Нито един от тях не може да бъде прескочен, ако искате да успеете.
Иновациите са едва последната стъпка по пътя
Световната практика на земеделското производство през последните 20 години показва, че технологичното развитие на всяко стопанство се случва на етапи. И разликите в резултатите на фермите, освен на човешкия фактор, често се дължат и на това, че някои стопанства са заседнали на началните етапи на технологичното си развитие и не могат да се придвижат напред. Също така специалистите отбелязват, че опитите да се прескочат няколко етапа от развитието на стопанството не носят желаните резултати.
Технологичните и финансовите резултати във всяко конкретно стопанство силно се различават. Има губещи, а има и такива, които получават фантастични доходи. Самите фермери често обясняват тези разлики с човешкия фактор или с инвестиционните си възможности. Но някои, които са се охарчили за определени препарати или машини, получават забележим резултат, а други не постигат очакваното. Защото човешкият фактор в края на краищата е просто съвкупност от действията и постъпките на конкретен човек. И много зависи от това дали тези действия са последователни, или се извършват без някаква системност. За да се повишава ефективността на стопанството, трябва на първо място да се постигне някакво базово ниво и ясно да се разбира на какво технологично ниво се намира то в момента. Например, ако не могат да се стабилизират добивите, или те значително се различават през годините, или ако мероприятията в стопанството никога не успяват да се извършат в оптималните срокове, то каквито и супериновативни препарати или технологии да се приложат, те няма да дадат желаните резултатите.
Западни специалисти са забелязали, че има 4 еволюционни етапа в развитието на земеделското стопанство, каквото и да е то.
Първият етап е, разбира се, създаването на стопанството. Моментът, в който то се сдобива със земя и започва да формира машинния си парк и работния колектив.
Вторият етап е стабилизирането на добивите. Разбира се, стабилизацията е относителна, тъй като неблагоприятните климатични условия са еднакви за всички. Но практиката показва, че при различни стопанства в една и съща местност те могат да бъдат различно неблагоприятни. Има стопанства, които прибират нелоши реколти дори и в години, в които съседите им се оплакват, че са загубили всичко. Специалистите обясняват това с прилагането в стопанството на цяла система от различни мероприятия, сред които са правилният избор на сортове и предшественици в сеитбооборота, използването на антистресови продукти, различни мероприятия за намаляването на загубите на влага и транспирационния коефициент.
Специалистите отбелязват, че съществуват стопанства, които вече 20 години са заседнали на този етап и все не могат да стабилизират добивите. А според тях за стабилизирането са необходими средно 5 години.
Стабилизирането на добивите започва с навременното извършване на всички работни операции и задачи. Специалистите обръщат внимание, че ако в стопанството всички работи не се вършат в оптималните срокове, то от летящи наоколо дронове полза няма да има.. Те съветват да се анализира зависимостта на ефективността на агротехническите мероприятия от сроковете на тяхното провеждане, за да се определят оптималните срокове за индивидуалните условия на конкретното стопанство.
Сред като е решен въпросът с времето, трябва да се поработи и върху въпроса с качеството. За това може да е необходимо доста време. За да се постигне сеитба на царевица с равномерност над 90 на сто и с пропуски или двойно поставени семена от 2%, работниците трябва да „тренират“ поне три години. Но преди да се заемат с въвеждането на стандартите за качество, стопанствата трябва ясно да определят какви точно са те – каква работа се смята за качествена и каква – не.
Паралелно с качеството на работата трябва да се обърне внимание на качеството на семената, преди всичко на характеристики като енергия за покълване, натура, тегло на 1000 семена.
На този етап трябва да се въведе непрекъснат анализ на производството. Той включва наблюдение върху ефективността на торовете и средствата за растителна защита, добивите и използваните сортове, кога е най-добре да се сее и т.н.
Да вземем например сортовете. Печелившите стопанства обикновено отглеждат 3 сорта от една култура, при това – прецизно изучени. Стопанствата знаят кои сортове се сеят по-рано, кои – по-късно, кои се нуждаят от повече защита, кои – от по-малко.
Стабилизирането на добивите включва и оптимизиране на храненето и растителната защита. При това особено внимание специалистите съветват да се обърне именно на храненето на културите, тъй като торовете са едни от най-скъпите ресурси, които се използват в едно стопанство. Разходите за подхранване са от 100 щ.д. на хектар. А могат да достигнат до 200 щ.д. Това е горе-долу 15-20% от всички разходи в едно стопанство. Понякога дори е повече от разходите за семена и средства за растителна защита.
Специалистите обаче посочват, че много трудно се намират стопанства, които използват торовете прагматично. Обикновено всичко се случва на око – 100 кг на ха торове са малко, за 200 кг няма пари, значи нормата ще е 150.
Що се отнася до храненето на земеделските култури, то няколко момента тук се нуждаят от особено внимание. Първият е да се допълва класическият анализ на почвата с листен анализ. Както показва практиката, листният анализ може да идентифицира такива неща, за които не се предполагали нито агрономите в стопанствата, нито учените. Например, недостиг на елемент, който преди го е нямало в определена област. Ако се установи, че на царевицата не ѝ достига бор, то с неговото внасяне може значително да се повишат добивите.
Вторият момент е задължително да се прави анализ на почвената среда, тъй като растението се снабдява с хранителните си елементи не от почвата, а именно от разтвора.
Третият е използването директно в стопанствата на портативни прибори за определянето на азотното съдържание. Пазарът предлага голям асортимент от тях.
Четвъртият важен момент е гъстата на растенията и степента на развитие на пшеницато при подхранването. Често гъстота на растенията е твърде висока и не се налага допълнително да се стимулира братенето с внасяне на селитра.
Петият момент е внасянето на сяра при пшеница. Внасянето на разтворима сяра е станало стандартна практика в Северна Америка още преди 50 години. Препоръчва се използването на амониев тиосулфат като източник на сяра. Той се разтваря лесно и инхибира потреблението на азота, така че то да продължи във времето.
Специалистите са изчислили, че за сметка на оптимизиране на храненето, добивите могат да се увеличат с 15 на сто без увеличаване на разходите.
С храненето на растенията е тясно свързано подобряването на състоянието на почвата. Голям проблем е уплътняването на почвите. Според някои специалисти то обхваща до 95 на сто от всички земеделски земя. Но само дълбокопродълбочаването няма да е достатъчно за решаването на този проблем. Необходими са допълнителни мерки. Като използването на покривни култури, целенасоченото управление на растителните остатъци, вертикална почвообработка. Това обаче заема много време. Опитът показва, че подобряването на почвата в едно стопанство отнема 7-8 години.
Плодородието на почвата зависи в голяма степен и от сеитбооборота. Но често на него не се отделя необходимото внимание и фермерите отглеждат само най-печелившите култури. Но има прагматични сеитбообороти, които позволяват и стопанството да спечели, и да се запази плодородието на почвата.
Относно оптималната растителна защита е препоръчително да не се забравя и за качеството на водата, в която се разтварят препаратите. Обикновено тя е с твърде високо рН или твърдост.
Третият етап е управлението на себестойността. Експертите смятат, че докато не се стабилизират добивите, не е възможно да се постигне успех със себестойността. Но когато добивите са стабилизирани, вече може да се пристъпи към анализ на себестойността, в частност бюджетирането и изобщо построяването на система на качествена финансова аналитика. Това трябва да се прави от специалисти, които разбират добре земеделските технологии, а не агрономите да направят технологична карта, а счетоводителят да я ореже според планираните разходи.
И едва след като е създадена качествена финансова аналитика на стопанството и управление на себестойността на производството, може да се пристъпи към четвъртия етап – иновациите. Именно този етап включва използването на дронове, цифровизация на данните, дистанционен монитор на вредителите и т.н., а след това обединяването на всички тези масиви от данни и техния анализ с последващо вземане на решения въз основа на тях, както и внедряването на компютърен мониторинг върху изпълнението на задачите. Тук влиза и внедряването на автономните земеделски машини.
Разбира се, днес фермерите нямат друга алтернатива за бъдещето си освен технологичното развитие. Но технологичното развитие изисква правилна стратегия, иначе няма да донесе желаните резултати.
