С увеличаване количеството и интензивността на механичните обработки се разрушават ходовете, какавидите и непосрествено телата на дъждовните червеи. По-малката интензивност на обработката на почвата, при която растителните остатъци остават на повърхността и подобряват средата за обитаване на дъждовните червеи. Растителните остатъци служат като източник на хранене, прикриват и защитават ходовете и дъждовните червеи от птици и други хищници, живеещи на повърхността на почвата.
Намаляване интензивността на механичните обработки е особено благоприятно за L. terrestris, които се движат по един и същи ход между дълбоките слоеве на почвата и повърхността й в търсене на храна. Ако механичната обработка разрушава ходовете, у много от дъждовните червеи няма запас от енергия за това да си построят нови, които да ги отведат до източника на хранене. Ендогенните (обитаващите повърхностните слоеве почва) червеи могат да издържат ежегодна механична обработка, тъй като те постоянно строят нови ходове и получават достъп до голямо количество храна от почвата, а не от растителната покривка на нейната повърхност. Технологията No-till и другите методи на почвозащитно земеделие, например чизеловане и гребеновидна обработка на почвата могат да доведат до увеличение на популацията (таблица 1).
Единствената механична обработка не съкращава значително популацията на червеите, докато повторната обработка през определено време води до снижаване на тяхната численост.
В процеса на изследването е установено:
– след 5 годишна оран количеството на дъждовните червеи е намаляло със 70% в сравнение с тяхната популация в първоначално необработваната площ;
– след 25 годишно прилагане на традиционни обработки, популацията на дъждовните червеи представлява всичко 11-16% в сравнение с тези количества, които са съществували на площта първоначално;
– изследователите установили, че на полета с No-till дъждовните червеи са били 30 пъти повече от тези, където се използва традиционна обработка;
– в Нигерия изследователите установили 2400 съединения, произведени от дъждовните червеи на квадратен метър на полета с No-till, в сравнение със 100 съединения на квадратен метър на полета, където е използвана традиционна обработка;
– по време на експеримента в Джорджия на полета с No-till са били установени 967 червеи на м2, а на полета с традиционна обработка – 149 червеи/м2.
СЕИТБООБОРОТ И ПОКРОВНИ КУЛТУРИ
Механичната обработка влияе на декомпозицията и наличието на растителни остатъци на повърхността. Изборът на култура определя количеството и качеството на остатъците които ще служат като източник на хранене за дъждовните червеи.
Популацията на дъждовните червеи се понижава до минимална численост в изтощаваща система на отглеждане на културите, при която се използва плуг и растителните остатъци се изнасят, не се използва оборски тор или други органични вещества. Съществува здрава взаимовръзка между количеството на дъждовните червеи и количеството на растителните остатъци, които се възвръщат в почвата (таблица 3). Зърнените култури, такива като пшеница (ако сламата се оставя в почвата) са по-предпочитани от дъждовните червеи за разлика от културите, които остават малко растителни остатъци, например соя. Проведените през 1940 година изследвания са определили следващото класиране на популацията на дъждовните червеи (всички полета се намират под традиционна обработка) пасище – дребно зърнести култури, след които идват остатъци от бобови култури отглеждани лятото; дребнозърнести с лятна вегетация; соя за зърно; соя за зелено, царевица. На Ротамстедската опитна станция в Англия (основана 1843 г.) най-голямата популация на дъждовните червеи е установена на тези участъци където зърнените култури са отглеждани във вид на монокултура.
Числеността на популацията е била по-ниска на участъците, на които са отглеждани кореноплоди, например ряпа и най-ниската – под оран.
Без оглед на производството голямото количество растителни остатъци, монокултурата царевица поддържа по-малка популация дъждовни червеи в сравнение с тези случаи, когато царевицата се отглежда в сеитбооборот със соя. Видът на технологията (No-till или традиционна обработка) при това няма значение. Напълно вероятно е дъждовните червеи да предпочитат бобовите култури (таблица 2). Към другите фактори, които водят до снижаване популацията на дъждовни червеи в царевицата, може да се отнесе внасянето на фунгицидите за контрол на заболяванията на корените върху повърхността на полето и използването на амоняк в качеството на тор. Сеитбооборотът с използване на пасище или растителни остатъци води до значително увеличение броя на дъждовните червеи. Съществува определена взаимосвързаност между количеството на дъждовните червеи и годините, когато са отглеждани зърнени или бобови култури. Например, посев на зърнени култури на всяка трета година води до увеличаване на популацията на дъждовните червеи в сравнение с посевите от житни всяка втора година или във вид на монокултура. Шестгодишен сеитбооборот е приложел Дик Томсън (Бун, Айова), в който отглеждал царевица, соя, овес и три години пасище (люцерна, червена детелина, и други фуражни треви). Той съкратил интензивността на механичната обработка и използвал оборски тор. Изследователи от Националната изследователска лаборатория по плодородие на почвата намерили повече дъждовни червеи на полетата на Томсън, в сравнение с полетата на съседите, които са прилагали сеитбооборот царевица-соя (Ernst, 1995). Увеличението на популацията на дъждовните червеи е обяснено с използването на бобово-житни култури, оборски тор и съкращаване на обработките.
Люцерната и детелината водят до увеличение на количеството дъждовни червеи благодарение на отсъствието на механични обработки и високото съдържание на белтък в техните растителни остатъци. Сеитбооборот в който се отглежда люцерна и зърнени култури способства за растеж на числеността на дъждовните червеи, за разлика от отглеждането само на зърнени. Използването на покровни култури помага за увеличаване популацията на дъждовните червеи за сметка на увеличение количеството на храна за тях (органични остатъци), а така също осигуряват повече време за хранене и възпроизводство. В южните климатични условия покровните култури защитават дъждовните червеи от студ есента и зимата, и от жега през лятото. Допълнителната храна и покритието на почвата, която осигуряват покровните култури са особено важни в тези места, където дъждовните червеи преработват прекалено много растителни остатъци. Университетът Висконсин е установил, че количеството на растителните остатъци намалява от 30 на 15% в резултат от преработката им от дъждовните червеи по време на посеви с No-till технология (Ernst, 1995).
ТОРЕНЕ
Прилагането практически на всички огранични подобрители води до увеличаване популацията на червеите. Внасянето на оборски тор може да удвои или утрои популацията на червеите за една година. Съдържанието на амоняк или соли в тора влияе отрицателно върху количеството на дъждовните червеи. Като правило използването на неорганични вещества също влияе положително върху популацията на дъждовните червеи. Преди всичко, това непряко влияе за повишаване количеството на биомасата, а впоследствие на увеличение на органичните остатъци.
Изследователите отбелязват, че количеството на дъждовните червеи в ливадите на които са внасяни неорганични торове е била два пъти повече от ливадите без торене (предпланините на Джорджия).
Азотът и азотните торове действат отрицателно на дъждовните червеи.
Ежегодното използване на амониев сулхфат или карбамид е довело до снижение популацията на дъждовните червеи.
Изследователите които са направили опити в станцията Ротамстед са отчели, че след продължително използване на няколко дози амониев сулфат (0; 48; 97 и 145 кг/ха) числеността на червеите била обратно пропорционална на количеството внесен азот. Подобен ефект вероятно обяснява намаляването нивото на рН в почвата под въздействие на внасянето на торове. Директното влияние на азотния тор по време на внасяне убива 10% от популацията. Въпреки това, разгледано в дългосрочна перспектива, фермерите отбелязват увеличение числеността на дъждовните червеи за сметка на добивите и количеството храна за тях. Някой фермери са отишли на прилагане на сух азотен тор с 28% азот, който не убива червеите по време на внасяне. Други използват сидерати за защита и увеличение популацията на червеите. Известно положително влияние върху червеите има варуването на кисели почви, тъй като червеите предпочитат неутрално ниво на рН и им е необходим калций за растежа. Варуването може и косвено да влияе за увеличаване на популацията, защото усилва растежа на културите, а следователно повишава и количеството на растителните остатъци. Изследване, което е направено в Нова Зеландия показва, че при добавяне на 2,2 т вар на хектар количеството на дъждовните червеи, хранещи се на повърхността на почвата се увеличава с 50%.
ПЕСТИЦИДИ
Като правило повечето хербициди са безвредни за дъждовните червеи. Хербицидите от класа на триазините умерено влияят на тяхната численост. Фунгицидите, които са използвани до Втората световна война са умерено токсични за дъждовните червеи. Основната опасност за популацията представлява продължителното натрупване на съединенията на тези вещества в почвата.
Повечето инсектициди от групата на карбаматите са токсични за дъждавните червеи. В значителна степен е изучено токсичното влияние на фурадана. Инсектицидите от клас органофосфорни са по-малко токсични за дъждовните червеи, но и от тях има някой, които са силно токсични.
Ароматните органохлорни инсектициди не са твърде токсични за дъждовните червеи. Други фумиганти (фунгициди, нематоциди) със широк спектър на действие са много токсични за червеите.
НАПОЯВАНЕ И ДРЕНАЖ
За разлика от сухите почвени условия, в почвата на поливните площи се наблюдава повишена активност на дъждовните червеи. Напояването води до засилване растежа на културата, а от там и към увеличение на храната за червеите.
Поливната вода може да носи със себе си дъждовни червеи и техни какавиди, работейки като инокулант за определени видове. Изкуственият дренаж на почвите имащи лош естествен, също създават благоприятни условия за дъждовните червеи за сметка на повишената аерация на почвата.
ЗАСЕЛВАНЕ НА ЧЕРВЕИТЕ
Дъждовните червеи обитаващи плитките почвени слоеве обикновено присъстват на земеделските полета. Тяхната популация може значително да се повиши в продължение на 1-2 години използвайки технологии, което не им вредят. В същото време за увеличаване числеността на дъждовните червеи, които обитават дълбоките почвени слоеве е необходимо повече време. Дори при благоприятни условия те преминават на незаети региони и територии посредством бавна миграция. Също така, процесът на размножаване на червеите е много бавно. Ако се оставят на самотек, трябват 7-8 години за увеличение на популацията.
При благоприятни условия заселването на дъждовните червеи или техните яйца може да се увеличи. Обаче в някой почви, например с груба песъчлива структура или почви с повишено съдържание на глина и високи подпочвени води, дъждовните червеи не се чувстват комфортно от тези отрицателни за тях свойства на почвата. При желание да засели дъждовни червеи, фермерът трябва да започне с малък участък (който не води до големи разходи), за да се убеди, че дъждовните червеи ще преживеят именно на това място. Фермери от Индиана и Илинойс заселили от 10 000 до 100 000 дъждовни червеи на своите места на цени 4-5 цента за км. м, купувайки ги от местните магазини или от Канада. Дори при такова заселване са необходими най-малко 5 години за увеличаване на популацията, ако тя преживее.
В Холандия заселват червеите на заблатени места след което ги просушават. Естествената плътност на популацията се е увеличила за 26 години след пресушаването.Освен това тяхното количество не е било много повече от момента на заселване на дъждовните червеи.
ОБОБЩЕНИЕ
Дъждовните червеи повишават качеството на почвата, като смилат (раздробяват) растителните остатъци, стимулират разпада на биомасата, увеличават плодородието и подобряват физическите свойства на почвата, например инфилтрацията и агрегацията. Достъпността на храна се явява основен фактор, ограничаващ размера на популацията.
Растителните остатъци и покровните култури оставени на повърхността на почвата, използването на почвозащитно земеделие дават храна необходима за повишаване на числеността.
Торенето повишава размера на популацията, като умножава растителните остатъци, особено ако нивото на рН е неутрално. Обикновено хербицидите не вредят на дъждовните червеи, но някой инсектициди, нематоциди и фунгициди са много токсични за червеите. В някой ситуации може да се използва заселването на различни видове дъждовни червеи в определени местности след внедряване на технологии, които не вредят на червеите.
Институт по качество на почвата, Алабама, САЩ
