близко бъдеще селскостопанското производство ще стане немислимо без използване на сензори, в частност при внасяне на хербициди и фунгициди. Пазарът днес вече предлага решения, позволяващи да се намали разходът на хербицид с 20 – 60%. Такива показатели са получили изследователи от Университета Вагенинген (Нидерландия) при провеждане на изпитвания на система сензорни дюзи AmaSpot на компания Amazone, разработени съвместно с фирма Rometron и производителя на разпръсквачи agrotop. За системата, монтирана на пръскачките на немския производител, се заговори през 2015 година. Принципът на нейното действие се състои в това, че флуоресцентни датчици GreenSence реагират на наличие на хлорофил, разпознават плевелните растения или покълващите самосевки, в резултат на което работният разтвор от разпръсквачите се подава именно на разпознатите растения и не се разпръсква по цялата повърхност на полето.

Своята лепта в намаляване товара на околната среда внася и Bayer, обединявайки усилия с известния производител на технически решения Bosch. На световното изложение Agritechnica 2017 в Хановер (12-18 ноември) бе представена “технология на умното разпръскване“. Тя се отличава от предшестващите системи, които различават само наличие или отсъствие на растения, но не ги разделят на плевели и посев.

“Умното пръскане“ по Bosch и Bayer предполага използването на множество камери на щангата с разпръсквачи, които правят голямо количество фотографии на плевелната растителност. Снимките се анализират от система, в резултат на което става възможно идентифицирането на вида плевел и тогава се взема решение за “оптимален метод на въздействие“ върху него. Интересно е, че системата може да отчита предшестващите обработки, да анализира съвместимостта на активните вещества и да изчислява най-ефективната доза за изпръскване на работния разтвор.

Цената на забраната

Ако говорим за бъдещето на отрасъла, не може да не засегнем въпроса за по-нататъшната съдба на глифозата. Най малкото, защото в света почти 400 млн. ха се обработват с препарати именно на базата на това активно вещество. Хербицидите на основата на молекулата, открита през 1950 г. от швейцарския химик Хенри Мартин, са получили широко разпространение в селското стопанство в началото на 70-те години на миналото столетие и все още са доста популярни. Според обнародваните през август т. г. изследвания, проведени от компания Kleffmann, през 2015 година в света са били използвани над 850,57 хил. т глифозат, като 90% от тях се падат на отрасъла селско стопанство. Примерно 361 млн. ха са били обработени с хербициди на основата на глифозат.

Напомняме, че горещите дискусии около това активно вещество се разгоряха преди няколко години във връзка с пререгистрацията му в Евросъюза. Тогава обществеността беше възбудена от отделни изследвания, предполагащи, че глифозатът провокира развитие на онкологични заболявания, оказва влияние на ендокринната система на човека, вреди на екологията. В края на 2014 г. се появиха опровержения на тези хипотези, но въпреки това Еврокомисията до този момент не е приела окончателно решение дали да продължи срока на прилагането на глифозата на територията на ЕС.

Агенция Kleffmann реши да защити ползването на глифозата, като анализира икономическите последствия за немските фермери от евентуалната забрана на това активно вещество. Отказът от хербицида с тотално действие ще изисква по-интензивни почвообработки, в резултат на което ще се увеличава броят на преминаванията в полето, ще нарастват разходите за ГСМ, ще се изостри проблемът с почвената ерозия, често ще се регистрират случаи на резистентност при плевелите, ще намалеят добивите от културите. Така например при отглеждане на пшеница разходите за дизелово гориво ще нарастват с 20%, на хербицидите – с 10%. Доходността на селскостопанското производство в рамките на едно стопанство съществено намалява, в отделни случаи и култури фермерите от хектар губят до 523 евро. Разходът на дизелово гориво в разчета на хектар ще бъде 10 – 23 л/ха, което ще се влее впоследствие в околната среда – емисията от въглеродния диоксид от един хектар ще бъде 28 – 61 кг.

Въпреки че Европа отчита само 4% от използвания в света глифозат, тя не е склонна да води диалог и дискусия и да се вслушва в мнението на водещи специалисти на пазара именно в страните от ЕС. Въвеждането на извънреден данък за използване на ПРЗ в Германия може да доведе до съществено колебание на пазара за храни, без да говорим за забраната на отделни групи препарати. От ограничения в използването са застрашени фунгициди от групата на азолите. Ако тази забрана влезе в сила, химическите начини за борба с полягането на стъблата, фузариума по класа, септориозата, жълтата и кафявата ръжда по пшеницата или мрежестата петнистост по ечемика ще останат невъзможни. Това се отнася и за фомата по рапицата и церкоспорозата по захарното цвекло.

Да вземем за пример активното вещество епоксиконазол. Според изследване на д-р Стефан Нолеп от Хумболтския форум по въпросите на продоволствието и селското стопанство HFFA (HumboldtForumforFoodandAgriculture) забраната ще се отрази на обработката с фунгициди на посевите с пшеница в 45 от 100 случая, и в 28 – при ечемика. В сравнение с необработените контроли прилагането на препарати на основата на епоксиконазол благоприятства увеличаването на добивите при пшеницата с 18, а при ечемика – с 20%. Без тези активни вещества приходите на селскостопанските производители ще намалеят почти с 50 млн. евро.

Или друг пример – неоникотиноидите. Без тях рентабилността при отглеждане на рапица съществено ще намалее, по данни на учени от HFFA. В рамките на ЕС забраната на обеззаразителите от тази група при рапицата ще доведе до огромен ръст от допълнителни издръжки – до 880 млн. евро. Оборотът при културата ще намалее с 350 млн. евро, за борба с рапичната бълха се изискват 120 млн. евро, а срещу зелевите мухи е безполезно да се провежда пръскане. Д-р Нолеп оценява загубите от качеството на маслодайните семена на 50 млн. евро, загубите на селекционерите и семепроизводителите –на 360 млн. евро.

Какво остава в арсенала?

Скъпоструващи решения, разширени сеитбообороти, по-интензивна почвообработващ, използване на сортове, устойчиви към едни или други патогени. Не е изключено измененията на пазара в крайна сметка да доведат до това, че в сеитбооборота културите на интензивното земеделие да се заменят от култури, изискващи по-малки разходи за ПРЗ, например царевица. При такъв сценарий практикуването на земеделие в отделни региони ще стане съвсем неизгодно.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X