loader image

Министър Явор Гечев: Хранителната сигурност в съвременния свят е крехко нещо

Местното производство на по-големи количества храни е важно и това се доказва  особено в период на кризи. Това каза министърът на земеделието Явор Гечев по време на конференция  „Агросекторът в криза. Спешни мерки“, която е част от 16-я Коледен форум от Националната кампания „Да! На българската храна“.

Понякога ние в България изпускаме приоритетите и акцентите, които може би са най-важни, каза още министър Гечев. Споренето за отделни пари, средства и т.н., често ни карат да изпускаме от поглед важните неща. Но виждам, че Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски в обръщението, което направи към участниците в днешния форум, е хванал основните акценти, които са заложени в българския Стратегически план, за като благодарим. Това значи, че Стратегическият ни план отива към неговата реализация.

Стратегическият план е чисто нов инструмент, различен от всичко до този момент. Може би затова е доста по-сложен и всеобхватен. Няма съвършени Стратегически планове в Европа. Стратегическият план включва в себе си абсолютно всичко за следващите 5 години, което е било по отделно до момента. Включва компесаторните до момента мерки по Стълб 1, ПРСР, инвестиционната част, включва Програмата по лозарство и винарство, включва секторните интервенции, включва Програмата по пчеларство и включва куп ангажименти, включително и законодателни такива, които държавата се е заела да прави.

Трябва да кажем едно много, много важно нещо или първото от много важните неща – Стратегическия план е стратегията, която ние трябва да постигнем по отношение на визията на Европа. Това не значи точно българската визия или не е само българската визия. Този Стратегически план е изпълнен с предизвикателства, които нито една от държавите до тук не е поемала.

Трудно се обяснява защо ставките някой път са по-ниски, защо не можем да видим парите на даден земеделец така, както в момента сме ги виждали само в една ставка, защо трябва да ги търсим в пет различни ставки, като 4 от тях са екологични. Защо има неща в първия и втория стълб и защо цялото това нещо вече е сложно, защо вече директните плащания, които бяха мантрата на ЕС, които осигуряваха допълнителна доходност и сигурност на земеделците, вече не са безусловни, а трябва да минават по зелени мерки. Защо ще връщаме пари ако не изпълняваме изискванията по Стълб 1, а не само по Стълб 2. И как това цялото нещо ще го постигнем при положение, че за този висок разговор, който водим, огромна част от земеделските производители дори не знаят, че такъв дебат съществува?

Как да направим така, че не просто да дадем информация при положение, че констатираме, че Стратегическия план преди да е одобрен, вече не е актуален? Стратегическият план се прави от 5 години насам. 5 години откакто на практика излязоха първите документи за Стратегическия план – зелените цели, позеленяването по зелената сделка. На мен ми се пада всеки път да завършвам Стратегическия план, по който са работили ред правителства. Аз дори да не харесвам редица от нещата, като включително аз имам препоръки, като този път май са повече.

Докато се правеше Стратегическия план, мирната и тиха Европа много сериозно мислеща за екологията, се сблъска с война на границата си. Цените на горивата отидоха в небето. 50% от оранжериите в Европа не засяха. Видя се, че хранителната сигурност е крехко нещо в съвременния свят. Видя се, че доставките на храни не са това, което бяха. Видя се, че не е екологично да караш нещо от другия край на света, а става и много скъпо при тези цени на горивата. И се видя, че хранителната сигурност е нещо много по-различно от това само да можеш да си внесеш или да покриеш нуждите на дадена държава за храна.

Видя се, че при кризи ние трябва да имаме локално производство на по-големи количества храна. За съжаление обаче цялото това нещо го няма в Стратегическия план, което значи че работата е не просто неприключила, а тепърва започва. Надявам се да има по-скоро постоянно правителство, защото изконното ми разбиране като министър е че зад политиките, които са ужасяващо сложни и различни и за първи път се сблъскваме с тях, трябва да стои постоянен кабинет с постоянно представителство в НС. Не е най-правилното нещо един кабинет, който не е постоянен, а временен като статут да взима тежки политически решения. Това е убеждението ми, независимо дали решенията, които се взимат са правилни или неправилни, това е нормалния политически процес и аз вярвам в парламентарната демокрация. Затова се надявам по-скоро да можем да напаснем българската част към Стратегическия план, като тука имат голяма роля народните представители.

Народните представители в този парламент май единственото нещо, за което се разбраха на първо четене е внасянето на Закон за подпомагане на земеделските производители, за да може земеделските производители, преработватели, всички браншове да се възползват от европейското подпомагане. Това доказва, че при национални интереси ние можем да работим като нация. Между първо и второ четене на самия закон имаше тежки преговори, защото е ужасяващо сложно да предвидиш всичко, много по-различно, много по-нестандартно, при това да направиш и буфери, които да ти оставят мястото да дишаш първите две години, в които да го напаснеш към реалността. Защото първите две години са предвидени за напасването на Стратегическия план, защото никой не е правил тези неща до момента.

Въпреки, че на нашия екип му се наложи да отстранява всичките забележки на ЕК, които бяха 405, ние отстранихме още около 105, съобразихме го доколкото можем с българската реалност, спорихме много тежко с Комисията, не приехме ужасяващо много неща, които тя искаше да наложим, например по Стратегията „От фермата до трапезата“, която още не е реална, а ние трябваше да я приложим в Стратегическия план. А с какъв мандат да го направим е другия въпрос. Благодаря и на българският евродепутат г-жа Вели, която ни оказа голяма помощ.

Ясно е, че парите в Стратегическия план няма да стигнат. Както и да ги делим, тези 13% по отношение на директните плащания в частта за обвързана подкрепа, няма да стигнат, няма да станат 15-20 или повече. Единственият вариант е ако Европа разгледа Стратегическата си рамка и увеличи парите си с инфлацията. Това е нещото, което можем да направим, включително и по отношение на искания за по-справедлив преход, защото в нормални години, като че ли се справяхме, но когато имаш ненормални години и самата Европа и света почват да изкривяват успоредно с всички останали икономиката, то тези които имат повече пари изкривяват повече икономиката.

Трябва изрично да се подчертае Европа е длъжник на държавите, особено на тези от Източна Европа. До тук финансиранията по отношение на Ковид 19 и украинската помощ са изключително почти и само от държавните бюджети. Извън 60-е млн. лв, които са по ПРСР, близо 1 млрд. лв. тази година излезнаха от Държавния бюджет в подкрепа на земеделските производители. Друг е въпросът, че след вълната Ковид, вълната подпомагания, другата година, това същото предстои отново.

Европа трябва да е малко по-смела в подкрепа на държавите във всички тези неща. Защото Европа, като цяло губи суверенитет в производството на храни. Огромна част от храните вече влизат от трети държави. Дори не говорим за зърнените и маслодайни култури, които влезнаха от Украйна. Европа е пред тежко предизвикателство. Инструмента за това в България се казва Стратегически план. Ще трябва да продължи работата по него, да се преразглежда, да се напасне българското законодателство. И се надявам на силен експертен екип в постоянното правителство, който наистина следващите две години да бъде изключително внимателен по Стратегическия план. Защото, пак казвам, той е сложен, той е различен, той е рисков по отношение на редица зелени политики.

Възнамерявам МЗм, в мое лице, да покани всичките български евродепутати на една голяма дискусия през януари по отношение на стратегията „От фермата до трапезата“, което на практика е продължение на Зелената сделка.

Това е новата Европа- тя е по-рискова, по-сложна, определено много по-зелена и много по-скъпа. Но въпросът е фермерите да не плащат сметката и да имаме достъпна храна, българска, качествена, регионална, сертифицирана, безопасна местна, все повече от български местни производители и на местни пазари.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X