Предимствата на месодайното говедовъдство са безспорни

През последните години назря проблемът за създаване и развитие на ефективно месодайно говедовъдство. На първо място той е обусловен от острата потребност да се увеличи производството и намали вноса на меса от едър рогат добитък (ЕРД). Второ – от тенденцията за увеличаване продуктивността и намаляване броя на кравите в млечното говедовъдство (респективно на приплодите за угояване и клане), и трето – от наличието на огромни площи (над 17 млн. дка) от ливади, мери и пасища в планинските и полупланинските райони за производство на екологично чиста животинска продукция. Решаването на този труден и сложен проблем изисква много усилия, знания, компетентност, както и значителни финансови инвестиции за устойчиво развитие в дългосрочен план на такова продуктивно направление в говедовъдството.
Началото на създаването на месодайното говедовъдство поставят английските развъдчици в края на XVIII век и началото на XIX век. През този период започва
СИСТЕМНА СЕЛЕКЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЖИВОТНИ
с интензивен растеж, както и по-ефективно използване на фуражите за производство на повече и по-качествено месо. През този период в Англия са създадени класическите породи – Шортхорн, Херефорд, Абердин-Ангус и др. През първата половина на XIX век във Франция се създават по-едрите, с по-висока жива маса месодайни породи – Шароле, Лимузин, Блонд, Акитен, а в Италия – породите Кианина, Маркиджана, Романьола и др. Създадените породи в този период се изнасят и поставят началато на месодайното говедовъдство в много страни.
Трябва да се подчертае, че качествено месо се получава и от комбинираните породи като кафявите алпийски породи и особено Сименталската порода от месо-млечен тип, която освен мляко дава и отлично по качество месо. В резултат на продължителна, задълбочена и целенасочена развъдно-подобрителна работа съвременните месодайни породи съчетават в себе си редица ценни биологични качества – екстериорни и интериорни признаци, които основно се свеждат до следното:

• анатомично много добре са развити плешките, гърбът, поясницата, крупата и бутовете, т.е. онези части на тялото, които са основа за формирането на по-голямо количество мускулна тъкан. Относително по-слабо са развити главата, шията, коремът и долната половина на крайниците. Външният им вид има форма на паралелепипед или на бъчва.
• кланичният труп е силно замускулен – става дума за одраното животно без главата, вътрешностите и мазнините около тях и крайниците. Другото предимство е, че е изцяло равномерно покрит с тънък слой тлъстини.
  Важен показател за количеството на месото от всяко животно е
  КЛАНИЧНИЯТ РАНДЕМАН,
  т.е. съотношението в процент на теглото на кланичния труп към теглото на животното преди клането (след 24-ово гладуване). При месодайните породи този показател варира от 60 до 70 на сто, при комбинираните – от 55 до 60%, а при млечните – от 50 до 55%.
  От значение за месодобива е морфологичният състав на трупа, т.е. съотношението на теглото на тъканите, които се ядат (мускулна, мастна и съединителна тъкан), към теглото на костите. При скорозрелите месодайни породи това съотношение е 86:14, при едрите къснозрели породи – 85:15, при комбинираните породи – 84:16, и при млечните – 82:18. Най-значителното предимство на тези породи е
  КАЧЕСТВОТО НА МЕСОТО
  Мускулната тъкан е главният източник на белтъчини (18-20%), в които се съдържат незаменимите аминокиселини – аргинин, лизин, метионин и др. И освен тях минерални соли и витамини.
  Специфична особеност при по-голяма част от месодайните породи е, че преобладаваща част от тлъстините се отлагат в между мускулните влакна и в мускулните снопчета, като придават на месото желания мраморен (прошарен) вид. Такава структура на месото придава приятен вкус, миризма, сочност и нежност – високо ценени от консуматорите. При угояването на животните при млечните породи по-голямата част от тлъстините се отслояват в депата около вътрешните органи – около 60-65%, а при месодайните къснозрели породи този процент е 30-35%.
  ВИСОКА СКОРОЗРЯЛОСТ
• т.е. в резултат на интензивния растеж и развитие на всички органи и системи на животните от скорозрелите породи достигат в по-ранна възраст живата маса, телесните размери и морфологичната и функционалната способност за нормално възпроизводство и продуктивност. Типичен пример за това е породата Херефорд, при която телетата се раждат с живо тегло 30 – 32 кг, а при отбиването на 7 – 8 месеца тежат около 170/180 кг. При правилно хранене и отглеждане юниците от същата порода са годни за заплождане още на 13,5 – 14-месечна възраст при живо тегло 310 – 320 кг, а мъжките може да се използват за разплод след 12-месечна възраст. Предимството на животните от едрите, къснозрели месодайни породи е, че независимо от техния интензивен растеж, живата им маса се увеличава до по-голяма възраст, като натрупва повече месо и отлага помалко вътрешни тлъстини.

Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!