АЗПБ: Заинтересованите страни бяха изключени от обсъждането на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители
На заседание на Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание, което се проведе на 7-ми декември, народните представители приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Седмица преди провеждане на заседанието, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) изпрати становище с предложения за промени в Законопроекта, с цел приемане на стабилна, предвидима и качествена нормативна уредба.
И въпреки, че бележките, изпратени от страна на АЗПБ, не бяха отразени по време на заседанието на Комисията, поради важността на темата публикуваме сега част от направените предложения.
„Потайният“ Законопроект
На 10 ноември 2022 г. в сайта на МЗм изневиделица се появи проект на ЗИД на ЗПЗП, без да бъде обявен за обществено обсъждане, без да се информира ТРГ-то по Стратегическия план и без да се разглежда в работна група на заинтересованите страни с МЗм и ДФЗ.
„През последните няколко месеца в рамките на ТРГ за разработване на Стратегическия план въпросите на заинтересованите страни към МЗм, свързани с актуализацията на националната правна рамка, системата за управление и координация, система за контрол, мониторинг и санкции бяха крайно некоректно и неприемливо отклонявани. Отговорите на тези въпроси ще бъдат изяснени в дискусиите при разработването/промяната на националната нормативна уредба, посочваха от МЗм, но в крайна сметка това не се случи.“, допълни още тя.
Таня Дъбнишка: С висока степен на детайлизиране в рамков Закон, МЗм може да си вкара „автогол
Новост в реформираната ОСП 2023-2027 е изискването всяка държава членка да създаде собствена система за контрол и санкции относно Стратегическия план, а не както беше до сега определено на ниво ЕК. Това от своя страна предполага да се даде възможност на всички заинтересовани в страната да участват в създаването на новата система за контрол и санкции, подчерта Дъбнишка.
АЗПБ отправи апел към Комисията детайли от нормативната уредба относно новата система за санкциите по Стратегическия план, които е логично да са в наредбите по прилагането на ЗПЗП, да не бъдат гласувани в Закона и най-вече, задължително да бъдат поставени на широко обществено обсъждане.
От Асоциацията считат, че подобно детайлизиране с текстове в Закон, които би следвало да са елемент на подзаконовата нормативна уредба, е сериозен риск, тъй като може да се окаже, че гласувани на бързо и без обсъждане норми е вероятно да създадат бъдещи проблеми, когато може да липсва „политически прозорец“, който да ги разреши в Парламента.
Изпълнителният директор на АЗПБ посочи пример от законопроекта, в който МЗм стига до такава степен на детайлизиране, че в нови текстовете вече са определени без каквото и да било обсъждане конкретен % на санкции за наддеклариране на площ, за неспазване на изисквания по интервенции и пр.
Умишлено избягване на обществения дебат за промените в ЗПЗП?
„За съжаление няма как да не се отбележи, че в условията на нестабилна вътрешнополитическа обстановка, липса на предвидимост относно продължителността на работа на 48-о НС и сформирането на редовен Кабинет, общественият дебат по настоящите промени в ЗПЗП умишлено бе избегнат от авторите на законопроекта. Всички заинтересовани страни бяха игнорирани и неглижирани. В случая „липсата на време“ не би следвало да се приема за оправдание при погазването на базови демократични принципи и едностранното налагане на разбиранията на администрацията, без диалог със заинтересованите страни“, заяви Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ.
Одобряване на изменения след гласуване от мониторингов комитет
Съгласно настоящия текст на Законопроекта, Стратегическият план и неговите изменения се одобряват от Министерския съвет. Предложението, което АЗПБ отправи към Комисията е, в процеса на бъдещите промени на Стратегическия план да бъдат ангажирани всички заинтересовани от ОСП страни, а МС да одобрява измененията едва след като те са гласувани от миниторинговия комитет. Като част от предложените промени е важно да бъде определено и точно по какъв начин ще се конструира и по какви правила ще работи мониторинговият комитет на Стратегическия план.
Изграждане на нова интернет страница на Стратегическия план
Сред предложенията на АЗПБ е в срок до три месеца от одобряването на Стратегическия план от Европейската комисия, Министерство на земеделието да изгради нова интернет страница на Стратегическия план, която да поддържа до изтичане срока на неговото прилагане.
„Това наше предложение цели решаване на множеството проблеми от настоящия програмен период и трудностите за бенефициентите принудени да познават и да работят с три сайта (МЗм, ДФЗ, ИСУН). То ще разреши и предизвикателствата за събирането на данни, анализ, наблюдение, контрол и управление на ПРСР, поради липсата на единен сайт на Програмата и прилагането й в две информационни системи“, поясни Дъбнишка.
Ежегодно публикуване на индикативен график за приемите по интервенциите
В становището на АЗПБ, изпратено до председателя и членовете на Комисията по земеделието, храните и горите на 48-о НС се предлага още в края на всяка календарна година Министерството на земеделието да публикува индикативен график на приемите по интервенциите на Стратегическия план за предстоящата календарна година. Изпълнителният директор на АЗПБ посочи, че с това предложение цели от една страна по-голяма предвидимост и време за подготовка на кандидат-бенефициерите по различните интервенции, а от друга – свързаност със заложените в Стратегическия план ежегодни приеми по различните интервенции.
Предложения, касаещи ЗУСЕФСУ
В становището си АЗПБ апелира членовете на Комисията да одобрят предложенията, касаещи § 89 и Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)
„С оглед на малкото оставащо време до 1 януари 2023 г., е важно да се отбележи, че част от системите, които държавите-членки следва да разработят, вече са изградени в рамките на разплащателната агенция. Това от своя страна изисква значително по-малък финансов ресурс от изграждането на напълно нови системи. Разплащателната агенция е изградила системи за кръстосани проверки между отделните фондове, система за отразяване на резултатите от проверките, приложими за повече от един фонд, система за проверка на заявени площи по инвестиционните проверки, проверка на площите, базирани на геопространствено заявяване и други необходими, за да се получи увереност, че условията за отпускане на подпомагане и извършване на плащане са изпълнени“, отбелязва още АЗПБ в становището си.
Според АЗПБ, не приемането на предложените с настоящия общ законопроект изменения на ЗУСЕФСУ и ЗПЗП ще постави под риск стартиране на кампанията по директни плащания, някои от интервенциите обхванати от ИСАК, част от секторните интервенции и интервенциите по ЕЗФРСР извън обхвата на ИСАК. Съществува реален риск средства в размер над 1 053 782 089 евро общо ЕЗФРСР и ЕФГЗ да не бъдат усвоени през 2023 г., което ще се дължи на невъзможността да се стартират съответните приеми, дължаща се на ограниченията поставени със ЗУСЕФСУ.
„Приемането на настоящия общ законопроект с изменения на ЗПЗП ще позволи да се предприемат спешни мерки по привеждане в съответствие на националното законодателството с правото на ЕС. Това от своя страна ще допринесе за управлението на рисковете от загуба на средства по ОСП. Ще позволи и прилагането на Стратегическия план в неговата цялост, а на земеделските стопани и бенефициерите в България – да се възползват от подпомагане по интервенциите на новата ОСП, така необходими в условията на многопластова криза, редица новости и неизвестни“, аргументират от АЗПБ апела си към Комисията за приемането на законопроекта.
