Господин Байчев, днес Европейската комисия одобри Стратегическия план за земеделие на България, доволен ли сте?
Никой не може да каже каква е истината в този Стратегически план. Всеки ден го четем като Библията. Искам един човек да седне и да ми обясни. Да не ми говори високопарни приказки за хъбове, стабилности и дигитализации. Да му кажа – ето ти моите ниви, кажи сега какво точно искаш да ги направя. Ако има такъв, ще го черпя. Така е написано, че не можеш да разбереш какво точно искат да направиш. Аз съм земеделец, обичам практическите неща. Да ни кажат – това искаме да направиш. И аз да кажа – „добре, ще го направя“ или „не, не мога да го направя“.
Аз съм от тези, които достигат тавана на директните плащания. Каквото и да правя, ще ми дават 195 000 лв максимум. Оттам нататък ме режат. Реално трябва да взема 340 000 лв. А новите изисквания за Зелената сделка са много тежки. Много хора са готови да се откажат въобще от всякакви субсидии. Защото, ако спазват всичките заложени изисквания, финансовият резултат при тях ще е отрицателен. Карат ме да не обработвам 7% от земята. При мен те са 1400 дка, на които аз плащам рента. Аз съм готов да се откажа от всякакви пари по ОСП и да не ме закачат. Да си правя земеделие както съм си го правил. Но не можело.
Ще се приспособяваме по някакви начини. Както казваше Тодор Живков навремето „да се снишим, другари“. Каквото можем, ще изпълняваме, каквото не можем – няма и няма да взимаме пари за него.
Но зелените изисквания, едва ли ще можем да ги изпълняваме. Където можем, ще ги правим. Но където са прекомерно високи изискванията, ще се откажем. Пък каквото вземем като субсидия, вземем. Да не говорим, че и по базовото плащане, вече трябва да изпълняваме 9 изисквания. Тях щем не щем ги изпълняваме. Но субсидията е 35 лв, а рентата е 50 лв/дка.
Ще се откажете от субсидии, но то няма и пазар …
Няма. Добре, солидарни сме с Украйна. Но въпросът беше да направим коридор за тяхното зърно, да товарят корабите и да заминават. Но нашите търговци купуват евтино украинско зърно и не искат българското. Напълниха българските складове с украинска стока. И производителите блокирахме. Аз нищо не съм продал.
Но цената на зърното вече не може да бъде под 600 лв/т. Под тази цена, сме на минус. Всичко се увеличава – торове, енергия, заплати, осигуровки. Само заплатите на работниците са ми над 200 000 лв на година.
За миналата година имам 2 млн. 800 хиляди лева производствени разходи. Тази година са 3 милиона и 800 хиляди лева. Точно 1 милион повече. Този един милион трябва да се покрие с цена. Няма от къде другаде. А добивите са по-ниски от миналата година.
Обаче цените на продукцията вървят надолу. Себестойността на декар е висока, а моментните цени на рапица, пшеница и слънчоглед изобщо дори не ги покриват. Средният добив от слънчогледа в България е 200-220 кг/дка. Това е масовото. Като дадеш рента, работиш на нулата цяла година. Изобщо даже не говоря за инвестиции и амортизации.
Рентите са нагоре. Заплатите са нагоре. Електрическата енергия е нагоре. Били ни давали компенсации за електричеството. Друг път. 120% повече плащам за елекричество. Тоест, което е струвало 10 лв става 22 лв.
В свиневъдството как са нещата?
Засега се справям. Заложил съм производството на 3.20 лв живо тегло. Не пипам много цените, защото на хората вече и без това им дойде твърде много. В свиневъдството голям разход е енергията. Направил съм фотоволтаици, 200 киловата, от месеци чакам да дойдат, за да ги свържат. Направени са, готови са, инвестирал съм 200 000 лв, но не могат да работят. Няма кой да ми сложи един електромер, а токът, който ще произвеждам почти изцяло е за собствено ползване.
Каква е ситуацията на полето?
От Ямбол до Бургас почти нямаше дъждове. Към Бургас няма една зелена поникнала тревичка. Сега се опитват да поникват на места, но това вече е при много ниски температури, става бавно. В Сливенския район, който си е свършил работата, нещата са по-добре. Рапицата и пшеницата се развиват без проблеми. Но в Бургаско проблемите са големи. Колко ще са сериозни зависи от това каква ще е зимата. Ако е тежка, при тези тънички стебълца, които са поникнали в момента, при отрицателни температури вероятността от измръзване е голяма. Ако до Нова година задържи сравнително топло време, ще е добре. Много ни е нужно слънце. Не сме направили обработките за пролетните култури още.
Вие сте в земеделието 32 години. 64 пъти сте сели на полето. Има ли климатични промени?
Има ги. На главата са ни. Нямаме дъжд. В Карнобат и Ямбол няма дъжд вече три месеца. Дъжд, който да върши работа. Падна един калпав дъжд. Растенията поникнаха и изсъхнаха. Заминаха ми стотици декари рапица. Не знам какво ще я правя. Аз за първи път съм объркан и не знам някои неща как да ги правя. Не знам кое е по-правилното.
Ще стане ли без напояване?
Кой ще седне вече да прави язовири, каскади… При нас има направена през 1990 г. напоителна система. Водата от язовира се качва в изравнител и оттам цялото поле е направено с подземни тръби и хидравлики. Да ги включиш и да поливаш. Всичко е разбито без дори да беше пробвано. Исках възстановяването на тази система да бъде включено в някои от плановете – стратегическия или НПВУ. Да го възстановим, защото под земята всичко е заложено. Идваха специалисти от Напоителни системи, гледаха. Но после ги уволниха и се приключи.
Интервю на Ася Василева
